Ами вие с Играта не гледате на играта като мен, но щом няма други колеги
Първо, не взеха участие трима много важни футболисти - ЛАМПС, КВБ и Шюрле. Пиша го, защото изглежда сякаш Моуриньо този път е решил да се възползва от ширината на състава си.
Титулярите сигурно ги знаете, но нека ги повторим:Чех; Иванович-Кейхил-Тери(к)-Коул;Рамирес-ван Г(Х)инкел; Моузес-Оскар-Азар и Лукаку. В този състав Челси игра много агресивно, с много движение без топка и търсене на единоборства. Двата фланга бяха много активни, като на мен ми направи впечатление, че отбора беше изнесен по-напред, но бековете не се впускаха в непрестанни атаки, а преди всичко си вардиха зоните (Интер не си спомням да направиха нещо по-фланговете). Всички офанзивни футболисти участваха дейно в двете фази на атаката. Толкова не са тичали миналата година в нито една среща! Изглеждахме много солидни в този компонент от играта. Азар и особено Моузес бяха много активни. Нигериецът с прекрасни контра действия предостави топката на Оскар за 1-0, а дузпата (която я нямаше) беше за нарушение срещу него (беше извън наказателното поле, но явно в Америка още свирят нарушението, където завършва, а не където почва

). Ако теренът не беше малко съмнителен и не се беше подхлъзнал в 5 мин. можеше и да вкара гол (за Моузес говоря. Азар имаше един страхотен пас към Оскар при 1-0, изпълни перфектно дузпата и направи доста яки трико, но беше малко лигав (ама нали е контрола). Прекали с индивидуализма в някои ситуации, но аз го отдавам на характера на самата среща.
Имаше само една опасност пред Чех след интересен удар на Фреди Гуарин на границата на голямото наказателно поле, които мина на 80 санта (хаха) от дясната греда на вратата пазена от Чех. Имаше и един далечен удар (ама не го запомних на кои).
Рамирес и малкото лале + много активната игра на всички в отбрана парираха опитите за атаки/контри на Интер и като цяло през целия мач нямаше някаква атака, с която да не се справим. Два удара от далечна дистанция, един от средна и един карамбол след статично положение. При това защитата беше на 15-20 метра от центъра (грубо казано). Рамирес беше по-деен в атака, а Гинкел (както му викам аз) седеше плътно пред защитната четворка и рядко се включваше в атака. Спря почти всички опити за контра, докато беше на терена. На мен много ми се понрави с опростената и изчистената игра, която предложи. Малко по-експедитивен е от Микел в пресирането на съперника и остава да трупа опит и рутина да успокоява играта. Понрави ми се.
Второто полувреме Моуриньо смени Моузес, Оскар и Чех на почивката (според мен видя достатъчно от играта на двамата полеви футболисти, които наистина играеха доста добре. Оскар се буташе, риташе, тичаше, а и вкара хубав гол, а Моузес си беше най-добрия за Челси). Беше пробван Рамирес като дясно крило и двойката Есиен - Гинкел. Според мен експеримента с Рамирес на тази позиция не се получи и фланга доста зацикли. В средата продължихме да имаме на практика пълен контрол. Лукаку тресна една греда, точно преди да го сменят. С многото смени играта не се промени коренно и в отбора имаше добро движение без топка, но и червения картон за играч на Интер повлия. Имаше интересни многоходови комбинации на бърза скорост, но липса на концентрация попречи да им мушнем още 1-2гола. През цялата среща разигравахме доста добре и на практика отсъстваха дебилните грешки от последните сезони, когато се грешаха елементарни топки.
ае ЧЕЛСИ като цяло отбора се движеше в пакет и тотално задуши Интер (бтв те бяха с доста добър състав, които няма много общо с боксовата круша от края на миналия сезон). Доста оптимистична контрола. Ако се получи въртенето в ЧЕЛСИ ще има много бой този сезон. Две седмици преди старта на сезона изглеждаме отлично функционално, тактически и нашите играят много подредено (за разлика от последните два сезона).