Мнениеот Ki Cho » 29 окт 2010 15:36
Как да мотивираш отбор газещ наред, да продължи да го прави. Отговорът е - много трудно. Има приказка: "Кучето скача според тоягата." И с нашите е така. Направиха няколко победи с голям резултат и решиха, че само щом стъпят на терена, всички ще удрят глави в земята и ще викат: "Да сахиб, да ефенди."
Да де ама не така мислиха момчетата от Гигант и Димитровград и ... знаете резултата.
Напълно съм съгласен с Бакалов, че в загубата от Димитровград имаше и нещо позитивно. А именно отрезвяването.
От друга страна съществува и феноменът ... да го наречем "Какалов-Манчев". Двамата, а и не само те, се появиха по-късно и веднага станаха титуляри. Поставете се на мястото на останалите. Започваш нещо, тренираш и играеш - колкото можеш, печелиш мачове и ... изведнъж се появяват двама и заемат мястото ти. Не е приятно и определено не е мотивиращо. И тук не става въпрос само за двамата, чиито места в титулявния състав "изстинаха". Подобен феномен има и сред останалите. Посято е "СЪМНЕНИЕ" в схемата: "Раздаване докрай = титулярно място". Това може сериозно да промени отношението на мнозина. След време нещата ще се уталожат, но към момента е нормално. Не забравяйте, че става дума за млади момчета. За тях всичко все още е само бяло и черно. На тяхната възраст и аз бих реагирах така. С времето нещата стават малко по-други. Човек се учи да поставя "отборното" над "личното" и пр., но СЛЕД време.
Съгласен съм и с твърдението, че Бакалов има работа по мотивирането на играчите, но не бих заел по-крайна позиция. Момчетата са българи, а ние принципно имаме тежки проблеми с мотивацията /в най-широк смисъл/. Най-видимия пример е Бербатов.
В крайна сметка, може би играта куца, но пък има резултати, тоест нещата не стоят толкова зле.
А папагалите са птиците с доказано най-силен клюн.