doktora25 написа:parvanoff написа:Нормален живот означава най-вече да имаш право на избор. Да не се нарушават човешките ти права. Да има равнопоставеност и справедливост. Да си заобиколен от хора, които спазват моралните и етични норми, и уважават хората около себе си. Чак след това идва материалното, за което говориш. А то ще дойде от само себе си, ако съществуват другите неща, които изброих. Фактът, че хората винаги първо се втурват към материалното е причината да сме на това дередже. Ти също постави тези неща на първо място. Това е причината за корупцията, за нарушаване на човешки права, за ограничаване на свободата, за липсата на всякакво уважение в отношенията между хората. За съжаление това е затворен кръг. Докато материалното е водещо нещата, които написах ще остават на заден план, което всъщност ще се отразява и на материалното благосъстояние и така ще се въртим в кръг, докато не излезем някой ден от тази матрица, но както споменах това е въпрос на манталитет. Аз вече не съм голям оптимист, че това може да стане скоро.
Напълно е възможно да си прав, че ако се махнат корупцията от всички етажи на държавата и ако намалее алчността на мутрите (и двете неща са пряко свързани с националния манталитет) нещата може да се подобрят. Ти не си оптимист, че това може да се случи и вероятно с право. Ще посоча и един трети фактор, който ти не споменаваш, но има и той огромно значение - външното влияние. Нашият национален манталитет ли е виновен, че САЩ източват най-високо квалифицираните ни кадри? Той ли е виновен за всички неща, които се опитва да ни налага ЕС във връзка с ограниченията да водим протекционистична политика, разни там АКТИ и др. подобни?
Но от друга гледна точка разбери, че човек на първо място се води именно от материалното, има една пирамида на Маслоу за потребностите, предполагам я знаеш и ако си легне гладен в продължение на няколко вечери изобщо няма да го интересува колко е свободен, ами директно грабва сопата и тръгва да раздава справедливост. Разбери, има доста политически платформи и системи (т. нар. лява политика), която има за цел директно въздействие върху материалното, например чрез преразпределение на благата от страна на държавата и трудно можеш да убедиш въпросния гладен човек, че тази политика не е по-удачна от предложената от теб. При положение че преобладаващата част от българите са на долната граница по жизнен стандарт били ми обяснил защо те трябва да следват твоите песимистични либерални разсъждения, отколкото моите оптимистични, че държавата много по-добре би могла да се погрижи за тях, отколкото мутрите?
Или друг въпрос малко в кръга на шегата: кое е по-добре да си сит, но да имаш силно ограничени права или да си гладен, но да имаш пълната свобода да си избереш как да се самоубиеш? Само правя уточнение аз не предлагам комунистическа тоталитарна система и по никакъв начин не искам ограничаване на каквито и да било права (освен може би правото да напускат страната на висококвалифицираните кадри и то по-скоро не ограничаване на самото право, а минимизиране на възможностите). Просто съм привърженик на лявата политика с широка държавна намеса в икономиката и планови елементи в нея.
Точно манталитетът е виновен за кадрите. Защото един висококвалифициран кадър няма да умре от глад тук, но вместо да помогне на държавата и обществото си, за да може в бъдеще тази негова Родина да е едно прекрасно място за живеене, то той избира по-големия стандарт пред това да помогне на хората около себе си и така тези хора живеят по-зле, косвено и заради него. Това е точно манталитет. Да му забраниш да напуска страната си, както казваш е точно ограничаване на свободата на един човек, каквото е било по времето на комунизма. Да, това ще помогне на държавата, но дали човекът ще се чувства добре от този факт?
Кое ще предпочете, според теб? И тези хора няма да са един или двама. И това е днешният манталитет на хората. Преди време хората в Родината ни са си давали животите за свободата на народа си, а сега дори не биха се лишили от някои материални потребности, за да помогнат на хората около себе си. Не съм запознат в подробности с АКТА, но ако говорим за принципа на правото на собственост на авторите върху създаденото от тях, това е нещо справедливо. Но тук пък идва и бедността на българина, който не може да си позволи тези продукти, така че и това не е справедливо. Т.е. това е доста сериозен въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. И това е така, защото не говорим за ядене и дрехи, а за култура, а според мен хората не бива да се лишават от култура именно в един такъв труден момент за държавата ни и за човешките качества като цяло.
Относно втория абзац. Абсолютно съм убеден, че човек се води от егоизма си и материалното, което го прави късоглед и затова ти казвам, че съм песимист. Но тук не говорим за глад, а за по-нисък стандарт-за мен глад е пресилено. И тук именно търсим решение за подобряване на това положение. Според теб как ще стане-даваш някакви решения, а те как ще бъдат прокарани? Нали трябва много хора да се обединят зад една идея и да се борят за нея. Това именно зависи от манталитета. Да излезеш и да се бориш за тези мерки, но не да излязат 5 или 10 хиляди, а да излязат минимум половин милион. Така стават нещата. И аз говоря за лични идеи-не се ръководя от политически или икономически течения. Моята идея бе за спиране на корупцията и кражбите от държавата, което на първо време ще влее милиарди в бюджета и това може да стане в рамките на много кратки срокове. Ще доведе до благоприятен климат за инвестиции и за да се насочат тези инвестиции към определени области, именно в тези области ще се направят някакви данъчни облекчения. Примерно туризъм, ИТ-технологии, земеделие /което се прави и в момента всъщност/, услуги-казвам примерно. Дори може да се измисли и някакво първоначално освобождаване от данъци, а и подпомагане с безлихвени кредити на тези идеи. Именно чрез влагане на парите, които изтичат от държавата в тази насока, а не в моментално вдигане на заплати и социални придобивки. Но тогава хората трябва да са готови за някакъв краткосрочен застой, стига да има наистина зверски контрол над тези средства, а за това си има много начини. Нека добавим и милиардите от ЕС, които ако се разпределят прозрачно ще доведат и до намаляване на безработицата и последващо вливане на средства в хазната. Имай предвид, че дори в момента БВП ни е по-голям, отколкото преди идването на "демокрацията" /44 милиарда преди срещу 51 милиарда сега-това по памет/. Т.е. икомониката работи, но просто тези пари са неравномерно разпределени сред населението и макар и намаляло, това население живее по-бедно. И мутрите, за които говориш при по-голям контрол няма да са мутри, а ще са честни бизнесмени /работодатели/.
Разбира се това отново е в рамките на идеализма, защото не виждам с нашия манталитет как ще се обединят много хора, за да се опитат да наложат някакви мерки в посока за по-голям контрол. А най-важното е, че при това състояние на нацията няма и водачи-честни хора /професионалисти/, които доброволно да отделят от времето си, за да създадат необходимите мерки и да се опитат да ги популяризират сред обществото и съответно след това да го вдигнат, за да се борят за тези промени.
Схващам ти мисълта с примера, но нека аз ти дам един не толкова краен пример. Кое ще предпочетат хората-да живеят с ограничена свобода и нямайки за какво да харчат парите си или свободни, добри и материално задоволени?
