Тема за политика - Свят

[ndrangheta]

Южна Корея не притежава ядрени оръжия. Бъркаш със Северна.

[Messi_fan]

http://www.dw.com/en/calls-grow-for-sou ... a-19547289

Това е вече повече от притеснително. Какво мислите ?

[ndrangheta]

Южна Корея може да започне да произвежда ядрени оръжия още от утре.
Със същата скорост, с която произвеждат самсунг, киа и хюндай.
Не са решили, не са си направили.

[Messi_fan]

Южна Корея може да започне да произвежда ядрени оръжия още от утре.
Със същата скорост, с която произвеждат самсунг, киа и хюндай.
Не са решили, не са си направили.

В държава, която се тресе от политически скандали и е олицетворение за политическа нестабилност, това е повече от тревожно. Какво мислите, драги съфорумници?

[Messi_fan]

.

[ndrangheta]

Южна Корея може да започне да произвежда ядрени оръжия още от утре.
Със същата скорост, с която произвеждат самсунг, киа и хюндай.
Не са решили, не са си направили.

В държава, която се тресе от политически скандали и е олицетворение за политическа нестабилност, това е повече от тревожно. Какво мислите, драги съфорумници?

Кефи ме как си се загрижил за една от най-проспериращите, грамотни и технически нации на света.
Ядрен Иран/Пакистан е много по-голям проблем от ядрена Южна Корея.

[Messi_fan]

Остави, че го е бил, ами Саркози е признал загубата и се оттегля от политиката.

Да, а също така е подкрепил Фийон за втория тур, не е лесно да спечелиш избори без парите на Кадафи.
Иначе малко за победителя от снощи, има сходни виждания със Саркози по някои сфери във външната политика, част е от така наречената ''русофилска вълна'' в републиканската партия.
Трябва да отбележим, че победата му е абсолютна сензация, социолозите му предричаха 9%, абсолютния фаворит беше Жупе, според някои е представител на типичния френски консерватизъм и на автентичното дясно.
До колкото разбрах, Жупе е обрал доста ''ляв вот'', просто за да не е Саркози, но на втория тур този феномен трудно ще се повтори.

Та на въпроса, обявява се за отмяна на санкциите срещу Русия, за да може Русия да направи същото, явно не знае, че според Дани Митов такива изявления водят до международна изолация.
Смята подхода на запада към Москва, след края на студената война за грешен, гледа положително на оста Тръмп - Путин и иска по-тясно сътрудничество с Русия по сирийския въпрос, критик е на политиката, която Обама провежда в региона.
Иска сътрудничество с Иран, за него Саудитска Арабия не е приятел на Франция, говори открито за ролята им в спонсорирането на радикалния ислям.
Иска страната му да бъде съюзник с американците, но на равни начала, като самостоятелна държава, против споразумението за свободна търговия е.
Наричан е ''тачарист'', но го приема положително, тъй като смята въпросното създание за реформатор.
Предлага лишаване от френско гражданство на тези, които са заминали за Сирия, дори и да са ''французи'', настоява, че трябва да бъдат блокирани от повторно влизане в страната, а ако все пак го направят, да бъдат осъдени за връзки с врага.
Иска увеличение на средствата за силовите структури, както и ре-организация на разузнавателните служби, борба с радикалния ислям във Франция, както и построяването на 16 000 нови килии.
Иска в конституцията да бъде записано, че имиграцията зависи от капацитета на Франция да приема хора, иска парламента да гласува квотите всяка година.
Иска имигрантите да получават социални придобивки, след като са прекарали 2 години във Франция, а не веднага, както е в момента, също така орязване на безплатното лечение на имигранти, освен ако не е извънреден случай, иска и засилване на пограничния контрол в Шенген.

Ето и районите, които е взел, както казах, абсолютна победа.

Това е повече от интересно. Само искам да припомня, че някои форумни персонажчета тук само до преди седмица две се кълняха и ни обясняваха как Сарко щял да се завърне по-силен от всякога. Как тогава сме щели да видим (кои сме тия дето ще видим и какво ще видим така и не ми стана ясно, ама карай). А тя каква стана. Сарко окончателно бе изхвърлен като използван дамски тампон на бунището на историята и на политиката. Тоест пак се оказах прав.

[1982]

Кастро се бори за народа си !

Буахахаха ......

За това го подлага на репресии десетки години, нали ??! Знаеш ли колко кубинци са избити от Кастро ??

Колко кубинци са избити от Кастро?Защо да ги избива?
Ти кажи колко са жертва на ембаргото,колко кубинци мизерстват заради това което им налага САЩ?Кой е най-големия затвор в Куба където измъчват и избиват хора ,а?

Ми теб питам, нали смяташ Кастро за велик държавник, отговори ми - колко кубинци изби, затвори и т.н. ??!

А за ембаргото пак Кастро е виновен, САЩ не го налагат ей така, нали се сещаш, че някой ги провокира с наглите си действия.

[Messi_fan]

Доналд Тръмп е клоун, направен от мумифицирана кожа и захарен памук.

[1982]

Този текст е писан от българин, живял в Куба. Който има очи да види, ще види. За останалите няма смисъл.

[offtopic]МАЛКО КУБИНСКИ СПОМЕНИ (периодично се допълват, като се сетя за още нещо)

Живях в Куба от 1971 до 1975 г. Няма да крия, че това е един от най-хубавите периоди в живота ми.
Един приятел от онова време казва: "Като умра, искам на гроба ми да пише, че съм живял в Куба от... до..."
Изгубих се още първата вечер след пристигането ни в Хавана. Бяхме на гости у семеен приятел, художник. Спомням си, че се разревах, намериха ме някакви войници, заведоха ме някъде, после дойдоха паникьосаните ми родители.
Там научих испански език. На 6-годишна възраст говорех свободно уличния испански, а на 7 вече знаех и да псувам. Който научи кубинския испански, този с изядените букви - няма проблем с никаква разновидност на този език. Може да се разбере с всекиго, който го говори.
Учих в първи и втори клас в българското училище "Христо Ботев". Някой наистина умен човек беше измислил още от първи клас да имаме определен брой седмично часове по испански език. Много полезно и важно начинание.
Кубинският акцент обаче беше неизтребим. След завръщането в България аз, а вероятно и мнозина като мен, поддържаха езика с частни уроци. И при запознанството и 2-3 разменени реплики учителят (учителката) заключаваше: "Ясно, и ти си бил в Куба, сега ще трябва малко да поизчистим произношението."
В Куба станах чавдарче. Сложиха ни сините връзки на специална церемония на паметника на националния герой Антонио Масео в центъра на Хавана. Разучавахме една такава песничка: "Чавдарче-другарче, учи се и пей, чавдарче-другарче, здравей." А ние незнайно защо добавихме : "И се лей."
В Куба се научих да плувам. Живеехме в хотел "Сиела Маестра" (на първата снимка), бивш кондоминиум с апартаменти., в блок Б, 10-и етаж, апартамент 1051. Токът спираше много често. Съответно и асансьорите. веднъж, не бях навършил още 6 години, заседнах сам в тъмното. Толкова се уплаших, че почти до края на престоя ни бъхтах пеша 10 етажа. В асансьора влизах само ако вътре имаше някой възрастен.
Добре, че не живеехме в хотел ФОКСА - той е на 39 етажа. Точно на 39-ия етаж, вероятно някъде в облаците, беше бръснарницата, където се подстригваха чужденците. Обаче винаги отивах там с баща ми и затова влизах в асансьора без страх.
В двора имаше два басейна (големия е на втората снимка). Брояхме до 100 скока от трамплина, след това спирахме да броим.
Близо до хотела имаше паркинг с десетки изоставени коли, произведени още през 20-те г. на ХХ век. Любимата ни игра бе да играем на криеница в тези антики.
Имах и свой детски кошмар. Казваше се Нури - индонезийка, по народност съпруга на българина Венко Кънев - бивш преподавател по испански език в СУ "Св. Климент Охридски", днес - преподавател в парижката Сорбона. През носа й минаваше някакъв зъб или мини бивна. Много се плашех и като я видех, търсех закрила в полата на майка ми.
В Куба гледах за първи път световно първенство по футбол. П-точно финала, тъй като даваха само него. Беше през 1974 г. ФРГ на Бекенбауер победи с 2:1 Холандия на Кройф. Всички бяхме за Холандия и ни беше много тъжно.
По онова време все още мнозина вярваха, че още малко ще бъде тежко, но след това всичко ще се оправи. Все пак бяха минали по-малко от 20 години от социалистическата революция. Лошите, разбира се, бях САЩ и Израел. Последните - защото подмамвали евреите да напускат Куба и мачкали братята араби.
На всеки 2-3 месеца в Куба пристигаше др. Ясер Арафат, когото др. Кастро посрещаше като скъп гост. А аз му виках Ясен, защото бях убеден, че се казва точно така.
За Западна Европа не се говореше - не беше нито добра, нито лоша.
Фидел Кастро държеше многочасови речи. Хиляди хора ходиха да го слушат. А ние бяхме убедени, че това е от народна любов. Когато пораснах, разбрах, че една реч може да ти бъде оправдание да се скатаеш от работа. Или от час, ако не си си научил. (Така правехме ние от 133-о училище - протестирахме пред китайското посолство, защото Китай и Виетнам се бяха сбили за нещо си.)
В Куба ние като чужденци не търпяхме лишения. Баща ми пазаруваше от дипломатически магазин, където имаше от пиле мляко. Тогава не знаех как изглеждаха нашите корекоми. Като ги видях, ми се сториха като селски хоремаг пред кубинските.
В Куба намразих Лили Иванова. Защо ли? Всяка Нова година се събирахме в резиденцията на посланика. Първо в 4 часа следобед посрещахме българската Нова година, а след това - и кубинската. Не знам защо, но някой неизменно намираше за нужно да пусне някоя плоча с Лили Иванова. Нещо не ми се връзваше на вкуса на фона на тези чудесни латиноритми, които звучаха по кубинското радио, или шедьовър като "Гуантанамера". По радиото постоянно говориха за някакви другари на име Карлос Маркс и Федерико Енгелс - точно така им произнасяха имената. Дори по едно време тръгнаха буквално да ревеждат имената на руските писатели. И Александър Пушкин стана Алехандро де Армас, а Лев Толстой - Леон Ел Гордо.
В Куба си купихме първия ни семеен автомобил. Беше "Фолксваген" костенурка. 2-3 пъти ни разбиваха прозореца в търсене на нещо за крадене, каквото нямаше. Майка ми направи кратка шофьорска кариера с тази кола. Докато някакъв кубински джигит не й отнесе калника. Номера на колата го помня и до днес - D 07 012. Купихме я от колумбийски дипломат, продадохме я на перуански.
Кубинската полиция се возеше в "Алфа Ромео". Казваха, че са най-бързите в света. Говореше се, че полицаите масово се изпопребивали с тях.
Кубинските функционери пък се возеха на "Татра". Имаше такава чехословашка марка, чехословашки еквивалент на "Мерцедес" или "Чайка". Бяха характерни с това, че отзад имаха не два, а само един фар. Вече май не ги произвеждат.
"Фолксвагенът" ни геройски загина през 1980 г. и наблюдавах гибелта му по телевизията в България. Тогава 10-хилядна тълпа нахлу в посолството на Перу в Хавана. Видях смачкани от тълпата коли. Сред тях беше и някогашният наш "Фолксваген". Познахме го по цвета. Тази кола беше нещо като великденско яйце- нямаше друга с такъв цвят в цяла Хавана. Няколко пъти беше боядисвана, но понеже в Куба и боята не достигаше, механикът - бивш кубински шампион по автомобилизъм, изобрети някаква алхимична смес.
След нахлуването в перуанското посолство Фидел Кастро обяви, че отваря Куба, и пусна близо 125 000 души да отплават за САЩ. само че огромна част от тях бяха истински престъпници и хора от психиатрии. Много години по-късно се запознах с Димитри Кьосеф - син на български преселник от 20-те г. Същият Димитри напуснал тогава Куба. И за да го пуснат по-бързо, си купил (!) две съдимости. Чувал съм за много случаи, когато човек си купува чисто досие. Но никога дотогава не бях чувал някой да си купува фалшиви документи, че е осъждан. Само и само режимът да го пусне да отплава с предимство. За по-сигурно Димитри Кьосеф си купил два такива документа. Днес той е бизнесмен във Флорида.
През 2003 г. там осъдиха 75 дисиденти. Сред тях се оказаха и някои приятели на родителите ми. Един от тях срещнах в Мадрид - беше с доста разклатено здраве. Прегрешението на тези хора беше, че искат многопартийна система и свободни избори. Те не са нападали казарма, за разлика от Фидел Кастро. Дори не са държали през живота си в ръка нищо друго, освен химикалка.
Казано накратко - когато живях в Куба, мнозина все още вярваха на Фидел Кастро. Убеден съм, че днес такива хора нямат място в демократичния свят. И сълзите и въздишките по тях са неуместни. Да не забравяме, че в Куба има и до днес много политзатворници, еднопартийна система, купони, черен пазар, достъпни само за чужденци курорти и хотели и други подобни "екстри", които у нас, слава Богу, вече са в историята.[/offtopic]

Много хубав очерк, като цяло съвпада с нещата, които съм чел за живота в Куба. Тук са поднесени и от такъв, който е живял години там.