Леле, велики мигове !
80% от нещата които е описал Модор, сме ги преживявали наборите - от 75-та до към 83 !
Аз само ще вметна още някои неща ...
Играта на гелнички ( топчета ) така и викахме в Сливен, за съжеление, не бях много добър ..

...
Но пък, за сметка на това, брат ми беше направо Император, та красивите стъклени топчета които бях изгубил рано сутрин от по добри опоненти, брат ми ги печелеше обратно до към вечерта .... естествено, задържаше по хубавите, като отплата за "услугата" ...
А "играта" с ластики ( прашките, но не женски, а ония, дето можеш да пукнеш главата на опонента ) ... направо си бяха религия при нас !
Разделяхме се на- "долна" и "горна" махала ........ и бой, стреляхме сме с ластиките, имаше изоставени - стари сгради, и те бяха арена на битките ни.
Лапешка работа .... можеше някой, доста сериозно да пострада .... но като се връщам назад в годините, слава Богу, всичко се е разминавало с повърхностни рани, и някоя пукната глава ( само ) ...

На другия полюс - зарибявката с мацетата на в квартала .... игрите:
"Телефон", "Подаръци" .... "Тя каза" ( пожела ) .....
Фунийките също бяха сред приоритетите ни .... най хубавите ставаха, от лъскави листи, имаше всякакви списания .... но имената им, вече ми се губят.
Някой спомена видео филмите, с български дублаж ... направо си беше - "Уан мен - шоу" ..
В нашия квартал, отначало, само 3-4-ма от аверите имаха видео, но само в двама беше възможно да се събираме ( на другите, родителите им бяха скълцани - нормално, има ги и такива ) .... и да гледаме поредният екшън със Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Чък Норис, в последствие - Жан Клод Ван Дам, Дон Дракон-а Уилсън, Саша Митчел ..... мамка му, липсват ми тези времена ! ...
Върха разбира се, беше футболът !
Мачовете често бяха на живот и смърт !
Велико е, да преминеш през всички етапи на кварталната футболна йерархия !
1. Когато играят батковците, само гледаш отстрани, и когато някой хаймана се откаже от мача ( майка му, го извика ...

, или просто се е ударил лошо ) ... и излезе, те вкарват теб, както често се изразяваха: - "За бройка" ( да са равни отборите ) ... също така: "Да се пречка там, лапето" ...
2. Вече си достатъчно голям ( с цели няколко месеца ) ... и батковците те пускат да играеш от самото начало на двубоя .......... разбира се - на вратата !
3. Вече си показал и игрови възможности, батковците са те видяли да правиш някъв финт, срещу връзстниците си ... и следва "покана" да играеш и в техният мач ........ разбира се - само в защита !
Каква гордост само - наборите ( по калпавите, или просто тия, дето не са хванали окото на батковците ) ... седят от страни, и цъкат с език, докато ти се мешаш с големите ....
После следва, уважението - големите вече казват за теб : това лапе, виж кво ни прави ! ?
При поредният мач, вече те искат и от двата отбора !
По важното .... играеш, там където си поискаш !
Кеф ти - в защита, кеф ти - халф ... никой и не ти вика вече, когато си се впуснал в атака ...
Спомени, спомени .... но това най ярко ми се е запчетало - "Кварталната футболна йерархия !
Който го е преживял, знае за какво говоря ....
Искам пак да съм малък ....