Никога не е имало по-парадоксално положение в Манчестър Юнайтед!
Черна серия, загуба на Боксинг дей, напрежение в отбора, скандално мениджърско поведение, феновете са на ръба, ръководството не може да вземе адекватно решение, с което допълнително нажежава обстановката, изобщо хаосът е пълен.
7 мача без победа! Преди всеки мач си казваме, а и то е логично:"Ако вече не спечелим ще има ултиматум към Ван Гаал".
Волсфбург - остана, Борнемут - остана, Норич - остана, Стоук - остана, Челси - ?
Някои започнаха да обвиняват играчите!? Защо?
1.Физически и психически те са смазани(от Ван Гаал) 2.Как да направят нещо различно, след като указанията и нагласата са винаги едни и същи? 3.Да, някои от тях видимо не се раздават, но те не го правят от лошо към отбора или феновете, а просто им е дошло до гуша от Ван Гаал и така да се каже с играта си косвено въстават срещу него.
4.И ето тук някъде идва и кардиналната роля на Уди/Глейзърс, които да приключат от раз негативната ситуация.
Днес чета, че независимо от резултата Ван Гаал щял да подаде оставка, т.е НЕ да бъде уволнен, а по взаимно съгласие.
Един вид, за да не му се уронва и престижа.
Естествено, това може да са поредните спекулации, което реално ни връща към клишираната фраза - само времето ще покаже.
Да, при загуба едва ли нещо вече ще го спаси(така говорихме и след Норич), но при равенство или победа, то като нищо ситуацията може да се "закучи" и да оставят Ван Гаал.
И какво се получава?
Феновете се разкъсват вътрешно и чак не могат да се зарадват преди дербито - да започнат закачките, прогнозите за победа, очакванията към играчите/тактиката, просто обичайните неща, както и винаги си е било преди тези големи мачове.
Неизвестността и п*****то поведение на ръководството към момента са най-големите бариери!
Това създава напрежение, което пряко раздвоява нагласите на феновете и води до ненормалното желание - да се пожелава загуба на любимия отбор, само и само Ван Гаал да бъде уволнен.
Тази отрицателна енергия със сигурност "влияе", защото тези 4-поредни загуби могат да се разгледат и под призмата на негативната емоция/нагласа/енергия, която нерядко, всъщност доста често е по-устойчива от спортно-техническата форма.
Всичко това избива и ни вкарва в един омагьосан кръг, чийто изход е само един, но чрез действията си или по-точно с бездействието си, някои хора още повече ни затлачват към пропастта.
От една страна ръководството, което дава нови и нови шансове на Ван Гаал и от друга, холандецът, който всеки път ги пропилява.
Ясно е, че за едно 90% от феновете(най-вероятно) Ван Гаал вече е затворена страница и тук идва най-големият проблем, че ако днес случайно победим Челси, то като нищо положението ще "се рестартира" и в това ръководството, което и без това няма намерение да предприема строги санкции, ще види една нова възможност за промяна и след Нова година ще започнат приказките и заканите, че заедно можем променим ситуациията, трябва да се сплотим, да се поучим от грешките и пр. клиширани фрази, които естествено са нещо хубаво, но както се казва - "Късно е либе за китка".
Най-хубавият вариант би бил следният:Ван Гаал да бие Челси днес и по живо по здраво!
p.s.Поне след време ще си спомняме(с умиление

) как за последно...успя да надхитри своя сънародник Гуус Хидинк, с което и даде тон(за песен) към отпадането им в Чемпиъншип
