Иконата на Ливърпул Кени Далглиш бе уволнен и с това приключи "меденият месец" на американските собственици на клуба – "Фенуей Спортс Груп". Ливърпул изглеждаше толкова обещаваща инвестиция за тях само преди 19 месеца, когато трябваше да погасят дълга от 200 милиона паунда на предишните собственици – Том Хикс и Джордж Жилет. Но след разочароващ сезон, в който скъпите трансфери не успяха да оправдаят извънземните суми, дадени за тях, привържениците на клуба ще искат от "ФСГ" ясна визия за бъдещето, касаеща мениджърския пост, треньорските структури и евентуалния нов стадион.
Когато Джон Хенри и компания поеха Ливърпул, те завариха мъчещия се Рой Ходжсън и го смениха с Кени Далглиш. Освен това назначиха Деймиън Комоли за спортен директор по препоръка на известния бейзболен мениджър Били Бийн. По-късно Комоли също бе уволнен.
Ливърпул харчеше с лека ръка последната година и половина, като 35-те милиона паунда, дадени за Анди Керъл, са най-яркият пример за това. Хенри обаче подкрепяше тези ходове на мениджъра и дори застана зад протеста на Далглиш, когато ФА обвини и наказа Луис Суарес заради расистки коментари по адрес на Патрис Евра. Изглежда, че причините за уволнението на Крал Кени се крият другаде.
Задачата на "ФСГ" в момента не е просто да намерят нов мениджър, но и да създадат изцяло нова структура на управление на клуба, започваща от футболния директор, чието място също е свободно. Когато дойдоха, американските собственици се радваха на голяма популярност, защото бяха успели да върнат славата на голям клуб като бейзболния Бостън Ред Сокс, извеждайки го до шампионски триумф. Истината обаче е, че по времето когато Хенри, Том Лърнър и съинвеститорите им от "ФСГ" купиха Ливърпул, те за пръв път се натъкваха на сериозни проблеми в Ред Сокс. Миналия сезон отборът не успя да стигне до плейофите, провал, считан за далеч по-сериозен отколкото феновете на Ливърпул оценяват оставането извън Топ 4 в английската Висша лига. Главният мениджър и треньорът на бейзболния клуб бяха уволнени. Заместниците им обаче не се справят по-добре, като Ред Сокс са на дъното на дивизията си на фона на увеличаващата се критика от фенове и медии.
При управлението на Ливърпул можем да добавим четири допълнителни главоболия за собствениците.
Първо, докато в Щатите те са били фенове на бейзбола от деца, футболът е непозната територия, а Ливърпул една от институциите му.
Второ, на моменти подценявано, е управлението от дистанция. "ФСГ" са заети хора, далеч от Англия и допълнително затруднявани от часовата разлика.
На следващо място трябва да се отбележи проблемът със стадиона. Нуждата богати собственици да финансират построяването на ново съоръжение бе причината Ливърпул да бъде продаден на първо място. Въпреки това "ФСГ", които свършиха страхотна работа с "Фенуей Парк", стадионът на Ред Сокс, дойдоха с обещанието, че по-скоро ще реконструират "Анфийлд", но за 19-те месеца откак са начело няма развитие по темата.
И не на последно място идват парите. Американците бяха привлечени от изкусително голяма фен база на Висшата лига в световен мащаб, базирайки сметките си на квалификация за Шампионската лига. Привържениците на мърсисайдци засега запазват търпение към "ФСГ", защото те все пак погасиха дълговете на Хикс и Жилет и освободиха пари за харчене. Изглежда обаче, че тези дни са минало и американците нямат намерение да инвестират повече, особено по начина, по който го правиха до домомента. Въпреки това, стана ясно, че от клуба са поискали банков заем в размер на 120 милиона паунда, които явно ще бъдат използвани за играчи и различни други инвестиции през лятото.
Съпоставка с вечния враг Манчестър Юнайтед може да се направи твърде лесно. И червените дяволи имат сериозни дългове, а също така са собственост на американски инвеститори. Разликата обаче е, че на "Олд Трафорд" си имат сър Алекс Фъргюсън, който за разлика от Далглиш, се оказва много по-приспособим в трудностите на съвременната футболна реалност.
След скъпи трансфери от исторически пропорции, уволнението на Далглиш и неяснотата около въпроса за стадиона, следващият ход на американските собственици трябва да бъде много категоричен.
Автор: Дейвид Кон, "Гардиън"
