Коя според вас е най-великата агитка в света?

[ZARAA]

Много трудно може да се определи коя е "най-великата агитка" в света..Похвално е че едни от най-многобройните фенове са именно на Балканите,както на гръцктие грандове,така и на сръбските,не мога да пропусна и турските фенове,особенно тези на Бешикташ.За съжаление ние малко отстъпваме на тези държави,но дано ги настигнем скоро.

[someone]

Какво да кажем... просто нямам думи:

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=oj7XG7IKKas&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=npdIe_5L_34&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=bYd1KaTuKbg&feature=related[/youtube]

[1913]

Това клипче изчерпва темата
http://www.youtube.com/watch?v=kDmK8rRRcA4

[AceVentura]

Да се сравняват феновете на Бока и Ривер с които и да е от Западна Европа си е кощунство. Единствените които им са на ниво са Гръцките, Сръбските и Турските. Преди години феновете на Галатасарай правиха АД за мачовете в ШЛ, както и Бешикташ тази година срещу Юнайтед. Вътрешното им първенство не съм гледал, но знам че целиха Иванков и отбора му с камъни. Иначе за Сръбските и Гръцките е ясно. Но в Южна Америка, там футбола е религия и феновете са все едно от секти. Бях чел за дерби там завършило 2-0 за единия отбор, а феновете на загубилия отбор убиват двама фенове на противниците и изписали града с надписи резултат 2-2.

[Xanko]

Фен съм на МЮ, но за мен феновете на вечния враг Ливърпул са най-великата публика, защото съм бел на Анфийлд когато ЦСКА ги би, бил съм и на ОТ на дербито 2008 г. когато МЮ ги би но тези хора не спряха да пеят и да създават атмосфера само с песни без никакви помощтни средства и когато нокрая на мача след загуба изпратят отбора си пеейки химна на отбора е страхотно ако има нещо за което да завиждам на Ливърпул това са техните фенове.

[XARHTNA]

ако има нещо за което да завиждам на Ливърпул това са техните фенове.

[offtopic]То май няма за какво друго да им завиждаш [/offtopic]

[1913]

А това са моите любимци в Аржентина, отстъпват по численост на Бока и Ривър, но са изключително всеотдайни:
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ebbkdVyfZRQ[/youtube]

[BultraStyle]

Няма такова понятие като най-велика агитка

[SaShEK]

Кремация!
Когато Бока Хуниорс вкарат гол на техния стадион Ла Бомбонера, хиляди фенове хвърлят във въздуха синьожълти конфети и взривяват фойерверки. Част от тях обаче мятат на терена малки торбички, пълни с праха на кремирани запалянковци на Бока.
“Предсмъртното желание на почти всеки фен на отбора е останките му да почиват върху игрището на Ла Бомбонера”, казва Рафаел Гарсия, 19-годишен запалянко, докато седим малко вляво на сектор А на празния стадион, кацнал в един от най-бедните квартали на Буенос Айрес (парадоксалното е, че е близо до центъра на града – нещо, което в Европа няма как да стане). Друг фен, с който се запознах – Карлос Рейна, местен бизнесмен, дори ми показва копие от завещанието на брат си. “Преди да умре, брат ми ме накара да отидем при нотариус, за да удостоверим официално, че последното му желание е прахът му да бъде разпръснат върху терена”. Рейна добавя, че брат му съвсем не единственият – хиляди почитатели на Бока харчат немалко пари приживе, за да узаконят същото това свое последно желание. Да хвърлиш човешки останки на тревата на стадиона е незаконно, но на никой не му пука. “Това е положението – тук в Бока сме така”, вдига рамене Карлос.

Дай-хард запалянковци
Феновете на отбора са прочути от край време като може би най-откачените в света. Но това не означава, че са хулигани и правят проблеми – по-скоро в смисъл, че са готови да изтръгнат сърцето си заради любимия тим (и да го подарят на клуба). И това не е всичко – те са предани на Бока не само приживе, но и в смъртта. Даже в една от песните им се казва “ще ви подкрепяме дори от ада”. Толкова са болни на тема любимия отбор, че – понеже повечето са бедняци – не ядат с дни, за да спестят някое песо за билет за домакински мач. Преди билетите да се пуснат в продажба, хиляди мъже буквално спят пред касите на стадиона – само и само да се доберат до заветната хартийка. “По-заможните си уреждат урната с праха им да бъде погребана на самия терен – с церемония и всичко”, обяснява Мигел Анхел Рубио, коментатор в аржентиския клон на щатската телевизия Фокс Спортс. Масата обаче няма такава възможност, затова прибягва до споменатото мятане на торбички с праха върху терена. Торбичките са мънички и някакви специални, от материя, която се разлага с времето – така че прахът наистина да бъде “погребан” на игрището. Дълги години управата на стадиона умишлено не ги чистеше, за да не обиди запалянковците, но напоследък ги отстранява – защото ебават майката на терена. Просто човешките останки са основно калций, който след дъжд се втвърдява – и на места теренът буквално почнал да не става за игра. “Наложи се да забраним тая практика”, казва Орландо Салвестрини, домакинът на отбора. За да излезе някак от ситуацията, през септември 2005 клубът обяви, че е намерил алтернативно решение – специално гробище за починалите фенове.

Синьожълтото гробище
Гробно място №1, разбира се, е запазено за най-великия футболист на клуба (и изобщо) – Диего Армандо Марадона (“Господ здраве да му дава дълги години”, казва с плам в очите Салвестрини). Парцелът с общ капацитет от 27 000 гробни места е в едно от южните предградия на Буенос Айрес, на около 25 км от стадиона; погребението на обикновена урна струва еквивалента на 600 долара в песос, но има и по-луксозни опции – например гробница за трима на цена от 1400 долара. “Само през първия месец продадохме около 1500 гробни места”, казва Мартин Стенер, собственик на гробището и фен на Бока до, ами, хе-хе, смърт. Разбира се, като един вид жест и пиар-акция, веднага след основаването на гробището в него са препогребани останките на повечето починали футболни легенди на Бока. Иначе таксата да си пазиш място там е около 60 долара на месец – т.е. тъпото е, че колкото по-дълго си жив, толкова повече я плащаш, но нито един истински фен на Бока не разсъждава така. Напротив – към декември 2006 “абонатите” са над 25 000, което изправя Стенер пред проблем, защото дори при най-гъсто разположение на гробовете (урни или ковчези), капацитетът на парцела няма как да надхвърли 27 500. (Ла Бомбонера побира около 65 000, което явно значи, че при евентуално разширение пак ще има достатъчно “клиенти”.)
Разбира се, гробището е и място, където идват и фенове на смъртния враг на Бока – Ривър Плейт, за да се поизгаврят с вечния съперник. “Най-остроумният коментар на един фен беше, че се надява гробището да побере всички фенове на Бока, та да не остане нито един”, казва един от работниците там.
Още в деня, когато обявяват проекта, на Стенер му звънят аржентински емигранти от Венецуела – дали можело да препогребат останките на техни роднини, фенове на Бока, в новото гробище. “Днес ни се обаждат почти от цял свят”, споделя той. “Съвсем наскоро места си запазиха двама руснаци от град Омск, някъде в Сибир май. Представяте ли си?”
Когато прахът с тленните останки на някой фен пристигне, Стенер е подсигурил и заупокойна служба по католическия обряд (за още около 300 долара). Урната (или ковчегът, ако покойният не е пожелал кремация) се увиват в синьожълт флаг (клубните цветове на Бока), досущ както при военните погребения в САЩ. Между гробните места пък са посадени сини и жълти цветя. Емблемата на клуба е навсякъде – над входната порта, по паметниците, на фонтанчетата, сложени са по-красиво.
“Аз съм в гробищния бизнес от 20 години”, казва Кристина Диас, шеф на гробището. “По принцип на хората не им е приятно да се говори за смърт и погребения, но при гробището на Бока случаят е съвсем различен – когато раздаваме на феновете нашите рекламни брошури, те ни обичат. Като отида на стадиона, много хора ме разпознават, и се държат почти сякаш съм футболист на клуба”, смее се тя. Кристина си е истински бизнесмен – рекламните флайъри не се раздават от някакви потни стюарди, а от секси полуголи chicas, които обикалят трибуните на Ла Бомбонера. Има само един малък проблем – флайърите трябва задължително да се раздават след, а не преди мач, защото всички в Бока – от чистачката през феновете до нападателя Родриго Паласио – са супер суеверни, т.е. никой не ще да гледа рекламни брошури за погребение, защото смятат, че това може да повлияе на резултата. “Най-хубавото е, че когато обявихме проекта за такова гробище, Бока водеха в класирането”, смее се Кристина. “В противен случай нямаше да ни обърнат внимание”.

Внимателен бизнес
Добре, какво става, когато Бока падат, питам. “Ами покриваме се, за да не ни свързват с чисто футболните проблеми на отбора”, отвръща тя.
“Когато Бока загуби мач, забравяме за гробището”, добавя Стенер. “Феновете дори не щат да говорят, камо ли да им продаваме нещо. Обявява се траур по трибуните – и не говоря само за дербитата с Ривер, а срещу когото и да било”.
Средният фен на Бока има и друга особеност – не иска да бъде погребан в как да е, а само в официална урна или ковчег на клуба, синьожълти. Тук бизнес-ниша е намерил Фернандо Гарсия. Той е собственик на Dieues, най-голямата фабрика за ковчези в Аржентина. 70% от работния й капацитет е запълнен от поръчки на Бока-фенове. “Всичко, свързано с Бока, върви като топъл хляб”, признава си чистосърдечно той. “И си помислих, ами що не и ковчези? Срещнах се с представители на клуба; отначало бяха против, защото се страхуваха как ще се възприеме, но после, след като им подарих 40% от фирмата, се вразумиха”, смее се той. “В момента Бока-ковчезите вървят по-добре и от фланелките, и от ключодържателите, и от чашите за кафе”.
Единствените негативни коментари по повод гробището идват от... семействата на самите погребани фенове. Не за друго, а защото се дразнят, че голяма част от живите фенове на Бока след победа идват да празнуват на гробището – и изпотъпкват цветята. “Е, не са виновни, че се радват”, казва снизходително един от гробарите.

Ла Бомбонера
Когато човек влезе на стадиона, първо му правят впечатление суперстръмните трибуни. Седалки няма – само бетонни стъпала, но това не е проблем, защото по време на мач на практика никой не сяда. Какво ти сядане – страстите са инфарктни. Игрището е малко; всъщност най-малкото като размери в Аржентина, на ръба на онова, което наставляват правилата на ФИФА. Когато играч отиде за ъглов удар, често му се налага да помоли фотографите да се дръпнат малко назад, за да се засили – толкова е тясно всичко на Ла Бомбонера. Другата екстра е, че ако ще изпълняваш корнер, над теб са надвиснали крещящите до припадък фенове, натъпкани на трибуните като сардели в консерва (номерирани места няма – цари пълен, потен и горещ хаос). По време на домакински мач на Бока няма и секунда тишина, каквото и да става на терена. “Когато паднахме за купата преди време от отборчето Сан Мартин де Тукуан, никой от 65-те хиляди не си тръгна след мача”, казва Рубио. “Хората не обиждаха играчите, а напротив – съпреживяваха загубата. Футболистите бяха насядали на игрището, оклюмали, а публиката им ръкопляскаше, пееше, крещеше, че въпреки изумителната загуба са най-великите. И това продължи наистина часове. Мисля, че никъде другаде по света няма такова нещо”.
“Страстта към Бока е значително по-голяма, отколкото можете да видите в Мадрид към Реал или в Барселона към Барса”, продължава Рубио. “Ако Барса падне, на другия ден каталунците просто са леко тъжни, докато ако Бока загуби, хората не ходят на работа; атмосферата в наште квартали на града прилича на бдение над мъртвец”. Това си пролича особено наскоро, когато Хуниорс изгубиха титлата в един-единствен мач, и шампиони станаха Индепендиенте. На другия ден след баража в частите на столицата, които подкрепят Бока, все едно беше паднала бомба. Обяснението е много просто – в Аржентина футболът не е просто игра, а всичко, целия ти живот. И не говорим само за мъжкото население, което се налива с бира (като в Англия например), а за всички, без разлика от пол, възраст или обществен статут. Фенките например не само знаят всичко за играта, но и тъжат или се радват наравно с мъжете. Скорошно изследване показа, че след кръг от първенството 87% от абсолютно цялото население на Аржентина (около 36 млн. души) знае резултатите от мачовете в рамките на няколко часа.

“Ел Досе”
Пристигам за мача часове по-рано, за всеки случай – но вече се блъскам с десетки хиляди хора от “Ел Досе” (“дванайстият”, т.е. “дванайстият играч на Бока”, както са известни феновете на клуба – от този техен прякор от средата на миналия век е тръгнало и световното клише, че публиката по принцип е “дванайстият играч” на който и да било отбор). Преди официален мач в Аржентина нерядко играят младежките тимове на съответните отбори – за “загрявка” и шоу, ама никой не ги гледа, защото всички обсъждат предстоящия мач на мъжете (което е изумително, защото младежите на Бока например показват убийствено техничен футбол). Историята на стадиона е пълна с недоразумения, по типичен южняшки маниер – през 30-те години на миналия век група архитекти правят план за стадион с капацитет 100 000 зрители, но предприемачът не успява да се пребори с общината (или пък да даде необходимия подкуп в пълен размер), вследствие на което получава далеч по-малък парцел за строеж. Ето защо при Ла Бомбонера всичко е суперклаустрофобично – от стълбищата, които са като в кула на замък и по тях може да минава само един човек, до размера на терена, за който вече стана дума. Трибуните са толкова стръмни, че всъщност гледаш мача отгоре надолу, сякаш си на балкон на сграда. Над играчите почти буквално са надвиснали феновете, които най-често крещят “concha tu madre” и други испански галантности. Когато най-мразеният отбор на Ла Бомбонера – Ривер – дойде, запалянковците замерят играчите им или с живи кокошки (в смисъл, че футболистите на Ривер са страхливи “пилета”), или с... вибратори, защото (предполага се), риверци са “гейове”. Всичко това си има тежка социална история – Ривер са почнали като клуб на по-заможните в Буенос Айрес (откъдето и прякора им “милионерите”), докато Бока са клубът на ниските социални слоеве. В чисто футболен смисъл пък една от най-големите обиди за Хуниорс е фактът, че когато Аржентина станаха световни шампиони за втори път през 1986, в отбора нямаше нито един играч – бивш или настоящ – на Бока, освен великия Диего. Това, по някаква тяхна си причина, им е голям проблем. Въпреки това страстта към Бока е неописуема. Да гледаш мач посред феновете на трибуните на Ла Бомбонера е все едно да попаднеш сред 65 000 болни шмъркачи, които – особено ако падне гол – все едно в един и същ миг си взимат дозата. Никога и никъде не съм виждал нищо подобно – а доста съм пътувал по мачове, кълна се

[titi73]

http://www.vbox7.com/play:7b0f9da9&start=9