Благодаря ти Данчо!!

[Joni_]

Най накрая Данчо напусна Армията .
Всеки трансферен прозорец се говореше как щял да ходи в други отбори и все си оставаше при нас .
Истината е ,че Данчо няма качества на голям футболист ,не случайно само той не отиде никъде в чужбина, да той има голямо червено сърце, но не може само с това .
Благодаря ти Данчо и успех занапред !

[deepblue1963]

Йордан Тодоров: Изхвърлиха ме като мръсно коте
"Йордан Тодоров пристигна в "Борисовата градина" в началото на 2003 година и в продължение на 8 лета носи екипа на ЦСКА. Вчера пловдивчанинът, който е 3-кратен шампион на България и който през есента на 2005 година вкара победното попадение на „Бай Арена", научи по телефона окончателното решение на наставника на армейците Йоан Андоне, който се отказва от услугите му. Малко след това Тодоров даде интервю за „Тема Спорт". Ето какво заяви той.
- Данчо, какво става с теб? Къде си?
- Нищо не става. Вкъщи съм. Лежа и се опитвам да осмисля какво се случва.
- И докъде стигна? Това ли заслужаваше след тези 8 години?
- Явно това съм заслужавал. Изхвърлиха ме като мръсно коте. Гадно е. Повярвай ми. Не смятам, че след тези 8 години заслужавах това, но няма какво да направя.
- Ти не очакваше ли подобно решение от страна на Йоан Андоне?
- Не. Наистина не очаквах, но сега поне много хора ще са спокойни. Дано се успокоят и спрат с атаките срещу мен. Аз вече не съм в ЦСКА.
- Ще назовеш ли имена?
- Те си знаят кои са. Няма защо да ги коментирам. Аз няма да падам на нивото им и да отговарям на злобата със злоба.
- Кажи поне какви хора визираш - фенове, шефове, журналисти?
- И фенове, и журналисти. Ти не виждаше ли какво става? Все аз бях виновен, все аз им бях като трън в очите. Все с мен се занимаваха...
- Е, не смяташ ли, че това бе така, защото си известен?
- Не. Има и други известни, но все аз бях лошият.
- Сега?
- Сега и аз не знам. Нямам никаква идея. Ще тренираме на Панчарево.
- Всъщност не ви ли направиха услуга от ЦСКА? Спортният директор Атанас Караиванов заяви, че ще разтрогнете и така ще можеш да преминеш някъде като свободен агент и при по-добри условия...
- Май не е точно така. Все още не се знае дали ще разтрогна.
- Защо?
- Защото се оказва, че шефовете искат първо да са сигурни, че няма да успеят да ме продадат и чак тогава да разтрогвам договора си. Лошото е обаче, че краят на всички трансферни прозорци навсякъде идва, а аз нямам яснота къде ще играя.
- Говори се за Славия, Литекс...
- Не, не. Няма нищо конкретно. Първо трябва да има яснота около статута ми и тогава ще видим.
- Не си ли водил преговори с шефовете на тези отбори?
- Говорил съм със Славия. Черно море също е вариант.
- С какви чувства си тръгваш?
- Боли ме. Не мога да го скрия. Не смятам, че заслужавам това. След всичките тези години да науча по телефона, че съм ненужен...
- Как оценяваш този период от кариерата си?
- Как да го оценявам? Нека другите го направят. Аз ще кажа само едно - 3 пъти шампион на страната, 1 път носител на купата, незабравими мачове с Леверкузен, Ливърпул... Имам страхотни спомени. Жалко, че си тръгвам по този начин.
- Какво би казал на тези, които остават след теб, на шефовете, на феновете?
- Желая им всичко най-хубаво."

[cska_90]

E прав си е човека.Даде толкова много и получи унижение и обида.Но все пак трябва да знае,че има и хора,които са зад него и хора,които уважават и ценят това, което даде за тези 7 години!!

[Rodn1]

Голям(По Сърце) и Верен.ЗАвинаги един от нас!

[11_best]

...90-та минута на мача с Тулуза. Заедно съм в сектор В съм с момчета, които не бяха спали от шофирана, за да дойдат на време за мача от Испания. Запяваме химна на победата, ама някак си тихо, без настроение - май всичките имахме лошо предчувствие, че нещо може да се обърка. Неи хвърля тъча към Тодоров... Нужна е кратка пауза за да удържим, нужно е едно изкарване на топката извън очертанията. Това крещеше и Стойчо, на няколко метра от разиграващите футболисти. Обезумялото джудже, с неправилното бягане и над 25 мача в евротурните, реши да избива комплекси и да се направи на голяма работа, и опита да прехвърли вратаря. 10-ина секунди след това...
На всеки може да му се случи, да се издъни по този начин, но не и на опитен играч. Не мога да му го простя, въпреки гола в Леверкузен, въпреки асистенцията в Москва и за мен винаги ще си остане Тъча.
Не приемам играчи, които отказват да намалят нереалните си заплати или винаги сключват клаузи в договорите си, които ги правят недосегаеми.
Данчо го разбраха последните два треньора на ЦСКА, а и чуждите мениджъри...

[tuksam]

Даааа странни неща се случиха тия дни . при нас и при вас .Лусио го натириха като куче за 2-3часа след като решиха че не им е нужен ,сега и при вас същото и то с футболист които е доказал че може и е верен.Такива неблагодарности стават само в БГ.В този футболист има още много хляб и тои ще го докаже като ви набута някои друг гол с отбора кадето играе.
Според мен едва ли ще успее да си намери отбор в чужбина за няколко дни затова го виждам в ЧЕРНОМОРЕЦ ИЛИ В ЧЕРНО МОРЕ.

[edmon_dantes]

Знам,че много от хората ще ме разкритикуват сега,но все пак.Искам да изкажа огромната си благодарност на Данчо-човека -отбор през последните години!!Да същият този ,който сгреши срещу Левски,същият този който пропусна да ни донесе титлата срещу Левски-да същият този ДАНЧО ТОДОРОВ.Но и същото това момче,което остана армеец докрай-до момемта в който не го изгониха.Благодаря ти Данчо-за всичко-за духа,за раздаването,за любовта.Беше от малкото ,които разбра какво значи ЦСКА и отстояваше тази кауза.Благодаря ти за гола срещу Байер! Благодаря ти,че беше от малкото-да не кажа единствен,които и след най-тежките загуби идваше при нас!!!Дори след всичката помия по тебе есента -след мача с Литекс дойде и ни поздрави!!Да един футболист за да е добър -трябва да има класа-но за да е обичан-трябва и нещо друго-трябва и сърце-а ти доказа ,че го имаш!!!Жалко,че си тръгваш на прага на нещо голямо,но това е живота-понякога е тъжен и несправедлив-какво да се прави.
Чао Данчо и едно голямо благодаря за всичко, което ни да де през тези години!!!!

ЗАВИНАГИ ЕДИН ОТ НАС!!!!

Поздравления за написаното, браво!

[Oziris]

На един Тъч от историята
Той имаше цялото време на света, за да остане завинаги в ЦСКА

Крикор Румян

Видях Данчо Т. отблизо няколко дни след мача с Тулуза. В едно кафе, безгрижен, правеше си мохабет с някакви момчета, цесекарчета. Цесекарчетата увесили носове, Данчо Т. - усмихнат като на календара на ЦСКА. Най-усмихнатият в отбора. Ако не броим Коста Янев, който си се смее по рождение, а не само затова, че се е разделил с Дарина. Е, разбира се, и без да броим Венци Живков, който грее с цялото великолепие на лилавата си вратовръзка в центъра на календара. Но това е друга тема.
Та в онзи мрачен есенен ден на 2007-а покрай кафето, където седеше Данчо Т., мина някакъв човек с огромно бреме на плещите - очевидно цесекар. Щом видя Данчо Т., се втурна към него, но вместо да му откачи един зад врата, както си мислех, той само изрева: "Абе, Данчо, ебахте ни майката, бе!" Един съкрушен човек искаше обяснение от своя любимец. И какъв отговор получи? Нищо общо с голямата игра с публиката на мачовете на ЦСКА, когато Данчо Т. целуваше емблемата: "Ми ти знаеш ли - те не ни плащат, на нас не ни е лесно..."
Имах чувството, че в тоя миг на онзи човек му приседна, че е от ЦСКА. Приседна му, сякаш не можеше вече да преглътне безрезервната си любов към Данчо Т., все едно е парче счупено стъкло. Тогава лично за мен онзи Данчо стана Тъча точно заради думите си, а не заради глупостта си срещу Тулуза.
Разказах ви тая история, защото Тъча е в аут. След 7 години и 8 сезона. За едни си отива железният войник, за други - железният крак. На истинските цесекари 7-те години на Тъча им се видяха цяла вечност. Като 7 години в Тибет. Тъча беше пръв на касата на стадиона, без да е изиграл един голям мач. Всъщност в последните години има два - този срещу Леверкузен, когато вкара, и този срещу Локо Мездра, когато вкара два, но ЦСКА направи 2:2. Това е. Останалото беше миекане пред камерите, шушу-мушу в съблекалнята и бръмчене на една моторетка отдясно. Защото, което и най-големият головодник не може да пропусне, го може Тъча. Да ти съсипе мач в последните секунди - пак той. Само два примера: срещу Тулуза и срещу Левски, когато топката беше на голлинията за победно 2:1 за ЦСКА, но Тъча я изкара навън с неописуемо, невъзможно физически движение. Както каза Томислав Русев: "В този мач Георги Петков имаше четири греди - една напречна, две странични и Данчо Тодоров"...
Ама Тъча много тичал. Може, но не става само с тичане. Магарето като тича, футболист ли е? Като толкова тича - да стане лекоатлет. Тичане оттук до хоризонта и обратно искат само фатмаците и глупаците от каменната ера на английския футбол.
И друго - Тъча бил верен на клуба. Кое му е вярното? Че седя в ЦСКА 8 сезона, защото никой никъде не го искаше. Истината е, че на Тъча му беше добре в ЦСКА, направо му беше густо. Седем години, осем сезона - надежди, ядове, псувни и ръкопляскания. Тъча имаше цялото време на света, за да остане завинаги в ЦСКА. Не би.
И един финален щрих. Градският от Пловдив на Тъча - Митко Илиев, дойде в ЦСКА, стоя, дето се вика - не седем години, а седемнайсет дни и го изгониха. Без да го видим как играе, без да е изпитан в битка, без да е измрънкал, без да е изпуснал от голлинията дори веднъж. В живота за съжаление понякога е така - на едни пиленцето не им каца цял живот, защото други са го държали на рамото си цяла вечност. Хубавото в случая е, че историята сама избира своите герои. Останалите ли? Те винаги ще останат най-малко на един Тъч от нея.

Източник: днешния в-к 7 дни спорт

[Joni_]

Много добре казано !!!

[zaleza1]

На един Тъч от историята
Той имаше цялото време на света, за да остане завинаги в ЦСКА



Видях Данчо Т. отблизо няколко дни след мача с Тулуза. В едно кафе, безгрижен, правеше си мохабет с някакви момчета, цесекарчета. Цесекарчетата увесили носове, Данчо Т. - усмихнат като на календара на ЦСКА. Най-усмихнатият в отбора. Ако не броим Коста Янев, който си се смее по рождение, а не само затова, че се е разделил с Дарина. Е, разбира се, и без да броим Венци Живков, който грее с цялото великолепие на лилавата си вратовръзка в центъра на календара. Но това е друга тема.
Та в онзи мрачен есенен ден на 2007-а покрай кафето, където седеше Данчо Т., мина някакъв човек с огромно бреме на плещите - очевидно цесекар. Щом видя Данчо Т., се втурна към него, но вместо да му откачи един зад врата, както си мислех, той само изрева: "Абе, Данчо, ебахте ни майката, бе!" Един съкрушен човек искаше обяснение от своя любимец. И какъв отговор получи? Нищо общо с голямата игра с публиката на мачовете на ЦСКА, когато Данчо Т. целуваше емблемата: "Ми ти знаеш ли - те не ни плащат, на нас не ни е лесно..."
Имах чувството, че в тоя миг на онзи човек му приседна, че е от ЦСКА. Приседна му, сякаш не можеше вече да преглътне безрезервната си любов към Данчо Т., все едно е парче счупено стъкло. Тогава лично за мен онзи Данчо стана Тъча точно заради думите си, а не заради глупостта си срещу Тулуза.
Разказах ви тая история, защото Тъча е в аут. След 7 години и 8 сезона. За едни си отива железният войник, за други - железният крак. На истинските цесекари 7-те години на Тъча им се видяха цяла вечност. Като 7 години в Тибет. Тъча беше пръв на касата на стадиона, без да е изиграл един голям мач. Всъщност в последните години има два - този срещу Леверкузен, когато вкара, и този срещу Локо Мездра, когато вкара два, но ЦСКА направи 2:2. Това е. Останалото беше миекане пред камерите, шушу-мушу в съблекалнята и бръмчене на една моторетка отдясно. Защото, което и най-големият головодник не може да пропусне, го може Тъча. Да ти съсипе мач в последните секунди - пак той. Само два примера: срещу Тулуза и срещу Левски, когато топката беше на голлинията за победно 2:1 за ЦСКА, но Тъча я изкара навън с неописуемо, невъзможно физически движение. Както каза Томислав Русев: "В този мач Георги Петков имаше четири греди - една напречна, две странични и Данчо Тодоров"...
Ама Тъча много тичал. Може, но не става само с тичане. Магарето като тича, футболист ли е? Като толкова тича - да стане лекоатлет. Тичане оттук до хоризонта и обратно искат само фатмаците и глупаците от каменната ера на английския футбол.
И друго - Тъча бил верен на клуба. Кое му е вярното? Че седя в ЦСКА 8 сезона, защото никой никъде не го искаше. Истината е, че на Тъча му беше добре в ЦСКА, направо му беше густо. Седем години, осем сезона - надежди, ядове, псувни и ръкопляскания. Тъча имаше цялото време на света, за да остане завинаги в ЦСКА. Не би.
И един финален щрих. Градският от Пловдив на Тъча - Митко Илиев, дойде в ЦСКА, стоя, дето се вика - не седем години, а седемнайсет дни и го изгониха. Без да го видим как играе, без да е изпитан в битка, без да е измрънкал, без да е изпуснал от голлинията дори веднъж. В живота за съжаление понякога е така - на едни пиленцето не им каца цял живот, защото други са го държали на рамото си цяла вечност. Хубавото в случая е, че историята сама избира своите герои. Останалите ли? Те винаги ще останат най-малко на един Тъч от нея.


Точно казано.

Ето това е Данчо Т