Скоро прочетох автобиографията на Джерард, в която той отделя цяла глава на ситуацията около неговия нов договор след финала в Истанбул.
Факт е, че тогава го искат от Челси и Реал Мадрид. Самия той признава, че тези оферти са му размътили главата. Всички обаче помним думите му след финала, че след нощ като тази в Истанбул, как би могъл да не остане в клуба.
Интересното обаче тепърва предстои: Джерард очаква предложението за нов договор, за да успокои феновете, отбора и най-вече себе си. Такова предложение обаче не идва. Следва протакане с месеци от страна на Бенитес и Рик Пери, при положение, че те са прекрасно запознати с интереса на други клубове. Стиви пише, че не е можел да си намери място през този период. Не е знаел какво се случва, дали са искали да го продадат за да надграждат отбора, дали са искали да се циганят относно заплатата му.
Това, което ме изуми е, че капитанът се врича във вярност на клуба, когато интересът от други клубове с огромни финансови възможности е налице, а среща мълчание, разтакаване и пазарене от страна на ръководството.
Подписването на договора му става факт след месеци мълчание и странно поведение от клуба. Да не говорим за първоначално предложената му заплата.
За мен това е неадекватно поведение от страна на Ливърпул, за такова го намира и самия Джерард. Явно отговорните хора на тези постове се сменят, но традицията да изумяват феновете и дори ключовите си играчи с действията си се запазва.
Позволих си да напиша това, защото обикновено ние като фенове по-скоро гадаем какво се случва в клуба и защо се взимат, или не различни решения. Това обаче е реална ситуация, написана от самия Джерард. Щом и за него някои решения са объркващи и необясними, какво остава за нас феновете.
