69 години от масовото убийсто „Народен съд“

[kanara1978]

Рано или късно народа ще вземе власта и пак от Олигархична Република България в момента ще стане НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Господ да пази България от капиталисти-олигарси

[frente atleti]

Най-черния ден в новата ни история.Реално там се корени вината за днешното ни падения.Унищожен е гръбнакът на съвременното общество,а на власт идват необразовани простаци,алкохолици,говедари и терористи.Бог да прости погубения ни елит!

Гръбнака викаш не знам дали си наясно ,че този гръбнак уби без съд и присъда един поет като Гео Милев например Едва ,ли бог ще им прости това

Безпросветнико, ще ти припомня ФАКТА, че по време на "Народния съд" министър председател на България е Кимон Георгиев, той е един от ръководителите на "Военния съюз" който е пряко отговорен за смъртта на Гео Милев

Плужек имам чувството ,че си бил там тогава - ти си политическо поръчково нищожество такива като теб трябваше да са в списъка на Народния съд унищожихте България в политчески ежби и боричкане -отрепки долни !

[DANS]

Най-черния ден в новата ни история.Реално там се корени вината за днешното ни падения.Унищожен е гръбнакът на съвременното общество,а на власт идват необразовани простаци,алкохолици,говедари и терористи.Бог да прости погубения ни елит!

Гръбнака викаш не знам дали си наясно ,че този гръбнак уби без съд и присъда един поет като Гео Милев например Едва ,ли бог ще им прости това

Безпросветнико, ще ти припомня ФАКТА, че по време на "Народния съд" министър председател на България е Кимон Георгиев, той е един от ръководителите на "Военния съюз" който е пряко отговорен за смъртта на Гео Милев

Плужек имам чувството ,че си бил там тогава - ти си политическо поръчково нищожество такива като теб трябваше да са в списъка на Народния съд унищожихте България в политчески ежби и боричкане -отрепки долни !

Обори ме с "аргументи" и "факти", признавам

[kanara1978]

Най-черния ден в новата ни история.Реално там се корени вината за днешното ни падения.Унищожен е гръбнакът на съвременното общество,а на власт идват необразовани простаци,алкохолици,говедари и терористи.Бог да прости погубения ни елит!

Гръбнака викаш не знам дали си наясно ,че този гръбнак уби без съд и присъда един поет като Гео Милев например Едва ,ли бог ще им прости това

Безпросветнико, ще ти припомня ФАКТА, че по време на "Народния съд" министър председател на България е Кимон Георгиев, той е един от ръководителите на "Военния съюз" който е пряко отговорен за смъртта на Гео Милев

Плужек имам чувството ,че си бил там тогава - ти си политическо поръчково нищожество такива като теб трябваше да са в списъка на Народния съд унищожихте България в политчески ежби и боричкане -отрепки долни !

Обори ме с "аргументи" и "факти", признавам

фактите са че за цялата ви проклета дива олигархична капиталистическа демокрация нама 1 осъден и вкаран в затвора

[v.r.s.]

Гео Милев е убит по време на "белият терор", който е в отговор на "червеният терор" и взривяването на храма Св. Неделя.
При този атентат загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Близо 200 са загиналите и около 500 ранени.
Така, че някак си не изпитвам кой знае какво съчувствие към загиналите от "белият терор" комунисти, независимо дали са обикновенни функционери, писатели и каквито да са.
Бог да прости загиналите както в атентата, така и по време на "народният съд", а също така и тези които са станали жертва и на "белият терор", подведени от комунистическата идеология без да имат някаква вина за убийства извършени от комунистите.
А другите, виновни за атентатите и убийствата на невинни хора, независимо от коя страна са, Бог да ги съди.

[bai hoi]

Българският "народен съд” без аналог в цяла Европа

"Става вече ясно, че и в международен мащаб, нашият Народен съд ще остане ненадминат...” – пише без да крие вълнението си докладчикът.

"И, наистина, вече месеци – казва той не без презрение към туткащите се румънци – близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви!”

В Унгария – продължава с примерите Петров, – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.

Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния француски народ.

В ГЕРМАНИЯ – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс. (Даде се възможност на да се приютят в Испания на кръволока Франко..)

В Италия – всеопрощението на съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.

Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия – не спира българският стахановец и уточнява: – Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни. И там акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд.”

"Докато нашият закон за народен съд, – бие се в гърдите Петров – чл. 2 предвижда наказания от 1-15 години или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5.000.000 лева, без да се уточняват санкциите за отделните случаи на престъпност, изброени в чл. 2, п.п.1-10 вкл

Югославянският закон предвижда още никоя смъртна присъда да не се изпълнява без подписа на Тито, тоест без нейното утвърждаване, докато нашият закон в чл. 10 предвижда изрично че присъдите на Народния съд не подлежат на обжалване и утвърждение и се изпълняват незабавно.

Ясно е от постановленията на самия югославянски закон, а това се потвърждава и от практиката на Народния съд там, че резултатите от тази голяма народна акция в никакъв случай няма да достигнат резултатите на Нашия Народен съд.”

"Прочие, – завършва Петров, – примерът, който даде Нашият Народен съд остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.

Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.”

Наистина "слава” на такава партия, която се бие в гърдите с най-ужасяващи престъпления срещу собствения си народ, извършени по заповед на чужда държава.


Убитите на "съд” пред...убийците...


Но и това не е всичко. Т. нар. "„народен съд” съди и осъжда дори вече починали хора или убити хора – нещо, което е без прецедент в световното право.


Целта на тази гавра – да изправиш убития пред "съда” на убийците му, е ясна – за да могат престъпниците да сложат ръка на имуществото на своите жертви. А конфискацията на имотите не е била само грабеж, но е служела и на по-далечната цел – децата на избитите интелектуалци, държавници и индустриалци да бъдат декласирани, набутани на социалното дъно.



Да им бъдат отнети ресурсите, за да не станат естественият интелектуален елит, който да оглави съпротивата срещу насилието.


За да бъдат след това подменени с пошла псевдоинтелигенция от парвенюта и службогонци. Която и до днес не се свени да величае комунистическите величия или да подменя историческата истина на конференции.

А ние се питаме каква е връзката между случилото се, случващото се и това, което ще се случва тепърва.


Докато убийците се величаят, а жертвите са обругани, нищо добро не чака България.

http://www.mediapool.bg/i-naistina-koi- ... 03614.html

[DANS]

Гео Милев е убит по време на "белият терор", който е в отговор на "червеният терор" и взривяването на храма Св. Неделя.
При този атентат загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Близо 200 са загиналите и около 500 ранени.
Така, че някак си не изпитвам кой знае какво съчувствие към загиналите от "белият терор" комунисти, независимо дали са обикновенни функционери, писатели и каквито да са.
Бог да прости загиналите както в атентата, така и по време на "народният съд", а също така и тези които са станали жертва и на "белият терор", подведени от комунистическата идеология без да имат някаква вина за убийства извършени от комунистите.
А другите, виновни за атентатите и убийствата на невинни хора, независимо от коя страна са, Бог да ги съди.

88 години от комунистическия атентат в черквата “Св. Неделя”





На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., обществото в България е потресено. Най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие, разтърсва центъра на столицата. Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група.

Крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия(сега наричаща се БСП) посяга на съборната църква „Света Неделя”. По това време страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г., БКП(сега наричаща се БСП) е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване. Промени в Закона за защита на държавата увеличават правомощията на властите и смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. Комунистите стартират безпрецедентна вълна от насилие – военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвя малки терористични групи, които осъществяват единични акции. Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическа партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов, но въпреки това Военната организация започва организирането му. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност. Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява. С тази цел на 14-ти април пред църквата „Св. Седмочисленици” е убит о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига. След два дни в „Св. Неделя” се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечена е от колоната с взрива. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери.

В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. В 15.20 часа експлозията разлюлява храма и главния купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви. Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му – на 14-ти април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16-ти април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.

Вечерта на 16-ти април е обявено военно положение. Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания. Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков. Военното положение е отменено на 24 октомври.

Много неща са казани и изписани за кървавия Велики четвъртък – 16 април 1925г. когато дейци на комунистическата партия взривяват столичния катедралвн храм “Св Неделя” (Св. Крал). Злодейството е осъдено като най-смъртоносен терористичен акт, при който загиват над 200, а ранените са над 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит. Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена “За храброст” герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Загиват много жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди.

При цялата популярност на атентата и последиците от него, считаме за позорен факта, че списъкът с имената на жервите вече 88 години не е широко известен. Стотици човешки имена, стотици семейства, неродени деца, съсипани съдби … са превърнати в статистика.

Ние от “Един завет” решихме да поправим този пропуск. Издирихме, набрахме и публикуваме най-пълния списък на убитите и ранените при атентата – днес, през Страстната седмица на Христовите мъки, в навечерието на годишнината от престъплението.

Има нещо символично във факта, че комунистите извършват масово убийство на българи в деня, в който Юда е предал Спасителя. Онова, което куршумите на врага не успяха да направят в четири поредни войни, бе сторено от хора, наричащи се българи. Сториха го в православен храм, по време на литургия…

Нашата вяра ни учи, че след предателството на Юда и тържеството на злото винаги настъпва Възкресение. За нас българите като нация то ще дойде ако помним своите покойници, поменаваме душите и се учим от историята им.

Бог да ги прости!




I. Народни представители:

А) Убити

д-р Н.Колушев;
Константин Георгиев (ген)
Н. Рачев (майор)
Хр. Цанев

Б) Ранени:

Ал. Цанков;
Григор Василев;
Д-р Борис Вазов – подпредседател на НС
Д-р Владимир Руменов;
Иван В. Петров;
Иван Харизанов;
Кимон Георгиев (подполк);
Никола Кямилев;
Христо Господинов;


II . Генерали:

А) Убити

Александър Давидов;
Стоян Пушкаров;
Григор Кюркчиев;
Иван Попов – участ.четата на Ф.Тотю, герой от четири войни..
Иван Стойков;
Иван Табаков;
Калин Найденов
Константин Георгиев (и нар.пр.);
Кръстю Златаров
Павел Павлов;
Петър Лолов;
Станчо Радойков;
Стефан Нерезов;

Б) Ранени:

Александър Кисьов;
Александър Протогеров;
Атанас Назлъмов;
Васил Кутинчев;
Владимир Вазов – “героят от Дойран”;
Георги Тодоров;
Дим. Мустаков;
Иван Аврамов;
Иван Дипчев – син на Райна Княгиня;
Иван Додов;
Иван Фичев;
Иван Шишков;
Иван Шкойнов;
Никола Иванов;
П. Сантурджиев;
Православ Тенев;
Симеон Добревски;
Стилян Ковачев;
Христо Н. Петрунов;


III. Офицери:

А) Убити

Александър Руев – полк;
Александър Матов – м-р;
Ан. Сребров – полк;
Ат.Сарайдаров – полк;
Георги Гъдев. – ротм;
Георги Кисьов – подполк;
Георги Ценев – пор;
Д. Бърков – полк;
Д. Грънчаров – полк;
Д. Недялков – полк;
Евлоги Тодоров – подполк;
Иван Върбанов – полк;
Иван Георгиев – подполк;
Иван Йонков – полк;
Иван Манчев – полк;
Иван Миликиев – подполк;
К. Дацов - кап;
Марин Костов – кап;
Н. Панов – кап;
Н.Недялков – кап;
Н.Николаев – подполк;
Никола Рачев – м-р (и нар. представител, секретар на военния съюз)
Сергей Копаранов – подполк;
Спиродон Михайлов – полк;
Ст.Жостов – полк;
Стефан Нойков – полк;
Т. Василев – кап;
Т. Пантов – полк;
Цочо Ликов – пор;

Б) Ранени:

Ангел П. Ангелов – полк;
Андрей Кръстев – подполк;
Асен Димитов – кап (2);
Асен Димитров – кап;
Асен Ю. Пачеджиев – м-р;
Аспарух Коларов – подполк;
Атила Г. Силати – полковник;
Бею Банов – полк;
Борис Димитров – кап;
Васил Таслаков – полк;
Велю Маринов – ротм;
Владимир Ангелов – подполк,
Владимир Стоянов – полк;
Гарабет К. Печеян – пор;
Георги Д. Бърнев – м-р;
Георги П. Куюмджиев – полк;
Георги Станев – полк;
Грогор Цеков – полк;
Д. Константинов – полк;
Дим. Ранчев Георгиев – кап;
Димитър Брадел – пор;
Димитър В. Писаров – ротм;
Димитър Порков – подполк;
Динчо Славчев – кап;
Драгни Трифонов – подполк;
Иван Г. Греченлиев – м-р;
Иван Свинаров – подполк;
Йордан Георгиев – пор;
Йордан Д. Касъров – зап. Оф;
К. Соларов – полк;
Кимон Георгиев – подполк;
Кирил Велев – пор;
Константин Аврамов – полк;
Константин Арабов – полк;
Константин Д. Аврамов – подполк;
Константин Попов – полк;
Константин Сариков – полк;
Коста Григоров – полк;
Коста Йончев – пор;
Крум Побиенски – кап;
Любомир Стоянов – полк;
Матьо Христов – полк;
Найден Андреев – подполк;
Наню Ал. Табаков – пор;
Нешо Берберов – полк;
Никола Ив. Кръстев – кап;
Никола Иванов – подполк;
Никола Колев – полк;
Никола Кямилев – полк, нар. Представител;
Никола Няголов – полк;
Никола Попов – м-р;
Никола Сапунаров – полк;
Никола Симеонов – кап;
Никола Станимиров – полк;
Отон Барбар – ;
Павел Лютов – полк;
Панайот Д. Скрински – пор;
Пенчо Златев – подполк;
Пеньо п Кръстев – полк, нач въздухопл;
Петко Велков – м-р;
Петко Златев – полк;
Петко Радулов – пор;
Петър Костов – кап;
Петър Лобанов – пор;
Петър Пейков – полк;
Р. Дочев – подполк;
Руси Стоянов – подпор;
Сава А. Кочанов – м-р;
Сотир Коматов –зап оф;
Станислав Крайовски – подполк;
Стефан Т. Василев – полк;
Тодор Георгиев – кап;
Тодор Георгиев – полк;
Тодор Иванов – полк;
Тодор Радев – подполк;
Христо Георгиев – подполк;
Христо Д. Вълчев – полк;
Христо Данчев – полк;
Христо Златарев – подполк;
Христо Христов – полк;
Цветан Иванов – подпор;
Янаки Димитров –зап оф;
Янаки Илиев зап оф;



IV. Други професии:

А) Убити

Алберт К . Израел – търг;
Алеко Т, Новаков – търговец на ценни книжа;
Александър Енчев – счет. Б.з.банка;
Ангел Г. Якимов – стругар;
Ангел Д. Сребров;
Анета д-р Маркова;
Аспарух Георгиев – чин;
Атанас Делинешев – журналист;
Благой Хр. Станишев – бакалин;
Божидар х. Димитров – агент общ.безоп;
Божил Спасов – фелдфебел 1 п п;
Борис П. Соколов – стражар;
Бука Хаим Примо;
Васил С. Брънчев – адв;
Василка Д. Мутафова;
Верка А. Миланова – ученичка;
Весела Ст. Василева;
Георги Ив. Каранешев – медик;
Георги М. Ботушаров;
Георги М. Христов – Гогата;
Георги Манол.Златарски – чин;
Гуна Кирова Аркалиева;
Димитър Вас. Дойчинов – старши подоф жанд;
Димитър Стоилов – фин инсп;
Димитър Щерев;
Елена Ал. Морфова – детска учителка;
Елена Г. Кисьова;
Ефтим Панайотов – служ кметство;
Иван Г. Стамболийски – чин;
Иван Манчев – комисионер;
Иван Н. Гладнев – адвокат;
Иван П. Тарински – чин;
Иван Шилов – раб;
Кирил А. Катранов;
Константин Г. Маджаров – н-к държ печатн;
Костадина Т. Иванова;
Кръстю Кръстев – н-к канц Нар. Събр;
Лахан Конов Мартинов – чин общ;
Леон Погосев – агент общ безоп;
Мара д-р Ангел Попова;
Мара Кр. Балабанова;
Мариета Г. Тодорова;
Марийка д-р Серякова;
Марин Г. Костов – чин;
Марин Конакчиев;
Мария Ив. Копаранова;
Методи Ил. Кирчев – общ съв-к, адв;
Моис Нисим Леви;
Недю Цветков;
Недялка Георг. Дамянова;
Никола Алексов – кмет на Драгоман;
Никола Гаврилов – инж;
Никола Георг. Панов – адв;
Никола К. Хлебаров – съветник сметн палата;
Паскал Паскалев – адвокат, столичен кмет;
Перка Р. Маркова;
Петко Вълчанов – техн;
Петър Г. Димитров – ученик;
Петър Т. Тончев – старши подофицер;
Роза Дойч. Давидова – ученичка;
Роза Таджер – търг;
Сергей Георгиев,
Симеон Г. Лекарски – частен секретар мин нар просв;
Сокол Петров – д-во „Гургулят”
Спас П. Бобошевски – частен секр мин правос;
Стефан Власаков – управител х-л Кафеджийски
Стефан Златаров – инж;
Стефан Станчев – лекар;
Стефана Иванова;
Стоян Ал. Сивриев – агент общ безоп;
Стоян Н. Мартинков – търг;
Стоянчо Р. Марков;
Тодорка Сава Коева;
Тома Иванов;
Тота Г. Казанджиева;
Тотка А. Миланова;
Христо Сим. Джубелиев;
Цанка Дичева;

Б) Ранени:

Алекс. Чаушев;
Александра Б. Райнова;
Александра Г. Машева;
Александра Коева;
Александър В. Маляков – инсп вътр м-во;
Александър Димитров – чин;
Александър Дипчиков – финансист
Александър Костов;
Александър Петрунов- адвокат;
Александър Рангелов – ефр;
Александър Янев;
Алекси Димитров;
Алекси Михайлов;
Ангел Павлов;
Ангел Ст. Шипковенски;
Ангел Стоичков;
Анна В, Манчева;
Анна Д. Перниклийска;
Анна Ножарова;
Антон Тошков – чин;
Арабов – секретар на свободния унив-т;
Асен Георгиев;
Аспарух Чешмеджиев;
Атанас Дуков – лекар;
Атанас С. Руднев;
Барух И. Меворах;
Богдан Костов – агент общ безоп;
Божидар К. Саев – агент общ безоп;
Бойко Дервентски – чин;
Боню Икономов;
Борис Б. Софрониев – инж;
Борис Гешев – стражар;
Борис Павлов – свещеник
Боян Панайотов – н-к 3 пол у-к;
Васил Алексов;
Васил Георгиев;
Васил Ив. Стойков – воен. Инвалид;
Васил Манов – адв;
Васил Маринов;
Василка Кадиова;
Вела К. Кирилова;
Владимир Боикикев – адв;
Влайко Ив. Вишански – учит;
Гана Кръстева;
Гарабет м. Анжелов;
Гацка Хр. Кирчева;
Георги Балджиев – чин мин вътр раб;
Георги Кирков;
Георги П. Кокошков;
Георги С. Клисаров – стенограф –преводач;
Георги Т. Енчев;
Георги Хр. Стоянов – подоф;
Георги Христов;
Георго Сеиджиев;
Гроздан Д. Джонов – чин;
Д. Гръначров – предс. Училищното настоятелство;
Дим. Георгиев – учител;
Дим. Н. Василев;
Дим. Христов;
Дим. Янев – чин мин войн;
Диманка Хр. Желязкова;
Димитър Д. Георгиев – студент;
Димитър Киров;
Димитър Митрев – студент;
Димитър Стоянов – н-к главното интендантство
Димитър Събев;
Димитър Ходжов – секр. Мин вн раб;
Донка Иванова ;
Драган Соколов – чин;
Драгол Р. Баланов;
Драгомир Петров –чин;
Евгения А. Братоева;
Екатерина Томова;
Елена Каварналиева – вдовица на полк. К. Каварналиев;
Елена Томова;
Еленка Ас. Балканска;
Еленка Я. Бръшлянова;
Еленко Нешов – чин;
Ема полк. Йонкова;
Ефрем Я. Самоилов;
Ефтим Ковачев;
Живка Ст. Тасева;
Здравко Киридамев;
Злати Котоманов – механик;
Иван Велев – журналист;
Иван Георгиев – кмет;
Иван Д. Нейчев – кожар;
Иван Коцев – стражар;
Иван Модев;
Иван Ненов – студентл
Иван Радинов;
Иванка Маринова;
Илия Ангелов – стражар;
Илия Ангелов;
Илия Бенчев – н-к отдел воен мин;
Илия Коев;
Илия Николов;
Илия Петров;
Йордан Великов;
Йордан Гогов;
Йордан Золотов – чин мин фин;
Йорданка М. Войнова;
Йосиф Б. Леви;
Йосиф П. Шамли;
Калиопа Атанасова;
Кармера Манева;
Кирил Г. Попов – чин;
Кирил Панайотов – чиновник;
Кица ген.Шишкова;
Константин Ив. Калчев;
Кортеза К. Киселова;
Костадин Петков – подоф;
Костов – секр. На Н.В. Царя;
Купен Тодоров – чин;
Лазар Влаевски;
Лука Малеев;
Мара М. Маркова;
Мара Т. Тантилова;
Марин Пеев;
Маринка Ив. Манчева;
Мария Господинова;
Мария Коева – милос.сестра;
Мария Н. Фтичева;
Мария Пчелинска;
Мария Радева;
Мария С. Радойкова;
Методи Стоянов – чин;
Мийаил Д. Жданов;
Мила Б. Метлиева – пианистка;
Мириам Л. Х. Пияде;
Михо Дончев – подоф;
Мосиера Тряйчева;
Надежда Ив. Стефанова;
Найден Илиев;
Найден Малеев – адв;
Наталия Г. Георгиева;
Наум Дончов;
Невена Т. Кирова – учителка;
Недялка М. Арнаудова;
Никола Д. Стоянов – ученик;
Никола Ив. Поборников – н-к ЖП служба;
Никола Иванов – полиц пристав;
Никола Михайлов – чин;
Никола Пецов;
Олга Гюзелева Орлова – частна учителка
Панайот Петров;
Паруш Янков;
Паун Тонков – полиц стражар;
Пена Божанова;
Пенко Шотлеков – вет фелдш;
Пенчо Славчев;
Петко Ив. Генчев – чин;
Петрана К. Мартинкова;
Петър А. Богданов – агент общ. безоп;
Петър Д. Петров – подоф;
Петър Еленков – инж;
Петър Перикочев – студент;
Петър Радомиров – чин;
Петър Христов – чин;
Петър Шендарев;
Пею Томов – чин;
Р. Георгиев – ст подоф;
Рада Ил. Съсълова – учителка;
Рада Христова;
Радка . Николова;
Радослав Марков – чин;
Райко Лазаров – ученик;
Рафаил Писев – частен секр мин фин;
Роза Коева;
Руска Ан. Дякова;
Руска Раковска;
Сава Стоев;
Светослав Кожухаров;
Симеон Г. Бочев – книговод Алекс б-ца;
Симеон Георгиев – чин;
Симо Белев;
Сотир Г. Мицаков – частен секретар;
Спас Клисаров;
Ст. Н. Илиева;
Ст. Романски – професор;
Ставри М. Горчаков,
Стамо Якимов – юрисконсулт мин войн;
Станимир Стоянов – магазинер;
Станислав Н. Лазаров;
Станко Каракашев;
Стефан Добрев;
Стефан М. Шиваров – чин;
Стефан Тотев – чин;
Стефан Хр. Панчилов – войник;
Стефан Хр. Танчилов – войник;
Стефан Хр. Халваджиев – юрист мин вътр раб;
Стефка П. Рангелова – ученичка;
Стоян Георгиев – чин;
Стоян З. Мутафчиев – чин мин войн;
Стоян Искренов – фелдф;
Стоян М. Донев;
Стоян Милошев – банков директор;
Стоян Н. Коледаров;
Стоян Тодоров;
Тодор Кацаров;
Тодор Куков – чин;
Тодор М. Дракев;
Тодор Попов;
Тодора А. Попова;
Тодорка Георгиева;
Тодорка Ст. Т. Расилева;
Тонка Колева – ученичка;
Тр. Д. Печеников;
Флоро Топоранов – стражар;
Фотю Мартинов;
Христо Ал. Веселинов;
Христо Г. Мустриков;
Христо Донев;
Христо К. Димитров;
Христо Колебинов;
Христо Лютов;
Христо Николаев;
Цветана Ал. Групчева;
Цветанка Руменова;
Цено Каменов – стражар;
Янка Илиева;


Списъкът със сигурност е непълен. Той е съставен от полицейските и болнични регистри за починалите и потърсилите медицинска помощ в самия ден на атентата. Използвани са и последващи публикации на различни обществени организации за засегнати техни членове. Много от ранените в последствие умират от раните си. Военните са посочени с чиновете, които имат към деня на събитието. Тъй като загиват от ръката на враг, не сме посочили кои са действащи и кои – запасни чинове.

За основа на списъка бяха използвани сканирани фототипни страници от книгата ”Атентатът в Св. Неделя. Кървавият Велики четвъртък (стенографски записки по делото) ” (София, 1925г) публикувани от Милен Радев- във форума и архива на вече неактивния сайт “oshte.info”. Идеята за публикацията и набора на текста е на Борис Станимиров – администратор на група “Един завет” във Facebook. Снимките са от Съдействаха също Димитър Бойков – Dibo - създател на базата данни за българските генерали и Петър Добрев – журналист
*

[Безкомпромисен]

Бог да прости всички невинно избити достойни и невинни българи избити от незаконния съветски антинароден антибългарски комунистически съд!Комунистическите престъпници , майкопродавци,национални предатели служещи на чужда и враждебна на България страна - СССР избиха по най-зверски и жесток начин 300 000 невиннни българи , те нямат вина, единствената им вина е , че саобичали България!Тези човекоподобни създания комунистите избиха интелигаенцита на България!От най-черния и кървав ден в българската история 9 Сепотември 1944г. до ден днешен България загуби независимостта си и се управлява само от комунистически престъпници,антибългари,безбожници и безродници е филиал на СССР(Русия)!Поклон пред всички жертви на незаконния антинароден съд!
Бог да пази България от комунисти!

[КНДР]

Рано или късно народа ще вземе власта и пак от Олигархична Република България в момента ще стане НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Господ да пази България от капиталисти-олигарси

Прав сте другарю. Социализма да пази България.

[pampi]

Аман от конфронтация и негативизъм в тоя форум...Има всякакви тука - комунисти, фашисти, либерали, анархисти и т.н....само българи няма...



"...Какво печелим ние обаче, когато отвръщаме на обидата с обида, побой, отмъщение? Един сигурен враг. Може би и авторитет, който се гради върху страха, но временно - ако се окажем по-силни. Защото животът се обръща. Този враг може да стане един ден по-силен и на свой ред да отмъсти.

Смирението е победа

Смирението не означава примирение, малодушие, слабост. Напротив, то е победа. Над злобата и омразата, които постоянно ни застигат, и над желанието да отговорим на лошите хора по техния начин; над дребнавостта, понеже личната обида е незначителен проблем в сравнение с големия въпрос за спасението на човешката душа; над глупавото тщеславие, заради което унижаваме хората и се изтъкваме. Толкова ли добре се чувстваме, когато сме се подиграли със слаб физически или много пълен, или умствено по-ограничен съученик? Може би той ни превъзхожда с добротата си? Защо трябва да се големеем пред другите? Да препълваме сърцата им с огорчение? Бог дава различни качества на хората, а причините са известни само Нему. Как е възможно да се подиграваме с избора Му? И ако наистина сме високи, умни и красиви, нима заслугата е наша?

Бог е Оня, пред когото трябва най-напред да се смирим. Защото няма нито едно наше качество или добре прекаран ден, които да не Му дължим. Непризнател­ността се наказва. Библията е пълна с примери на възгордели и самозабравили се хора, които стават жертва на нещастия. Животът също. Човекът е твърде уязвим и всеки по-възрастен би могъл да си спомни как Божията ръка го е спасявала по чудо, Когато е карал кола или е пресичал улицата... Но случва се понякога Бог да отдръпне Своята ръка..."

Източник: ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА, учебно помагало за 9-12 клас. Одобрено от МОН