Жозе Моуриньо (фен тема) треньор на Реал Мадрид

[milka]

Всеки има право на своята истина в един свободен свят, пък ако ще и целият този свят да не я споделя. Грандиозният откъм постижения Жозе Моуриньо например се храни от подобни противоборства и именно те му помагат да бъде победителят, който е. Той не зачита граници и “прекаляването” е негова вкоренена характеристика.Специалния е доказал, че разполага с аналитичен ум, разчитащ и най-дребните детайли, така че човек няма как да не остане с впечатлението, че често нарочно търси за своя полза ефекта на това да не си прав в очакване на бурна реакция от опонентите. Работата е там, че до този момент той никога не е попадал в нищо подобно на медийната среда в Испания, където информацията често се размива с чистата пропаганда, а в този хабитат всяко съзнание, дори и най-силните мозъци като Моу, рискува да загуби себе си.В тази среда всеки може да се обърка тотално, вижте например иконите на Барса Кройф и Гуардиола. Архитектът на Дриймтима каза, че за постигането на топцелите им на “блаугранас” стигат победи само във втория и четвъртия Класико – хм, сигурен ли си, Йохан? Пеп пък нарече опонента си по пейка “ш..ания господар” на мачовете извън терена, пропускайки доста ироничния факт как не кой да е, а Спортинг Хихон счупи удивителния шампионатен рекорд без загуба у дома на португалеца, дръзнал да използва като свое чучело винаги готовия на бой Маноло Пресиадо.Да, Моуриньо наистина е до голяма степен ш..аният господар извън терена, друг такъв манипулатор в добрия и лошия смисъл на думата няма във футбола. Има шанс обаче да станем свидетели на това как една грандиозна пропагандна машина в лицето на мадридската преса и други медии (спомнете си обвиненията на радио Кадена КОПЕ за употреба на допинг от Барса) може всъщност да съсипе стратегията на треньора на “лос бланкос”.Защото всеки пресудар на Моу по теми като календар, съдии (и децата знаят, че и двата клуба са най-толерираните в Испания) и треньори сега отеква десет пъти по-силно от когато и да било преди в Португалия, Англия или Италия. Сблъсъкът Реал Мадрид – Барселона е без конкуренция най-големият в света – снощните ТВ рейтинги го доказаха за пореден път, и влизането в тази битка “сами срещу всички” може да обърне твърде много хора срещу Мадрид, който парадоксално цели да гради чист образ, въпреки наличието на тъмни петна в историята и настоящето му.В това настояще и в тази среда на планетарен фокус Специалния ще пита реторично защо всеки път неговият Мадрид получава червен картон срещу големия съперник, но огромната насрещна пропаганда плюс футболните пуритани и естети ще му отговарят с двойна сила: “Защото избираш антифутбол срещу футбола”.Ще пита “защо Йовребьо, Бусака, Де Блеекере, Щарк?”, а светът ще му отговаря: “Защо Мерк (безумно изгонил Андраде в полуфинала на ШЛ 2003/04 Ла Коруня – Порто)? Защо Бенкуеренса (зачел гол от явна засада на Милито миналата година на “Сан Сиро” за 3:1)? Защо Щарк (пълен цикъл: немецът като предшественик на Йовребьо)?”Ще говори злъчно как му се ще Гуардиола да вземе “чисто” една Европейска купа, макар отлично да знае, че никога няма как да се вземе “чисто” подобен трофей, а в ушите му ще отеква отговорът “Ти първо се сети за пътя към своите две!”. (Визират се облагодетелстване срещу Манчестър Юнайтед и Ла Коруня през 2003/04 и в първата среща с Барселона през 2009/10). Или пък ще го подканят да си спомни за финала за Купата на УЕФА със Селтик. И т.н. до безкрайност...
Тази битка е не на десетки, не на стотици, а на хиляди нива и величието на мащабите й – Барса не е Фриск, който ще се свие от атаките на Моуриньо и ще се оттегли в миманса – ще я превърне в определяща кариерата на португалеца.Той или ще изплува срещу кандидата за най-велик отбор в историята и стотиците милиони привърженици на красивата му игра, дозатвържвавайки кандидатурата си за най-велик треньор в историята, или ще потъне надолу във водовъртежа на безскрупулната пропагандна машина. Такава е човешката природа, така сме устроени – просто в нашето съзнание един грандиозен провал се набива по-дълбоко отколкото десет по-малки триумфа.Специалния наистина влезе в митологията на Порто и Интер, правейки ги господари на Европа с по-малко силни на хартия състави от жестоката конкуренция, както и на Челси, където донесе край на половинвековно очакване на шампионска титла. Всичко това обаче би минало на заден план, ако Моу не стане ш..аният господар на Пеп и неговия тим. Е, не е ли това ш..ана работа?!...

[THE G.A.M.E]

Според мен Жозе обърка мача снощи ...
Пускането на Пепе, който определено не е с всичкия си .. в такъв мач с много нерви ... това си е равносилно на харакири !

Аз като му видях първите няколко намеси в мача, ми стана ясно, че ще бъде изгонен !
Въпрос на време беше ...

[JackPackage]

Според мен Жозе обърка мача снощи ...
Пускането на Пепе, който определено не е с всичкия си .. в такъв мач с много нерви ... това си е равносилно на харакири !

Аз като му видях първите няколко намеси в мача, ми стана ясно, че ще бъде изгонен !
Въпрос на време беше ...

при положение че 2 мача почти опази Меси си беше нормално това, друг е въпроса че единия отбор от първата минута беше решил да извади червен картон на някой съперник чрез провокации, симулации и т.н.
Иначе Жозе просто размени полувремената от купата, първото за Барса, второто Реал започна по-добре

[THE G.A.M.E]

Незнам ...
Това, че Пепе е изиграл един силен мач, без да се опита да убие някой не би трябвало да подвежда Моу, но той си знае най добре, защо опита отново този тактически трик.

[marmi52]

Моуриньо е голям, не само, защото печели трофей след трофей и то с различни отбори, а и защото не им мълчи на тези престъпници от УЕФА, които вече няколко години опорочават Шампионска лига с поръчкови съдии !
Шапка свалям на португалеца, че им вади кирливите ризи !

[sl321]

Жозе Моуриньо добави, че връзката му се Реал е още по-силна след последните събития и смята да остане на Бернабеу.

„Да остана в Реал сега звучи по-разумно от всякога. Имам още по-голямо желание да продължа да водя Реал. Фланелката на тима е бяла, а сега бялото има по-специално значение”, добави португалският специалист, който има четири години до края на договора си.

[Veso_PLD]

Всеки има право на своята истина в един свободен свят, пък ако ще и целият този свят да не я споделя. Грандиозният откъм постижения Жозе Моуриньо например се храни от подобни противоборства и именно те му помагат да бъде победителят, който е. Той не зачита граници и “прекаляването” е негова вкоренена характеристика.

Специалния е доказал, че разполага с аналитичен ум, разчитащ и най-дребните детайли, така че човек няма как да не остане с впечатлението, че често нарочно търси за своя полза ефекта на това да не си прав в очакване на бурна реакция от опонентите. Работата е там, че до този момент той никога не е попадал в нищо подобно на медийната среда в Испания, където информацията често се размива с чистата пропаганда, а в този хабитат всяко съзнание, дори и най-силните мозъци като Моу, рискува да загуби себе си.

В тази среда всеки може да се обърка тотално, вижте например иконите на Барса Кройф и Гуардиола. Архитектът на Дриймтима каза, че за постигането на топцелите им на “блаугранас” стигат победи само във втория и четвъртия Класико – хм, сигурен ли си, Йохан? Пеп пък нарече опонента си по пейка “ш..ания господар” на мачовете извън терена, пропускайки доста ироничния факт как не кой да е, а Спортинг Хихон счупи удивителния шампионатен рекорд без загуба у дома на португалеца, дръзнал да използва като свое чучело винаги готовия на бой Маноло Пресиадо.

Да, Моуриньо наистина е до голяма степен ш..аният господар извън терена, друг такъв манипулатор в добрия и лошия смисъл на думата няма във футбола. Има шанс обаче да станем свидетели на това как една грандиозна пропагандна машина в лицето на мадридската преса и други медии (спомнете си обвиненията на радио Кадена КОПЕ за употреба на допинг от Барса) може всъщност да съсипе стратегията на треньора на “лос бланкос”.

Защото всеки пресудар на Моу по теми като календар, съдии (и децата знаят, че и двата клуба са най-толерираните в Испания) и треньори сега отеква десет пъти по-силно от когато и да било преди в Португалия, Англия или Италия. Сблъсъкът Реал Мадрид – Барселона е без конкуренция най-големият в света – снощните ТВ рейтинги го доказаха за пореден път, и влизането в тази битка “сами срещу всички” може да обърне твърде много хора срещу Мадрид, който парадоксално цели да гради чист образ, въпреки наличието на тъмни петна в историята и настоящето му.

В това настояще и в тази среда на планетарен фокус Специалния ще пита реторично защо всеки път неговият Мадрид получава червен картон срещу големия съперник, но огромната насрещна пропаганда плюс футболните пуритани и естети ще му отговарят с двойна сила: “Защото избираш антифутбол срещу футбола”.

Ще пита “защо Йовребьо, Бусака, Де Блеекере, Щарк?”, а светът ще му отговаря: “Защо Мерк (безумно изгонил Андраде в полуфинала на ШЛ 2003/04 Ла Коруня – Порто)? Защо Бенкуеренса (зачел гол от явна засада на Милито миналата година на “Сан Сиро” за 3:1)? Защо Щарк (пълен цикъл: немецът като предшественик на Йовребьо)?”

Ще говори злъчно как му се ще Гуардиола да вземе “чисто” една Европейска купа, макар отлично да знае, че никога няма как да се вземе “чисто” подобен трофей, а в ушите му ще отеква отговорът “Ти първо се сети за пътя към своите две!”. (Визират се облагодетелстване срещу Манчестър Юнайтед и Ла Коруня през 2003/04 и в първата среща с Барселона през 2009/10). Или пък ще го подканят да си спомни за финала за Купата на УЕФА със Селтик. И т.н. до безкрайност...

Тази битка е не на десетки, не на стотици, а на хиляди нива и величието на мащабите й – Барса не е Фриск, който ще се свие от атаките на Моуриньо и ще се оттегли в миманса – ще я превърне в определяща кариерата на португалеца.

Той или ще изплува срещу кандидата за най-велик отбор в историята и стотиците милиони привърженици на красивата му игра, дозатвържвавайки кандидатурата си за най-велик треньор в историята, или ще потъне надолу във водовъртежа на безскрупулната пропагандна машина. Такава е човешката природа, така сме устроени – просто в нашето съзнание един грандиозен провал се набива по-дълбоко отколкото десет по-малки триумфа.

Специалния наистина влезе в митологията на Порто и Интер, правейки ги господари на Европа с по-малко силни на хартия състави от жестоката конкуренция, както и на Челси, където донесе край на половинвековно очакване на шампионска титла. Всичко това обаче би минало на заден план, ако Моу не стане ш..аният господар на Пеп и неговия тим. Е, не е ли това ш..ана работа?!...

Статията не е моя, пускам я от погледа на човек с различно виждане (доста близко до моето) относно Жозе Моуриньо и начина му на работа и мислене. Надявам се да ви хареса !

П.С. Надявам се да се запази добрия тон. Поздрави !

[hajitsu]

УЕФА се гаври с Моуриньо

Европейската централа УЕФА определено се изгаври с Жозе Моуриньо, след като назначи Франк де Блеекере за реванша между Барселона и Реал Мадрид във вторник.
Белгиецът е в черния списък на португалеца, след като миналата година ръководи мача между каталунците и Интер на „Камп Ноу”.
Тогава той изгони в средата на първото полувреме Тиаго Мота след симулация на Серхио Бускетс и с това вбеси Специалния.
При положението халфът на Нерадзурите бутна леко в лицето съперника си, който обаче се пльосна на земята и запревива в страшви мъки. В крайна сметка обаче, италианците паднаха само с 0:1 от това им бе достатъчно, за да стигнат до финала.



В Реал са много чувствителни на тема съдии напоследък, след като и в трите им мача напоследък срещу Барса, техен футболист бе изгонен.
Самият Моуриньо е наказан за реванша с Барса и ще гледа мача от специална ложа на стадиона. След първия двубой той заяви, че УЕФА не позволява на отборите да победят Барселона и сега със сигурност ще има какво да каже.

[Veso_PLD]

"Футболът е най-популярният спорт в света и това го знае всяка хлапе. Този спорт покорява интересна и страстта на стотици милиона хора по света със своята разнообразност, емоционален заряд, отборната и индивидуална изява, и най-вече с атрактивността си, която е непосилна за останалите спортове. В официалните правила на тази игра е посочено: Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар. Обикновено футболистите се стремят да създадат възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и удари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Два от най-обичаните футболни отбора в света са испанските грандове Барселона и Реал Мадрид. Тяхната притегателна сила идва не толкова от богата им история и традиция, а от философията на клубовете за атрактивна, атакуваща и резултатна игра на терена. През тази година запалянковците имат изключителната възможност да наблюдават пет сблъсъка между тези титани, в три различни турнира - Примера дивисион, Купата на краля и Шампионска лига. Магията на Ел Класико се засилваше още повече от моментната форма на мадридчани и каталунци, които в момента са сочени за най-силните отбори в света, съставени от най-добрите играчи. През този месец имахме възможност да видим три пъти битката между Реал и Барса и смело може да се каже, че разочарованието е пълно. Ако някой беше предположил, че в редовното време на тези три мача ще има общо само два гола, сигурно щяха да го сметнат за луд, но уви това е реалността. Реалността, породена от липсата на смелост и креативност от Жозе Моуриньо. Изглежда нереално Реал Мадрид да излиза в изцяло дефанзивен състав, да приема напълно играта в собствената си половина и да разчита на откъслечни контраатаки и случайно изсипани дълги топки, когато играе мач от 1/2-финал в Шампионска лига пред препълнените трибуни на стадион "Сантяго Бернабеу". Още повече, че "Кралския клуб" се нуждае от добър резултат преди реванша. Но апотеозът на тактическото падение на Моуриньо, според мен, бе мачът в сряда вечер, когато Реал дори излезе без нападател, а противникът имаше 72% владеене на топката и около 5 пъти повече пасове и положения за отбелязване на гол. Имайте предвид, че няколко дни по-рано с променен състав и различна схема на игра, "Белия балет" разгроми като гост Валенсия с 6:3 и надеждите бяха, че най-сетне ще видим едно открито и красиво дерби с Барса. В общи линии португалския наставник на "Белия балет" се постара да съсипе Ел Класико и трябва да му се признае, че успя. И както често става във футбола и в живота, когато не искаш да признаеш грешките си, ги търсиш у другите, в случая в съдиите. Защото футболът на Моуриньо, не само че не подхожда на Реал Мадрид, а може би и на никой друг отбор. Сигурно португалският наставник ще каже това, което е изрекъл философът Макиавели през далечната 1469-та година - "Целта оправдава средствата". И може до някъде да е прав, но все пак футболът е игра, а не война. Да не говорим за преминаващите във всякакви крайности нападки на Специалния към противниковите играчи и треньори преди почти всеки мач. Това най-малкото не му прави чест. "Обикновено футболистите се стремят да създадат възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и удари към вратата, която се пази от противниковия вратар." Обикновено Реал Мадрид прави това повече от противниковите отбори, но при Моуриньо, най-вече срещу Барселона, изобщо не го прави. Нека само за момент си представим, че всички отбори по света започнат да играят футбол, какъвто налага Жозе Моуриньо и това продължи известно време. Тогава е безапелационно сигурно, че футболът ще отстъпи господстващото си място в световното спортно семейство, а запалянковците ще бъдат заинтересовани далеч повече от например Баскетбол, Волейбол, Световният Рали шампионат, а защо не и Кърлинг! Затова нека си пожелаем треньорите и ръководителите на футбола по целия свят да не използват схемите на Моуриньо, за да гледаме и харесваме любимата игра още дълго време. От друга старана, няма да е лошо Гуардиола по-често да бъде канен на разяснителни лекции, които да слушат някои специалисти. А някъде там, изпаднал в собственото си безвремие, далеч от могъщите медийни войни на Моуриньо и Кристиано Роналдо, дребен но невъзмутим, скромен но блестящ - един аржентински футболист твори неповторимите си шедьоври на терена. "

[Veso_PLD]

УЕФА се гаври с Моуриньо

Европейската централа УЕФА определено се изгаври с Жозе Моуриньо, след като назначи Франк де Блеекере за реванша между Барселона и Реал Мадрид във вторник.
Белгиецът е в черния списък на португалеца, след като миналата година ръководи мача между каталунците и Интер на „Камп Ноу”.
Тогава той изгони в средата на първото полувреме Тиаго Мота след симулация на Серхио Бускетс и с това вбеси Специалния.
При положението халфът на Нерадзурите бутна леко в лицето съперника си, който обаче се пльосна на земята и запревива в страшви мъки. В крайна сметка обаче, италианците паднаха само с 0:1 от това им бе достатъчно, за да стигнат до финала.



В Реал са много чувствителни на тема съдии напоследък, след като и в трите им мача напоследък срещу Барса, техен футболист бе изгонен.
Самият Моуриньо е наказан за реванша с Барса и ще гледа мача от специална ложа на стадиона. След първия двубой той заяви, че УЕФА не позволява на отборите да победят Барселона и сега със сигурност ще има какво да каже.

Защо Бенкуеренса (зачел гол от явна засада на Милито миналата година на “Сан Сиро” за 3:1)?
Защо Мерк (безумно изгонил Андраде в полуфинала на ШЛ 2003/04 Ла Коруня – Порто)?

Жозе - един неспирен рев и слабост която избива в злоба, човек който не може понесе поражението и търси извинения вече 10 години в съдиите.
Колко е лесно да търсиш вината другаде а не в себе си ...