дори Витлачил не го е искал, ама отгоре са му наредили да пуска Гунди, за сметка на Жеков..
Постиженията на Петър Жеков засенчваха измисления ореол на Аспарухов и това караше левскарите да мразят човека-гол
За да омаловажат успехите на бате Петьо, подуянци измислиха абсурдното твърдение, че най-лесното нещо във футбола е да скъсаш мрежата...
Днес за никого не е тайна, че футболните мениджъри определят най-висока цена за голмайсторите. Това е така, тъй като всички клубове - от най-бедните до най-богатите, дават мило и драго, за да имат в състава си качествени реализатори. Защото футболът е игра на голове. Затова мнозина биха се учудили, че през втората половина на 60-те години в България се ширеше теорията, че най-добрите голмайстори са едва ли не най-слабите футболисти. Разбира се, учудени ще бъдат само онези, които не познават лицемерието на левскарите - създатели на тази теория.
Всъщност някъде докъм 1965 г. подуянци застъпваха точно обратната теза. Първоначално на "Герена" се твърдеше, че Митата Якимов бил "дъвка" и "баба Яга", докато Гунди се изкарваше голям европейски голмайстор. Това беше факт в периода, когато Аспарухов се разписваше по-често за националния отбор и особено след като Гунди стана голмайстор на българското първенство през 1964/65 г. с 27 попадения. В същото време звездата на ЦСКА Димитър Якимов, който беше типичен плеймейкър, дриблираше, финтираше, импровизираше, твореше и дори понякога пропускаше удобния момент за голов удар или пас, защото за него естетиката и забавлението в играта сякаш бяха по-важни от резултата.
Когато Аспарухов, притиснат от ръководните фактори на футболната федерация, се завръща в Левски от Ботев (Пд), където става звезда, Якимов вече има зад гърба си няколко сезона и няколко титли с ЦСКА. В същото време "сините" преживяват цели 12 години, в които не успяват да спечелят шампионата. Затова през първата половина на 60-те, когато е партийният възход на техния привърженик и известен комунистически функционер от Политбюро Борис Велчев (дядо), подуянци атакуват по всички фронтове - съдийство, журналистика, федерация...
След завръщането на Аспарухов звездите в Левски стават две - Гунди и Соколов. Соколето обаче е известен както с антикомунистическите си настроения, така и с хулиганските си прояви. Затова именно Аспарухов е избраникът, когото медийното братство започва да лансира. И то по подуянски нагло. Кампанията ражда неповторими словесни бисери като тези на Иван Делчев и Иван Строгов във в. "Отечествен фронт" от 10 май 1965 г., когато България бие Турция с 4:1 след три гола на Дебърски и един на Пенев: "Трите гола, които Дебърски отбеляза, не изкупват вината му за обезличаването на Котков и особено на Аспарухов... Аспарухов имаше заслугата в първите тридесет минути отборът да играе правилно. Даде няколко отлични паса, от които Пенев отбеляза първия гол, а Диев можеше да го последва. Когато тръгна сам да атакува, пред него вече стоеше крилото Дебърски, с когото нямаха взаимодействие. Това го изнерви и Аспарухов малодушно се отрече дори от себе си"...
Гунди престана "да се отрича от себе си", когато стана голмайстор на първенството през сезон 1964/65 г. Тогава около неговия рекорд от 27 гола се шумеше толкова, колкото и около титлата, спечелена от Левски след 12-годишно прекъсване. Будките в цялата страна бяха залети от цветни картички на "сините" и техния център-нападател. Освен това беше пусната и черно-бяла снимка на Аспарухов с 27 топки. Пресата твърдеше, че постижението на Гунди е едно от най-добрите в Европа. Изобщо, тези 27 гола се представяха като нещо невиждано и нечувано. Това е периодът, за който Жоро Соколов казва, че и кутия с копърка да отвориш, отвътре ще излезе... Аспарухов.
Цялата тази еуфория всъщност е не само смешна, но и твърде нелепа, защото Гунди бе подобрил само с 1 гол постижението на "армееца" Кольо Цакев от предишния шампионат. В такава обстановка обаче се забравят много неща. Сред тях попадна и историческият гол на Якимов, с който България би Франция през 1961 г. и се класира за пръв път на световни финали. Някои журналисти започнаха да поставят под съмнение мястото на Митата в националния отбор, а привържениците на Левски го наричаха "баба Яга" и "Мито Дъвката". Подуянци твърдяха, че във футбола головете са всичко, и затова след победата с 2:1 срещу Белгия през 1965 г., с която се класираме за втори път на световни финали, всички овации бяха предназначени за автора на двата гола Аспарухов. Разбира се, авторите на головите пасове Иван Колев и Димитър Якимов не се споменаха...
"Синята" еуфория беше пълна, но скоро съдбата си направи лоша шега с левскарите. Защото по това време на хоризонта изгря звездата на "вълшебния стрелец" Петър Жеков. Още през 1966 г. роденият през октомври 1944 г. футболист на Берое бе на път да стане голмайстор на българското първенство. Той беше лидер сред най-добрите реализатори, но заради подготовката на националния отбор за световното в Англия пропусна последните четири мача и беше изпреварен от Трайчо Спасов (Марек). Все пак Жеков направи отлично впечатление в контролите на националния тим, като най-силният му мач беше в Белград, където след два негови гола бихме Югославия с 2:0.
В същото време през пролетта на 1966 г. Гунди се разписа за България само при загубения с 1:6 приятелски мач срещу Италия. Въпреки това в Англия Аспарухов бе твърд титуляр, но след световното селекционерът Витлачил, който същевременно беше и клубен треньор на Левски, разкри някои пикантни подробности. В едно интервю за в. "Поглед" (1 август 1966 г.) наставникът обяснява, че през тази година Гунди няма нито един добър мач и затова не искал да го вземе в състава за световното. После Витлачил директно заявява, че Аспарухов му е наложен от футболната федерация. След това чехословашкият специалист напуска България, за да се завърне пак през 1970 г.
В същото време Аспарухов, който е дюстабанлия, заминава за Виена, където трябва да му помогнат да реши ортопедичните си проблеми. Така националният тим на България започва без него участието си в квалификационните мачове за европейско първенство. Точно в този период нашите национали постигнаха своя най-голям успех през 60-те години - пето място. Благодарение на здравословните проблеми на Гунди Жеков игра в четири от осемте мача и стана голмайстор на отбора с четири попадения. В същото време Аспарухов също записа четири участия, но вкара само един гол. Този факт показва, че ако беше използван пълноценно реализаторският потенциал на Петър Жеков, България можеше да постигне още много успехи. Те обаче бяха пропуснати заради фаворизирането на Аспарухов.
Показателно е, че през 1966 г. Гунди, който, както вече беше споменато, нямаше нито един добър мач според треньора на Левски и националния отбор Рудолф Витлачил, беше определен от журналистите за футболист №2 на България. За сметка на това през 1968 г. Жеков отбеляза 84 гола, но медиите дори не го забелязаха
След като през 1967 г. Жеката спечели своята първа голмайсторска титла, той направо узурпира това звание. Оттогава до края на кариерата си той пропусна първото място сред реализаторите само през 1971 г., когато стрелец №1 беше Димитър Якимов.
Цялата кариера на Жеков е изпълнена с голове, например само срещу Левски той има цели 22 попадения. И все пак 1968 г. е по-специална за него. Тогава той беше във вихъра си и през пролетта с екипа на Берое вкара 18 гола и подобри прословутото постижение на Гунди от 1965 г., като стана голмайстор с 31 попадения. През есента Жеков премина в ЦСКА и само през есенния полусезон отбеляза още 22 гола. Така за една календарна година българският суперголмайстор се разписа 40 пъти само в шампионатни мачове.
Освен това на 22 май той реализира хеттрик в мач за купата срещу Левски. Един месец преди това - на 10 април, Петър Жеков вкара три гола за победата на България с 4:1 в квалификационен мач срещу ГДР за олимпиадата в Мексико. Малко след това се разписа и за 3:2 срещу Италия на четвъртфинала на европейското първенство. През есента Жеката беше капитан на нашия олимпийски отбор в Мексико, където България стана втора, а Петьо с 4 попадения беше голмайстор.
Общо в официални, приятелски и международни мачове през 1968 г. той отбеляза 84 гола, но всичко това не стигна, за да бъде дори в тройката на най-добрите футболисти през годината. По това време подуянци бяха забравили лафовете за "баба Яга" и "Мито Дъвката", защото в устата им беше "Пешо каруцата", както те наричаха Жеков. Изведнъж вкарването на гол се превърна не само в най-лесното нещо във футбола, а едва ли не в позор. Тогава левскарите започнаха дори да хвалят Якимов за гениалните му пасове към Жеката. Без Митата той щеше да е нищо, твърдяха подуянци, забравяйки, че бате Петьо вакрваше и в Берое с Янчо Димитров и Янчовски, и в олимпийския отбор с Начко Михайлов, и в националния тим, където с Чико Дерменджиев направиха смешни шведите в Стокхолм.
Все пак Жеков дочака признание - то дойде с екипа на ЦСКА, след като през 1969 г. с 36 гола в първенството той спечели "Златната обувка" на "Франс футбол". След това Жеков стана българският футболист с най-много точки в анкетата на "Франс футбол" за "Златната топка". Дотогава Аспарухов (вторият след Иван Колев българин в десетката на най-престижната анкета) имаше 9 точки през 1965 г., когато бившият член на УС на Левски Жорж Милчев го постави на първо място в листата си, от което Гунди спечели 5 точки. Другите четири бяха от второто място, определено за Аспарухов от един португалец. С тези точки Гунди раздели 8-10-о място с Воронин (СССР) и Мацола (Италия). През 1969 г. Жеков спечели 14 точки. Тогава българският голмайстор беше втори в листите на В. Салинер (Испания) и Ж. Милчев (България) и трети в тези на В. Либерт (Швеция) и Л. Филатов (СССР).
Любопитно е, че оттогава досега родните медии твърде често премълчават този факт, а през миналата есен в. "Тема:спорт" на два пъти в свои статистически справки вместо да напише, че Жеков е бил 9-и с 14 точки, обявяваше, че той е бил... 14-и с 9 точки?!
Това, разбира се, не е единственият случай, когато се пропускат многобройните успехи на Жеков, сред които има дори... четири спасени дузпи на Герд Мюлер в един турнир по 11-метрови удари в Париж през 1973 г., когато Жеката отново стана победител.
През пролетта на 1971 г. Жеков беше един от първите поканени да играят за световния отбор в прощалния мач на великия руски вратар Лев Яшин. Включването на Жеков беше очаквано, тъй като селекционерът на световния тим Райко Митич познаваше отлично качествата му още от годините, когато той играеше като полузащитник в юношеския национален отбор на България. Освен това за интереса към българския реализатор №1 говори фактът, че в навечерието на мача една от най-коментираните теми в московския печат беше кой - Жеков или Мюлер - ще спечели дуела на голмайсторите. В крайна сметка се разписа само българинът, който порази вратата на домакините малко след като Пилгуй смени Лев Яшин.
За левскарите този шок се оказа много труден за преглъщане и те пуснаха версията, че в Москва бил поканен Гунди, но вместо него изпратили Жеков и Бонев. Истината е, че по това време Аспарухов беше изваден окончателно дори от българския национален отбор заради слаба форма и чести контузии, при това не от друг, а от "синята" легенда Васил Спасов. За сметка на това органите на МВР (може би за успокоение на подуянските фенове) арестуваха лидера на "червената" публика Йордан Перелов (Гацо), защото вечерта след юбилейния мач на Яшин празнувал гола на Жеков в една столична кръчма. Наистина, милицията забрани на Гацо да посещава мачовете и тренировките на ЦСКА, но головете на Петър Жеков ще останат завинаги в историята.
било е страшна пропаганда 
дори Витлачил не го е искал, ама отгоре са му наредили да пуска Гунди, за сметка на Жеков..
иначе ако почна да изброявам головете на Ицо, Любо, Емо, Бербо, Мартин, Стилиян срещу кои отбори са, нещо ще се променили у твоята глава 
