Мнениеот cska_vd » 01 сеп 2009 14:26
Успехът в Москва на десетте „малки армейци" ми дава повод да изведа още едно фундаментално обобщение, а именно - дори в най-тежкия период от своята история ЦСКА НЕ СЕ ИЗЛОЖИ НИТО ВЕДНЪЖ на европейската сцена.
Специално изчаках няколко дни след последните европейски мачове, за да оставя да се изтече първият емоционален прилив на обществено-медийната реакция. Като цяло картината беше очаквана с някои тънки нюанси. Най-вече ме впечатли страшното вцепенение в „синия" лагер, което в потвърждение на теорията за граничните психосъстояния роди едно ново, несвойствено разклонение в единствената сигнална система на „хомо гереникус", а именно - обективната оценка на случващото се. За първи път от 15 години, когато културтрегерът Атанас Свиленов написа във в. „Демокрация", че ЦСКА е нещо специално за Европа след победата на червената „детска градина" срещу Ювентус, откъм Подуяне се чуха нормални гласове. Вероятно болката съживява разума...
Иначе фактологията е категорична - 9 поредни мача на ЦСКА без загуба в турнирите, елиминиране на Динамо (Москва) с десет български играчи и пет-шест свои момчета по на 18-20 години, недостижим за сънародниците точков и голов актив във вечната статистика на УЕФА, увеличен коефициент и реална перспектива за „поставен" статут в Шампионската лига догодина, разширена география на успеха срещу най-силните футболни държави - Англия (Нотингам, Ливърпул), Германия (Леверкузен), Испания (Реал Сосиедад), Италия (Ювентус, Парма), Франция (Монако), Холандия (Аякс, Рода), Русия (Динамо), Украйна (Шахтьор), Чехия (Спарта), Гърция (Панатинайкос), Полша (Гурник, Шомбиерки, Рух)...
И всичко това след нулевата година заради „Лицензгейт" и цялата хроника на 20-годишния геноцид „анти-ЦСКА", упорито провеждан от всички мръсни сили на сивата преходна България. От първите фашизоидни крясъци на импотентния подуянски „фюрер" агент Николай с посраните дантели през схемите на Бакърджиев, проституцията на Леков, отменените три гола в Петрич, мутренския вандализъм по Великден в Кюстендил и „рязането на главата" на ЦСКА по спомените на Наков, наказанието на Зе Руи от контрола, среднощните сбирки на БФС и т.н. до пладнешкия обир от минус 16...
ЦСКА преживя и оцеля през тези две десетилетия на футболна контрареволюция, движена от вечния „син" комплекс за непълноценност и второстепенност. Плати с горчивите сълзи и конвулсии на огромното „червено сърце" у нас и по света, но излезе от Холокоста с вечната сила на разпънатия, но възкръснал светец. И нанесе страшния си ответен удар онзи ден насред грандиозната и блестяща Москва.
Ето я голямата, червена точка, която ще осветява истината години напред. В своя наследствен стил новият тим на ЦСКА удари с такава страшна сила, че прати по дяволите целия „нов футболен ред", натрапван на публиката у нас през последните години. Командата на Любо Пенев за час и половина превърна в карикатура фалшивата „приказка" за изпадащите Киево и Удинезе и за малката Петр(жалка). Младите „армейци" спокойно и делово се разправиха с третия отбор на Русия и хвърлиха душманите си в страшния казан на сравненията и съпоставките. Няма как - ПРАВИЛНИТЕ толкова време си го търсиха и сега трябва да изпият горчивата чаша, препълнена със собствената им отровна жлъч.
И така - след Москва още по-категорично трябва да се подчертае, че дори в условията на зловеща криминално-политическа дискриминация от двадесет насам ЦСКА запази ореола си на страшилище за по-големи и по-малки гиганти. На единствения европейски легитимен български отбор, постигащ знакови резултати на международната сцена. Доказателствата са на масата - елиминиране на три (!) носителя на купата на УЕФА - Парма (б.а. - с КНК за добавка), Шахтьор (Донецк) и Леверкузен, на мултимилионния КГБ-Динамо плюс две епохални победи над Ювентус и Ливърпул. Разните „малки" гари като Сервет, Молде и белоруските друзья на товарищ Батков не се броят. Както и забележителните, равностойни, макар и загубени, битки срещу Стяуа (Букурещ), Блекбърн, Бешикташ, Нюкасъл, Торпедо(Москва), Тулуза. ЦСКА няма нужда от утешителни проценти от компютъра за владение на топката (о-хо-о - „син" комплекс!), а само от победи по всички зони на картата.
Успехът в Москва на десетте „малки армейци", както сполучливо се изрази колегата от в. „Тема:спорт" Иван Ченчев, ми дава повод да изведа още едно фундаментално обобщение, а именно - дори в най-тежкия период от своята история ЦСКА НЕ СЕ ИЗЛОЖИ НИТО ВЕДНЪЖ на европейската сцена. През ХХ век най-болезненото отпадане бе през 1977-ма от многократния шампион на Швейцария Цюрих, а през новия век - от 30-кратния първенец на Унгария МТК. Това е всичко! Без никакви БАТЕ-та, „каки", „дебърцини", „скиори", „негърчета", „рекламни агенции" и т.н. Въобще без „географски открития", защото финансовата столица на света Цюрих и красавицата Будапеща са нещо доста различно от Беверен - гара между Брюксел и Антверпен, и град Борисов, който дори не е города-героя Минск! В интерес на истината ЦСКА се спаси от единственото задаващо се „географско откритие" в последната секунда срещу сръбския Хайдук (Кула). Очевидно Съдбата дава и взема, но бди над световния морален ред...
Без емоции и изхвърляния ЦСКА наистина е друга бира в сравнение с „евробоеца" на дебилните „внучета" покрай „Герена". И как иначе, след като в долната точка на европейския си цикъл „червените" записаха много по-сериозни резултати от отбора на всички власти. Шестте върха срещу Парма, Шахтьор, Леверкузен, Динамо, Юве и Ливърпул значат стократно повече от „приказката" срещу Оксер, Динамо (Букурещ), резервите на Марсилия, Петржалка, Удинезе, Киево, Брьондби, Славия (Прага) и дори срещу „дърводелците" от Рейнджърс.
Защо ли? Много просто - нито един от тези „сини" върхове не може да постави на масата купа на УЕФА, величие като Ливърпул и Ювентус или поне бюджета на Динамо (Москва), купил преди четири години за 100 милиона евро пакета европейски шампиони с Порто Дерлей, Маниш и Сейтаридис плюс Дани, продаден по-късно на Зенит срещу 30 милиона евро...
Разбирате ли каква е работата? И без протокола от ШЛ, ЦСКА запази ореола си на един от първите три отбора от Изтока, редом до Цървена звезда и Стяуа. Русия е отделно - тя самата е континент! Бие, пада, продължава или не, но „червената армия" от София си е фактор, с който всеки се съобразява от половин век насам. Дори трагедиите на тима от Парка на свободата всъщност са доказателство за неповторима идентичност - Тулуза, Торпедо, Бешикташ, Блекбърн. ЦСКА губи, но винаги респектира света и затова Европа се съобразява с „войниците" от София (б.а- - така писа френският „Екип" след детронирането на Аякс през 73-та), докато „сините" си остават периферен, маргинален и провинциален субект, ощастливяващ всеки пореден късметлия при жребия. Г-н Баждеков - моите уважения към отличния професионалист, всъщност има лека ръка за съперниците, които отварят шампанското веднага след като получат от Фортуна малкия и незначителен ФК Левски...
Много дребни отбори попаднаха по някакъв начин в протокола на групите от ШЛ - Марибор (Словения), ХИК (Финландия), Кошице и Петржалка (Словакия), Брьондби и ФК Копенхаген (Дания), Боависта (Португалия), БАТЕ Борисов (Беларус), Хелзингборг (Швеция), Анортозис (Кипър), Макаби (Хайфа, Израел), Клуж и Унирея (Румъния), Залцбург и Щурм (Австрия), Дебрецен (Унгария), Левски (София)... Промъкнаха се криво-ляво, прибраха определените им пари и толкова. Никой не ги брои за фактори, такива каквито завинаги си остават например ЦСКА (София) и Цървена звезда (Белград) без да са се записали досега в груповата фаза на най-престижния турнир. Защото българските „армейци" и „звездашите" имат история, харизма и доказателства като последния христоматиен мач в Москва. Имат нещо недостижимо за такива като „сините" комплексари, подлудили България с параноичния си напън да пренапишат футболната история чрез заместители като изпадащия Киево или скромния Удинезе. Ресто, не става...
И погледнете колко крещящ е паралелният слалом - през 2005-та ЦСКА влезе в групите на УЕФА през отбора на фармацевтичния мегаколос Байер (б.а. - носител на второто европейско клубно отличие), а тимът на Чорни прескочи околийския, 25-хиляден градец Оксер, запътил се по примера на Антверпен, Аалст, Беверен, Олимпия, Люцерн и Киево към втора дивизия. А сега - какво?! 31-кратните шампиони на България прегазиха Динамо на Лев Яшин и ВТБ (Външно-търговската банка на Русия!!!), докато галениците на Тройната коалиция ще играят служебно до Коледа в Европа благодарение на някакви азиатски азери. Както се казва - нерде Москва, нерде Баку?! Или по-точно - съотношението между ЦСКА и Левски е като между Москва и Баку, тоест между ИМПЕРИЯ и задкавказка губерния!
Ето как отборът на Нако Чакмаков, Симолията, Пижо Миланов, Иван Колев, Гацо Панайотов, Тулата Ковачев, Крум Янев, Митата Якимов, Никола Цанев, Паро Никодимов, Пената, Жеката, Гошо Денев, Димитър Марашлиев, Божил Колев, Джеки, Джони, Спас Джевизов, Цецо Йончев, Стойчо, Пламен Марков, Ицо, Любо, Емо, Бербатов, Мартин Петров... и другите „червени" титани препотвърди своята историческа уникалност и снизходително остави на подгласниците ролята на вечно втори. О-хо-о - мярката им е Баку, а пред ЦСКА падна и непобедимата Москва.
Невъзможното за простосмъртните е постижимо за избраните. За тези, които с раждането си преди 61 години са белязани да бъдат различният отбор на България. И затова вече четвърти ден страната ни се събужда с ново самочувствие, а слависти, локомотивци, ботевисти, беройци, македонци, бургазлии, варненци и въобще хората от цялата родна география се броят за европейци, защото го има ЦСКА.
„Армейците" от София си прибраха и „новото време" при старите подвизи като приватизираха во веки веков целокупната футболна история на България. Сега пред тях е само собствената им мярка за значимост. Какво обаче ще правим с „пророка" Наско Ловеца, изказал се неподготвен и преди четири години за Ливърпул, и онзи ден по повод Динамо. Нали помните - „... ЦСКА ще чака 230 години да бие Ливърпул и ... е обречен срещу руската милиция..."?!