Английска висша лига 2010/11

[LaRgO]

Нека съдията да беше дал червеният картон на Давид Луиз при 1:1, пък да видим на коя врата щеше да се играе второто полувреме.

На никоя, защото мача щеше да завърши 1:1.

съмнявам се

[Blue_Girl]

Нека съдията да беше дал червеният картон на Давид Луиз при 1:1, пък да видим на коя врата щеше да се играе второто полувреме.

На никоя, защото мача щеше да завърши 1:1.

съмнявам се

Аз пък съм убедена!

[Gary Shaw]

[center]СТРАХОТЕН МАЧ![/center]
[center][/center]


[center]Каквото и да си говорим мачът между Челси и Манчестър Ю бе изключително зрелищен. „Сините" бяха излезли с желанието да атакуват, а обратно на очакванията - Фъргюсън също прие хвърлената ръкавица и двата тима се надиграваха. От което спечели срещата и най-вече ние, зрителите. Получи се бърз, динамичен, качествен двубой, в който имаше от всичко, което обичайно прави един мач дерби - голове, обрат, спорни мигове, емоции. Но нека се опитам да подредя нещата, както ги видях вчера.[/center]

Съставите

Новината на деня бе сътворена от Фъргюсън - той пусна един и същ състав в два поредни мача за първи път от последните 165 двубоя. За последен път това стана през май 2008, когато срещу Барселона като гост и срещу Уест Хям, „червените дяволи" се оказаха с един и същ стартов тим. Трябваше да има обяснение. Елементарното е, че мениджърът търсеше скорост в атакуващите действия. Има логика да е така, защото тимовете, които имаха успех срещу Челси в последните 4 месеца, задължително залагаха на нещо подобно. Струва ми се, че по-вярното обяснение обаче е свързано с търсенето на нов модел за гостуванията на отбора. До този момент Манчестър Ю имаше грижи на чужд терен, резултатите не бяха достатъчно добри, дори бяха далеч под обичайното ниво на отбора. И победата с 4:0 над Уигън би могла да служи за началото на установяване на ново самочувствие в тима при гостуванията. Това е причината за мен изведнъж Фъргюсън реши да не пипа стартовата формация. Може би той реши, че това е успешният модел на игра навън. Разликата е главно в далеч по-нападателно ориентираната формация. И за мен бе любопитно дали Юнайтед ще напада толкова, колкото показваше стартовия им състав. Уверен съм, че това няма да се промени и срещу Ливърпул, независимо че като цяло двубоят със „сините" не бе успешен. При Челси съвсем логично бяха избрани Торес и Анелка в нападение. Ромбът в средата на терена също е задължителен, но този път хората си бяха по местата - Лампард зад нападателите, а Малуда в лявата зона.

Първото полувреме
Предимството на Юнайтед през първото полувреме бе огромно. Причините са много. На първо място мога да кажа, че домакините оставяха твърде много празни пространства в своята половина и в центъра на терена, когато тръгваха в атака. И при загуба на топката бе лесно за „червените дяволи" да контраатакуват. Ромбът на Челси обаче оставя фланговете твърде свободни. И Евра бе доста активен. Струва ми се, че Фъргюсън предварително се бе погрижил за това и гостите действаха доста точно. Но за мен най-сериозната причина за успехите на Юнайтед бе различния подход на двата тима - Челси сякаш не бе готов за битка, докато гостите действаха на върха на възможностите си.Харесаха ми дългите подавания към нападателите, понрави ми се много и бързото изнасяне на топката от собствената половина. Но най-вече усещането за яснота какво точно ще се прави във всяка атака. Просто играта бе подредена. Трябва да кажем, че присъствието на Ернандес в този момент от срещата бе удачно, защото позволяваше пълна свобода на нападателната тройка с Рууни и Нани. Гъвкавостта идваше от движението на Нани и Флечър. Португалецът си беше традиционно действаше много активно по лявото крилото, така че даваше възможност на Чичарито да отива от другата страна на Рууни - вдясната зона. Така формацията на Юнайтед бе достатъчно гъвкава и това даваше предимство на „червените дяволи".Питам се дали това не новият модец, с който Фъргюсън ще иска да завърши сезона в Лигата при гостуванията си. Може. Аз поне вярвам, че гледах едни от най-добрите минути на Манчестър Ю далеч от „Олд Трафорд" този сезон. В играта имаше всичко необходимо. Така че съм склонен да мисля, че това ще е формацията и срещу Ливърпул. С една разлика. Трябва да има човек в центъра, който да може да задържа топката, да я разпределя и съответно атаките да са още по-добре насочени. Райън Гигс е идеален за тази роля. И предвид слабото представяне след почивката на Скоулс и Карик, вероятността точно той да излезе на „Анфилд" не е никак малка. А и по традиция Ливърпул е доста по-добре групиран и Фъргюсън рядко, за да не кажа почти никога, не ползва срещу мърсисайдци формацията с трима бързи нападатели. Възможно е естествено и Бербатов да е избраният, защото шотландецът ще е доста разочарован от играта след почивката срещу Челси.

Хулиганите
Винаги съм се шегувал, че мениджърите печелят заплатите си точно на почивката. Защото за няма и 15 минути (всъщност обичайно са около 5) те трябва да променят настроението на отбора си, дори и тактическата постройка. И винаги ми е било безкрайно любопитно да чуя всъщност какво точно си говорят в съблекалните двата състава. Конкретно вчера Анчелоти е казал неща, които промениха цялостно Челси. В рамките на времето между двете полувремена от джентълмените, които губеха всяко единоборство през първите 45 минути, играчите на Челси се превърнаха в хулигани, които са решени да прегазят физически съперниците си. Не съм гледал втори път срещата от снощи насам, но мога да твърдя с абсолютна сигурност, че между 45 и 60 минута бяха систематично ритнати Нани, Ернандес, Рууни, Карик, дори имаше момент, когато същото се случи и със Скоулс и опитният полузащитник гледаше доста учудено на събитията. Това бе ключовият момент в мача.

Основната цел на Челси бе да промени развоя на срещата. Защото всичко различно от първите 45 минути бе добро за домакините. Интересното е, че заради тези сблъсъци футболистите на домакините генерираха самочувствие и заиграха все по-силно. Разликата от първото полувреме може да бъде описана в две посоки:
- топката вече се подаваше предимно напред и се печелеше пространство
- печелеха се и единоборствата

На терена се оказа, че има един хулигански отбор, който умее по много силен начин да използва физическото си предимство срещу състав, който е твърде мек и плашлив. Това пък бе най-сериозната изненада за мен в срещата. Защо Юнайтед не отговори? Никой не може да ме убеди, че този отбор няма качествата да направи от срещата истинска яростна битка. Но това не се случи. Напротив! „Червените дяволи" се огънаха и отказаха да се противопоставят. Влизането на Дрогба на терена увеличи още повече идеята да се използва физическото превъзходство в мача.

Играта на Давид Луис и липсата на картон
Всеки играч, който дойде в Англия има нужда от повече време, за да свикне със стила и играта на отбора. И рано или по-скоро късно, всеки от тези футболисти представя себе си на лигата с някой страхотен двубой. Е, Давид Луис наистина впечатли. Вчера той бе човекът, който поведе Челси след почивката. Да, той бе провокативен. Да, той бе дори груб на моменти. Но спря Рууни. Настина заслужаваше втори жълт картон, това е без съмнение, защото имаше удар без топка. Но ако се абстрахирате от това действие и се вгледате в играта на отбора, то няма как да не ви направи впечатление Давид Луис.За мен той се оказа лидерът на Челси след почивката. Той рискува себе си и за игра на ръба (а и зад него) на картоните. Освен изпълнението на действията си в защита, той съумяваше да изнася топката до центъра на терена, успяваше дори да участва в атаките, та даже и вкара гол. Но видът му, действията му, хъсът, който демонстрира, засенчи изцяло дори един лидер като Тери. Не съм убеден дали Торес наистина струва 50 милиона, но от видяното вчера Давид Луис си струва всяко пени. И е страхотно попълнение. На всичкото отгоре той си е и доста млад - сега е на 23 години. Невероятно! Мога само да кажа, че този футболист ще е много ценен за Челси в следващите 10 години.


Червеният картон на Видич
Всъщност всеки един мач носи 3 точки. Това, че Юнайтед инкасира загуба не е най-страшното нещо на света. Случвало се е, случва се и ще се случва, макар и рядко. Но проблемите идват, когато има последствия от това поражение. В случая се видя, че играчите на Юнайтед не издържаха на напрежението. В добавеното време Гигс влезе остро в краката на Дрогба. Малко след това Видич съответно задържа с ръка Рамирес и получи втори жълт картон. За съжаление играчите на Юнайтед загубиха присъствие на духа. И това ще има последствия. Според официалното изявление на Фъргюсън централни защитници на „Анфилд" ще са Уес Браун и Смолинг.

Съдийството
За мое съжаление този път не мога да не кажа нещо за арбитъра. Ще се наложи да слушам глупости, че имало тенденция срещу Манчестър Ю. Дават се и примери. Е, на мен това ми изглежда също толкова смешно, колкото бе и аргументираното със серия други примери твърдение, че се свири изцяло в полза на „червените дяволи". И двете теории ги намирам за пълни глупости. Нямам против всеки да си ги говори, нямам и против да ги разисквате, но недейте да ме вкарвате в такава дискусия. Няма да стане! Тенденция в съдийството няма. Грешки - да, има, съгласен съм, но не и тенденция.Сега за Мартин Аткинсън. Той е от съдиите, които по принцип дават доста картони. От общо 28 мача преди вчерашното дерби, той няма нито един, в който да не е показал поне един.Сега има 99 жълти картона за 29 мача, което е средно малко над 3 на среща. При дузпите той също е „отличник". Абсолютно сигурно е, че и двата отбора са знаели всичко това. Така че за мен е нормално поведението на Челси от първата част. Важният въпрос е каква трябваше да бъде реакцията на Аткинсън в първите 15 минути на второто полувреме? Там имам няколко упрека към него. И смятам, че допусна твърдата игра без да има необходимите предупреждения. Но истината е, че той не е задължен да прави нищо, всичко е въпрос на умение да контролира двубоя. Добавям и това, че пропусна твърде лековато втория жълт картон на Давид Луис. Ударът без топка спрямо Рууни е очевиден. Вярно е, че топката беше малко далеч от ситуацията вече. Неприятното е, че се получава точно същото положение, което се случи и с Рууни срещу Уигън. Всички видяхме, че има червен картон, но той не бе показан. А и ситуацията с Тери през първата част, когато сякаш игра с ръка ми изглежда като дузпа.Дузпата. За мен тя е лека. Много лека, но я има. От видяното се случва следното. Жирков поема топката, тя минава зад гърба на Смолинг, защитникът не прави движение към крака на нападащия, но контакт категорично има. И причината Жирков да не продължи движението си е точно контактът с крака на Смолинг. Така че дузпа има. Тук няма смисъл да си говорим кой какво мисли, а да се позоваваме на правилата. Според тези, които важат в момента, това е дузпа. А и Аткинсън бе на само няколко крачки от ситуацията. Не можеше да е на по-добра позиция. Така че за мен решението му в този случай е правилно. И ако съдията трябва да бъде винен, то за мен това трябва да е заради липсата на втори жълт картон към Давид Луис и допускането на неочаквано твърда, дори на моменти хулиганска игра от Челси веднага след почивката.И за да не бъда голословен ще ви дам мнението на Греъм Пол. В коментара си за вестник „Дейли Мейл" той твърди, че дузпа има. А накрая завършва с думите: „Миналата седмица Майк Филън заяви, че не може да се спори за съдийските решения. След представянето на Аткинсън вероятно Фъргюсън няма да се съгласи".

Бъдещето
Искаше ми се да говоря и за бъдещето на двата тима, но реших да пропусна. За мен този мач ще е катализатор на добра серия от успешни мачове за Челси. „Сините" са на 12 точки от върха като имат и мач по-малко. Далеч са, но ми се струва, че с четворката няма да имат грижи. Колкото до Юнайтед, трябва да видим какво ще стане срещу Ливърпул, сега няма смисъл да се говори. Радвам се, че моята прогноза за броя на точките (най-много 6), които Юнайтед ще вземе от четирите си гостувания (на Уулвс, Уигън, Челси и Ливърпул) се оказа вярна. Това го казвам за всички, които тогава си позволиха да иронизират подобна прогноза.

[Frankie Lampard]

ПРОГНОЗА: ЧЕЛСИ И ТОТНЪМ В ЧЕТВОРКАТА, СИТИ ИЗВЪН НЕЯ

Никога не съм крил, че съм почитател на Марк Хюз. Нямам обяснение защо. Намирам го за човек, който в доста отношения реагира и се държи, както аз бих го правил на терена. Дори и лудостта му на игрището сякаш ми допада и я разбирам. Да не говорим, че го харесвах доста и като играч. И ако наистина от челси искат да го вземат за заместник на Анчелоти ще спечелят. Казвам го без каквато и да е връзка с вчерашния мач. Всъност има - реакцията му при подаването на ръцете с Манчини отново ми припомни тази моя симпатия към уелсеца.

Но темата на този текст ще е друга. От доста време се каня да направя серия текстове за края на сезона. Малко сметки, малко прогнози, малко анализ. И те трябва да са разпределени в различните части на класирането - титлата и точките, които ще са необходими, за да бъде спечелена, третото и четвъртото място, участието в Европа, изпадащите. Само че съм си набелязал различни моменти за анализ, защото има значими двубои, които могат да отговорят на доста въпроси и да сведат неизяснените моменти до минимум. Сега обаче съм решил да започна с третото и четвъртото място.

Ливърпул

Реших, че ще напиша такъв текст веднага след поражението на Ливърпул от Уест Хям. И причината е, че за мен мърсисайдци нямат вече шанс да влязат в четворката. Не мисля, че ще са по-назад от шестата позиция, но това няма отношение към темата на сегашните разсъждения. Просто разликата от 10 точки и мач повече до четвъртата позиция при сегашното състояние на отборите ми изглежда твърде голяма. Нека обаче кажа нещо за положението на мърсисайдци. Огромна грешка ще е да се гледат сега резултатите. Тимът трябва да мине през своя процес на детоксикация, като постепенно се освободи от отровите, които го мъчат в последните години. Как ще го направи си е негова работа или по-скоро на Далглиш. Може да има слаби мачове, както бе този с Уест Хям Хям, може да има и силни, както бе с Челси, но най-важното е да се създаде ядро в отбора, около което през лятото ще се сменят играчи, за да се върне Ливърпул сред елита на Висшата лига като игра. А това не става с магическа пръчка.

Изходната позиция на битката

Изолирайки Ливърпул за мен остават три състава, които ще се борят за третото и четвъртото място. Съществува и вероятност да има сериозен срив в Арсенал (макар аз да не вярвам в такава теория) и някой от тези тимове да стигне дори до второто място. Но за титлата е твърде късно. В същото време не виждам възможност Арсенал да стане чак пети, така че ще се огранича до Манчестър Сити, Тотнъм и Челси като анализ.

В момента класирането е в следния вид:
3. Манчестър Сити 28 мача, голова разлика 44:25, 50 точки
4. Тотнъм 27 мача, голова разлика 38:31, 47 точки
5. Челси 26 мача, голова разлика 46:22, 45 точки

Като тренд на печелене на точки, Тотнъм и Манчестър Сити вървят с едно и също темпо на този етап. Отложеният мач на „шпорите" е у дома с Арсенал на 20 април. Разликата идва както от защитата, така и от нападението. Привличането на Рафаел ван дер Ваарт трябваше да направи още по-силен състава на Тотнъм в нападение. В защита бе взет Галас, което допълнително би следвало да намали допуснатите голове. Но какво се получава на практика? След 27 двубоя миналата година, „шпорите" имаха 46 точки, като головата им разлика бе 48:26. От една страна сега са спечелили 1 точка повече, но за сметка на това са намалили ефективността си пред гола, но и пред своята врата. Контузиите са едно добро обяснение, но не мисля, че е най-точното. Хари Реднап опита да направи Тотнъм по-европейски изглеждащ, но не мисля, че все още е успял. Напротив! Вече има съмнения в ефективността на нападението, което функционираше прекрасно миналия сезон. И причаната е точно в необходимостта да бъде вкаран в състава Ван дер Ваарт. Но за да присъства той там, то някой от другите футболисти ще пострада. И това всъщност поразвали нападението на отбора.

Манчестър Сити продължава да е крайно нестабилен. Нещо повече, тимът се лута от едната крайност - да излезе с един нападател и да подреди останалите пред Харт - до това да излезе с трима чисти нападатели и да няма достатъчно креативни футболисти в централната зона. Истината е, че цял сезон в този тим няма необходимият баланс между отделните линии и вината е изцяло на Манчини. И ако в началото на януари изглеждаше, че той ще може да влезе в четворката без проблем, сега далеч не е така. А да се каже това в края на февруари и началото на март, никак не е добре.

Челси е в най-любопитна ситуация. Ясно е, че от трите състава, „сините" са най-качественият, но на този етап не функционира добре. Просто играта не върви. Защо, вече е отделен въпрос. И определено има потенциал, съставът от „Стамфорд Бридж" да направи силен край на първенството. Но и това е под въпрос, защото едно е да се каже, едно е да го вярваме, едно е да имаш силни играчи на книга, а както се оказа, съвсем друго е да се спечелят срещите. Отложените срещи на Челси са у дома с Манчестър Ю и Бирмингам. Което е добро като начало предвид комфорта на собствения стадион, който принципно Челси имаше. Ако изобщо играта ще става по-силна, то това определено ще е по-лесно да стане на свой терен.

За да завърша темата ще кажа, че за момента Тотнъм изглежда в най-добрата позиция предвид моментното състояние. След това идва Челси, заради потенциала. Моите опасения са, че в момента гледаме обичайното качество на играта на Сити и там едва ли мога да очаквам стабилен прогрес. Да, те могат и ще продължават да се защитават, но не съм сигурен дали могат да вкарват достатъчно голове, ако не го прави Тевес.

Проблемите пред всеки от тимовете

Вече казах къде са проблемите в играта на всеки от тези тимове. Сега нека погледнем в бъдещето.
Манчестър Сити има следните двубои - Уигън (д), Челси (г), Съндърланд (д), Ливърпул (г), Тотнъм (д), Блекбърн (г), Уест Хям (д), Евертън (г), Стоук Сити (д), Болтън (г).
Домакинствата не изглеждат тежки. Естествено остава сблъсъка с Тотнъм, който има огромно значение принципно. Но срещу другите отбори би следвало „гражданите" да нямат проблеми. Аз считам, че Фулъм се отличава с много добра защита, която чисто тактически не отстъпва много на отбраните на тотимовете в Англия. Но не виждам тим измежду Уигън, Съндърланд, Уест Хям и Стоук Сити, който да може да се похвали с подобно нещо. Гостуванията обаче са ужасни - Челси, Ливърпул, Евертън и Болтън са сериозни предизвикателства. „Стамфорд Бридж" и „Анфилд" ще са важни двубои, където паркирането на автобуса пред вратата може и да не свърши работа. Да не говорим, че и в двата съперника ще има високи играчи, които могат да вкарват с глава, а това е принципна слабост на Сити. При ужасното представяне на защитата на Блекбърн, двубоят на „Иууд Парк" едва ли ще е голям проблем.

Тотнъм трябва да изиграе следните двубои - Уулвърхямптън (г), Уест Хям (д), Уигън (г), Стоук С (д), Манчестър С (г), Арсенал (д), Уест Бромич (д), Челси (г), Блекпул (д), Ливърпул (г), Бирмингам (д).
Гледайки тази поредица от срещи ще си е цяло чудо ,ако „шпорите" не спечелят у дома поне 15 точки. Поставям единствено двубоя с Арсенал под въпросителна предвид факта, че е яростно местно дерби. Но до 20 април много неща могат да се случат. От друга страна гостуванията са важни - мачве с кандидати за оцеляване като Уулвърхямптън и Уигън, са последвани от пътувания до Манчестър С, Челси и Ливърпул. Ако Тотнъм не намери подобрение на играта си в защита ще има безкрайно много проблеми. И за да не говоря без примери, иска ми се да видя при „шпорите" максимално бързо на терена Хъдълстоун и Модрич с Бейл на левия фланг и Ленън на десния. Дали Ван дер Ваарт ще е пред тях и зад единствения нападател е вече друг въпрос. Но описаната полузащитна четворка има всичко, което е необходимо за този състав.

При Челси пък мачовете са следните - Манчестър Ю (д), Блекпул (г), Манчестър С (д), Стоук С (г), Уигън (д), УБА (г), Бирмингам (д), Уест Хям (д), Тотнъм (д), Манчестър Ю (г), Нюкасъл (д), Евертън (г).
Гледайки срещите първото, за което се сещам е, че Анчелоти трябва да полудее, заради пропуснатите точки срещу ливърпул и Фулъм. Е, играта на отбора не предполагаше те да бъдат взети. Но ако бяха - сега „сините" щяха да са кандидати за титлата. Но точно заради тези два мача не са. Но пък програмата им е добра. За всеки силен отбор, който търси дълги поредици е прекрасно да приема на свой терен силните и да гостува на по-слаби отбори. А точно това се случва със „сините". Единственото изключение е пътуването на „Олд Трафорд" в началото на май. Иначе вижте - Блекпул, Стоук С, УБА. Това са следващите три пътувания. Между тях са двубоите с Манчестър Ю и Манчестър Сити на свой терен.

Сметките

Сега вече е време за сметките и различните възможности. За мен всяка прогноза се основава на няколко неща:
- представянето до този момент, силните и слабите страни на всеки отбор.
- винаги съществува допускането, че промяната в играта, на който и да е тим ще е в границите на обичайното очаквано.
- Ако нещо не е сигурно като ефект, не го взимам под внимание или поне не го отчитам като основна вероятност. Давам и пример. Всички чакат Челси да заиграе по-силно. Но това не става. Така че не мога да прогнозирам, че изведнъж хората на Анчелоти ще станат друг тип отбор.
- не е маловажно, че целият сезон е изпълнен с изненади, така че автоматично намалявам един малък процент от точковия актив на всеки тим точно заради такива изненади.

Въз основа на всичко казано до този момент ДОПУСКАМ, че Тотнъм би могъл да вземе между 21 и 24 точки до края на първенството. 15 поне от домакинства, а останалите от двубоите срещу Арсенал у дома плюс гостуванията. Струва ми се, че участието в Европа вече не е толкова сериозен проблем, защото „шпорите" не играят в друг домашен турнир. Според мен най-лошият възможен вариант, който е чисто теоретичен са 19 точки. Но пак ми се струва, че е невъзможен. При него трябва тимът да се провали на терените на Уулвърхямптън и Уигън, което ще е огромен удар. Манчестър Сити ще е готов за реванш, Ливърпул ще е навлязъл в различна форма след няколко месеца под ръководството на Далглиш, а Челси също смятам, че ще се е поуспокоил от проблемите.

Манчестър Сити за мен е в най-неприятно положение. Победите у дома срещу Уигън, Съндърланд (тук има лека въпросителна, но „черните котки" сякаш вече не са толкова силни, колкото бяха през октомври и ноември), Уест Хям и Стоук Сити ти приемам за напълно възможни. Силно се съмнявам в нещо повече от точка на терените на Челси, Ливърпул и Евертън. А срещу Тотнъм у дома и Болтън като гост в последния кръг вече има пълна неизвестност. В първия случай, заради директния сблъсък с пряк конкурент, а във втория, заради това, че срещата може да има, но може и да няма значение. В крайна сметка това са още 14-18 точки според мен.

Челси има огромен потенциал и от това идва и най-голямата несигурност. Продължавам да твърдя, че проблемите са в главите на играчите, а не в качеството на футболистите. Ако тимът на Анчелоти направи един голям мач, какъвто е този с Манчестър Ю утре, то това може да промени драматично увереността на състава и тогава спокойно може да се разчита на дълга поредица от победи до края на първенството. В обратния случай кризата ще продължи докато се изиграе един силен и голям двубой, който да върне усещането за сила и непобедимост. На базата на сегашното положение обаче считам, че от гостуванията „сините" биха могли да спечелят поне 10 точки от въпросните 5 мача срещу Блекпул, Стоук С, УБА, Манчестър Ю и Евертън. Дори спокойно мога да бъда обвинен и в песимизъм. Въпросът е колко ще вземат на своя стадион. Нека оставим настрана срещата с Юнайтед. Не бива да подценяваме факта, че с двата си преки противника за четворката, хората на Анчелоти имат мачове пред своя публика. Те са като финал за състава. Спечелят ли ги, нататък е лесно. Но аз приемем, че от срещите с тези два тима и Уигън, Бирмингам, Уест Хям и Нюкасъл, съставът спокойно може да е с още поне 15 или 16. Прибавете и това, което ще стане от двубоя с Манчестър Ю, според личните прогнози на всеки от вас.

Сега теглим чертата

Според моите прогнози, Манчестър Сити би следвало да има между 64 и 68 точки, Тотнъм да е в границата между 68 и 71, докато Челси ще е с актив около 70 или 73 точки.
Има няколко фактора, които могат да променят тази прогноза
1. Дали някой от тези тимове би могъл да изпадне в продължителна криза. Тотнъм е уязвим в това отношение. Челси вече мина през своята тежка криза за сезона, докато Манчестър Сити има огромен човешки ресурс, с който да промени състава си в мачовете, така че да ес справи с такъв проблем.
2. Контузии на основни играчи. Тук пък Челси ми се струва най-уязвим, защото вече го показа през сезона. Да не говорим, че още не е ясно какъв ще е трайният ефект върху играта на отбора от привличането на Торес.
3. Директните мачове. Там мисля, че ще е провалът на Манчестър С.

Е, в крайна сметка моят апрогноза за класиране е следната:
3. Челси
4. Тотнъм
5. Манчестър С

Уточнявам, че това са просто разсъждения. Представям ги, защото съм убеден, че за всеки от читателите ще е удобно да прегледа текста и да съобрази и сам всички възможности. Това обаче не означава, че не мога и да сбъркам. Всичко това е въпрос на лично мнение. А всеки може да си избере своята гледна точка. И най-хубавото е, че през май ще видим кой е прав.

ПП. Карлинг Къп никога не е била тема на анализи в този сайт откак тв прават аса собственост на друга компания. Няма да пропусна обаче да поздравя Бирмингам и феновете на отбора за спечелената купа. Играха много силно за своето равнище, а това за финали е от огромно значение. Напълно заслужено отборът триумфира. Иначе за пореден път футболът ни показа, че е много важно да не казваш „Хоп" преди да си скочил. Смешно беше обсъждането на това кой точно ще вдигне купата за Арсенал, дали Сеск или някой друг, при положение, че тя още не бе спечелена. Футболът е игра на голове, а не на приказки и интервюта. Поздравления за Бирмингам!

[THE G.A.M.E]

Абе като стане някъв такъв мач ... и започвам отново да си мечтая за титла ...

[Ballancee]

[center]Fa Premier League[/center]
[center][/center]

[center]Събота,05.03.2011г.
[/center]

[center],14:45[/center]

[center]Бирмингам-Уест Бромич
[/center]
[center],17:00[/center]
[center]Арсенал-Съндърланд
[/center]
[center],17:00[/center]
[center]Болтън-Астън Вила
[/center]
[center]17:00[/center]
[center]Фулъм-Блекбърн
[/center]
[center]17:00[/center]
[center]Нюкасъл-Евертън
[/center]
[center]17:00[/center]
[center]Уест Хям-Стоук Сити
[/center]
[center],19:30[/center]
[center]Манчестър Сити-Уигън
[/center]

[center]Неделя,06.03.2011г.[/center]
[center],15:30[/center]
[center]Ливърпул-Манчестър Юнайтед
[/center]
[center],18:00[/center]
[center]Уулвърхямтън-Тотнъм
[/center]

[center]Понеделник,07.03.2011г.[/center]
[center],22:00[/center]
[center]Блекпул-Челси
[/center]

[Frankie Lampard]

Супер, отдавна търся картинка с логотата на всички отбори в ВЛ

[Awesome]

Завързани мачове този кръг

[Nightfate]

Определено има завързани мачове.Най-голямо впечатление прави супер-дербито м/у моя любим Ливърпул и Манчестер Ю .. както и 6 точковото дерби за оцеляваме м/у Бирмингам и УБА .. също така мисля ,че Уулвс да вземат скалпа на Тотнъм ..

[Blue_Girl]

Бирмингам-У.Б.А. 1:0.
Арсенал-Съндърланд 2:0.
Болтън-Астън вила 2:1.
Фулъм-Блекбърн 1:2.
Нюкясъл-Евертън 1:1.
Уест хям-Стоук сити 1:0.
Ман. сити-Уигън 2:0.
Ливърпул-Ман. Ю. 1:1.
Уулвс-Тотнъм 1:2.
Блекпул-Челси 0:2.