Ливърпул - Предсезонна подготовка 2025/2026 г.

[CSKArforever]

Аз продължавам да съм в шок от случилото се. Не мога да повярвам, че Диого Жота го няма. Млад мъж, в разцвета на силите си, който има прекрасен живот, страхотна кариера и щастливо семейство. Човек, който си гледал всяка седмица години наред. Изведнъж в един много топъл ден през лятото, отваряш Фейсбука по навик, както правиш десетки пъти на ден. Не подозираш нищо. Просто стандартна операция с няколко кликвания към която мозъка ти е привикнал и я извършваш дори несъзнателно понякога. И след едно такова случайно отваряне на социалната мрежа, в напълно случаен ден, още първото нещо което ти излиза е трагичната вест. Човек, постигнал повече от 99% от населението, човек - тих, скромен, талантлив, който не познаваш лично, но го гледаш на терена всяка седмица. Гледаш го почти всеки ден, него и съотборниците му в различни сторита и клипове в социалните мрежи. Клипове, където всички са щастливи, смеят се, шегуват се един с друг. Клипове в които никой не подозира, че след месец или седмица, един от тях вече няма да го има... Какво нещо е живота. В един момент си на върха. Изградил си семейство, подсигурил си дори правнуците си, радваш се на страхотна спортна кариера, градил си всичко това с години и изведнъж... с едно щракване на пръстите, една спукана гума и всичко приключва. Ти отиваш незнайно къде и оставяш болка за цял живот на хората които те обичат, хората за които си се борил, хората, които биха заменили всяка една стотинка която си изкарал за тях, ако можеха да те върнат обратно...
В такива моменти всички са даваме сметка просто какво нещо е животът и как всичко може да се преобърне за частици от секундата. Никога досега смъртта на човек който не познавам не ми е била толкова тежка. Честно казано не искам да си представям какво е в отбора. Как ли се чувстват футболистите и треньора? Всеки път когато се съберат за тренировка или излязат на мач ще се сещат за Жота. Поне първите месеци ще е много тежко. Поне на хартия сглобяваме изключително мощен състав, но след тази огромна трагедия не знам дали ще можем да се съвземем психически. А и в такива моменти тенекето не е най-важното нещо на планетата...