Вече цяла нощ не ме свърта и искам да напиша нещо. Истината, обаче е че от повече от час пиша първото изречение и го изтривам. Може би първия път, в който не мога да започна текст. Но след като стоя в 3 часа (CET) отворил нов текстов документ и не ми се спи, значи наистина трябва да напиша нещо. Искам само да кажа, че започвам този текст без ясна идея какво ще се получи. Забравяне на очевидното Предполагам всичко започна в Понеделник вечер с трансферите на Фернандо Торес и Давид Луиз. Последва рутинна победа като гост на Съндърланд, която окрили сините фенове. Всички говорихме какво ще стане и с Торес на полето. Всички обсъждахме каква ще е схемата с Торес и кой на каква позиция ще играе, как ще се отрази тази промяна на Челси. Всичко това са интересни теми, но сякаш забравихме най-важното в случая - Челси е отбор в криза, която се дължи на всичко, но не и на представянето на играчите на терена. Аз дори бих казал, че тяхната форма е следствие на проблемите извън терена, проблемите вътре в клуба. Какви са те? Ще се опитам да ги засегна по етапи започвайки от най-очевидния.Пълен хаос в стратегията на тима
В един текст преди време Боби Борисов писа, че „Във Висшата Лига има само двама мениджъри, които знаят какво правят". Тогава изречението не ми направи впечатление, но днес (вчера) около 70-та мин на двубоя това изречение ме удари като тухла по главата. Анчелоти наистина не знае какво прави. И това не важи само за състава, който изважда на терена. Аз от началото на сезона повтарям, че италианецът не е излязал нито веднъж с правилен състав. Но това е факт, който всички сме го приели като даденост и не го обсъждаме вече. Днес обаче чашата преля, защото сеньор Анчелоти не направи само рутинното объркване на състава, а направи абсолютно всичко наопаки по време на срещата.
Но за момент ще оставя резултата днес, защото това е само една загуба. Винаги може да се загуби от Ливърпул, дори да си във фантастична форма. Още на пролет Карло Анчелоти заяви „7 заминават, 2ма нови, 5 влизат от школата". Това ни вдъхнови много. Още повече, когато наистина приблизително 7 играча напуснаха през лятото, 2-ма дойдоха, а юноши като Макекрън, Аанхолт, Брума започнаха редовно да тренират с първия отбор. В началото започнаха да се появяват, Макекрън направи страхотно впечатление, а Челси вкарваше за забавление без да допуска. Всичко беше перфектно. Какво стана после обаче? Бенаюн и Лампард се контузиха, а трети избор за тази позиция е Макекрън. Но той не получи шанс, а там бе сложен Малуда и това му коства добрата форма. Следват контузии на Алекс и Тери. Единствения друг възможен партньор на Иванович е Брума, но там бе пуснат Ферейра. И това оставям на страна. Идва най-голямото унижение. В случаите, когато започва мач Стъридж вкарва. Дрогба е в ужасна форма от началото на сезона, болен от МАЛАРИЯ и все пак бива предпочетен. Много добро послание към младежите от техния „татко" Карло. Първия признак на хаос при Анчелоти вече е на лице.
Отклоняване на вниманието
Карло Анчелоти ни отклони по много майсторски начин вниманието от проблемите на Челси. Единственият проблем е, че феновете помагат за разрешаването на проблемите, не ги задълбочават. Тук се наруши връзката между клуба и привържениците, което е огромна грешка. Ще дам само пример със ситуацията с Лампард през 2008. Тогава бе ясно каква е ситуацията, какъв е проблема и какви са опциите. И Лампард получи цялата подкрепа на феновете, а проблемът беше разрешен и той изнесе невероятен сезон.
Сега Анчелоти ни отвлича вниманието от истинския проблем. Нека да нахвърля няколко неща:
1. Цялата първа половина на сезона Карлето не спираше да се оплаква от липсата на Франки и не спираше да говори как няма кой да изнася топката в негово отсъствие. Да обаче Лампард се върна и той е изместен ту в лявата страна, ту в дясната и не е поставен в центъра на „Екшъна" на удобната за него позиция. Тук няма никаква логика в действията на италианеца.
2. Много пъти Анчелоти се оплакваше, че няма потенциала да играе с двама нападатели поради късата скамейка. Всъщност, обаче цялата лятна подготовка говореше, че той се е готвил за 4-3-3 още от самото начало. Това, че го е страх да си пусне младите играчи не се нарича липса на потенциал, а липса на кураж. Тук също отсъства логика и последователност в действията.
3. За да докажа мнението си, че Торес е закупен „за да има", ще трябва да се пренеса към действията от днес. След оплакванията си, че няма потенциал за схема с 2-ма нападатели, днес и това се промени. Но какво направи той? Пусна и тримата заедно на терена и след това чака Калу да обръща мача. В 65-та мин се връща схемата 4-3-3. Да, обаче има един детайл, който е пропуснат. Дрогба играе добре в тандем с някой, а Торес е най-добър сам на върха. Да обаче на терена остава Дрогба, а не Торес. Отново срещаме големи затруднения в намиране на логика и последователност в действията. Именно този факт говори, че Карло Анчелоти нито за миг не се е опитал да проучи що за нападател купува. Извинявайте, но дори да отвориш „The Sun" ще прочетете, че Торес е най-добър, когато е сам на върха на атаката и зад него има атакуващ халф. Което между другото е перфектната схема и за Лампард, и за Микел, и за Есиен.
Анчелоти е само част от много по-голям проблем
Аз лично не виждам Карло Анчелоти като основен проблем за „Стамфорд Бридж" и съм далеч от мисълта, че с неговото премахване трудностите ще се разрешат. Всеки един човек има свой собствен начин, по който си върши работата. Когато клубът начертае своята стратегия, той търси мениджърът, който най-много се приближава до този модел. Това премахва нуждата от адаптация в сицуацията в клуба, намалява недоразуменията между борда и мениджъра до минимум. Защото това в действителност е мениджър, който решава всичко що се отнася до спортно техническата част. Той знае още преди борда с каква сума за трансфери ще разполага, защото знае, кои играчи ще продава и кои ще купува. Давам ви пример. Реал Мадрид уволни Капело след шампионски сезон, защото имаха ясната визия как искат да изглежда отбора им. Искаха красива игра, което Капело не може да достави и бива освободен въпреки титлата. Тази връзка в Челси е изцяло нарушена. Първото и най-важно, е че Карло Анчелоти не е мениджър и никога през живота си не е бил. Той не е човек с дългосрочна визия или както американците казват - visionary. Той просто умее да тренира играчите, които са му на разположение. Лично на мен неговото назначаване говори, че клубът няма ясна представа какво търси за напред. Попитайте някой от шефовете в Арсенал как иска клуба да изглежда след 10 години и те ще ви отговорят без да се замислят. В Челси не знаят какво искат за след 10 месеца. Проблемът далеч не е Карло Анчелоти. Какво е виновен той? Нает е, за да бъде треньор и си върши работата. Но сътресенията вътре в клуба станаха твърде сериозни и много на брой, което възпрепятства работата му до голяма степен. Клубът за 9 месеца направи два завоя на 180 градуса.
Армагедон
Исках заключението да звучи епически. Затова искам да ви припомня една от основните теории, за ледниковата епоха. Според нея земята се е сблъскала с астероид с такава сила, че във въздуха се е образувал огромен облак от прах през, който слънцето не е могло да премине хиляди години. Сега изглежда над „Стамфорд Бридж" се образува подобен облак и не просто няма индикации на разсейване, а точно обратното. Нека да изясня нещо. За мен Челси ще продължи да печели трофеи. В моите очи, обаче тези трофеи вече са обезценени и нямат абсолютно никаква стойност. Защото Челси изгуби същността и ценностите на един истински клуб. Най-лошото, е че те вече не изпълват понятието „Клуб".