Станислав Дрянов: Футболът ми е в кръвта, откакто съм се родил
Българите сме талантлив народ, но явно не правим нещата както трябва. Такова е мнението на младия Станислав Дрянов, който едва 18-годишен, вече е неизменна част от мъжкия отбор на Черноморец. В откровено интервю за ТОП НОВИНИ БУРГАС юношеският национал сподели интересни подробности за пътя си до мъжкия футбол, за пробите в немския ТШФ Мюнхен 1860, както и за елитните квалификации в Португалия.
Рони, като начало сподели, от кога си част от мъжкия отбор на Черноморец?
Вече станаха 6-7 месеца. Дебюта си го направих срещу Ботев Враца през зимата. Всичко стана постепенно. Първоначално само тренирахме с мъжкия отбор, после дойде този мач и ме пуснаха за една минута. Това ми беше дебютът.
Какво си спомняш ти от тази една минута?
Спомням си, че водехме в резултата и беше по-скоро тактическа смяна. Аз влязох и дори не можах да играя с топката, тъкмо щяха да ми я подадат и свириха края. С това ще запомня дебюта си.
Много опитни футболисти си тръгнаха това лято и като че ли ще се разчита повече на младите. Ще успеете ли да понесете тежестта?
Действително си тръгнаха много опитни футболисти, но това от една страна е добре за младите. Така се отваря възможност за нас, надявам се да играем повече и да докажем, че имаме място в отбора.
На кого от по-опитните футболисти разчиташ да ти помага когато имаш нужда?
Предимно всичко зависи от самия теб. Но когато по-опитните играчи или треньорът те поощряват, това те вдига психически. Ванчо Траянов например е най-опитният. Той може да каже примерно – „браво, Рони” и това те вдига и ти дава импулс да се представяш по-добре и по-добре.
Как върви подготовката, ползотворен ли беше лагерът във Велинград?
Всичко мина по план, изиграхме няколко контроли. Имахме много нови футболисти и целта беше по-скоро да се видят техните качества – кой става, кой не става. Иначе тренировъчният процес мина нормално – тичахме, от време на време играхме малко и с топката.
Кой те запали по футбола и на колко години беше, когато започна?
По футбола ме запали баща ми, който от много малък ме взимаше с него по стадионите. Още от 4-5 годишен ме качваше на раменете си и гледахме мачовете. По онова време стадионът беше винаги пълен и нямаше места дори за сядане. Като малък той също е бил запален по футбола и предаде това и на мен. Не съм мислил изобщо за никакъв друг спорт, откакто съм се родил, футболът ми е в кръвта.
На кои мачове те е водил баща ти, на Нефтохимик или на Черноморец?
На Нефтохимик. Имаше и на Черноморец, но тогава водещият отбор беше Нефтохимик и ние му бяхме от малки. После пък Черноморец ми даде трамплин във футбола. Започнах в Нафтекс като юноша и играх до момента, в който отборът се разпадна и се сля с Черноморец. Всичко стана от само себе си, останахме същите хора, просто името ни беше сменено.
А какъв искаше да станеш като малък, мислил ли си, че можеш да се занимаваш с нещо друго?
Не си спомням, може би съм искал да стана супермен или нещо такова. Но аз започнах да тренирам футбол от 7-годишен. Исках да започна дори на 6, но най-малките бяха на 10 и не ме допуснаха. На другата година обаче, пак отидох и този път ме взеха, от тогава мечтата ми е да стана професионален футболист.
Въпреки че си толкова малък, вече си бил на проби в Германия, какво си спомняш от тях?
Бях в Мюнхен 1860. Някакъв скаут ме беше гледал с националния отбор на един турнир в Правец, харесал ме е и се свърза с мен. Така изкарах пет дни в Германия. Там е различно, самите условия са уникални. От сутринта си на стадиона и цял ден работиш. След като закусиш отиваш на тренировка, после има най-различни стабилизиращи упражнения с разни топки. Ядеш там, спиш в пансион съвсем близо… там е така – по цял ден се мисли за футбол. Само футбол ти е в главата.
На колко години беше тогава?
На 16. Това беше преди година и половина.
Като изключим условията, във футболно отношение кое е първото, което ти направи впечатление?
Тогава те все още бяха в подготвителната част. Самите деца не са по-талантливи от нас, това го разбрах още като стъпихме на терена. Въпреки че се водеха добри футболисти, не ми направиха особено впечатление с техника или бързина. Очаквах да се сблъскам със силни футболисти, но мога да кажа, че сред подрастващите, ние българите сме по-талантливи. После обаче, явно не се развиваме както трябва. Ние сме талантлив народ, но дали заради липсата на условия, дали защото не се подготвяме правилно, не се получават нещата след това. Труден е преходът от юношеският футбол към мъжкия тук в България.
Имаше ли възможност да останеш в Германия?
Последния ден шефът на ДЮШ дойде при мен, каза, че са очаровани, че много са ме харесали. Но имаше една пречка да остана. Преди да навърша 18 години, не можех да играя в Германия без да имам придружител. Трябваше един от родителите ми да дойде с мен в Германия, което точно по онова време нямаше как да стане или трябваше да живея в приемно семейство. През тези 5 дни бях в някаква депресия, по цял ден в този пансион, се побърках и отказах да остана в приемно семейство. Тогава натежа моята дума, аз отказах да остана и сега съжалявам, защото Германия си е Германия.
На кое първенство си фен и къде искаш да играеш един ден?
Като цяло съм фен на Барселона, затова следя испанското първенство, но пък английското е много интересно и много интензивно, защото има повече силни отбори. Може би испанският футбол повече ми отива, защото аз съм малко по-мързелив. В Англия много бягат. Мечтата ми е да играя в Испания някой ден, ако стане, няма да е лошо.
Подписа първия си професионален договор с Черноморец. Кое натежа за решението ти, защото знаем, че и Славия се опита да те привлече по малко некоректен начин…
Тук е моето семейство, аз съм роден в Бургас, това беше една от причините. Освен това още преди да навърша 18 години, вече играех в Черноморец. Имахме уверението на треньора, че ще разчита на нас и някак си от само себе си дойде това решение. Въпреки че и от Славия твърдяха, че ще разчитат на юноши, преценихме, че Димитър Димитров е добър треньор, че тук ще получавам шанс да играя и отделно ще съм си в родния град.
А и гаджето е тук…
Да. Тогава още нямаше гадже, но сега вече я има и тази причина.
И тази година се очертава да има конкуренция на всички постове, ще успеете ли по-младите да се преборите за мястото си в състава?
Това е идеята. Ние ще направим каквото зависи от нас и времето ще покаже. Дано да успеем да дадем най-доброто от себе си, сигурен съм, че ще си извоюваме титулярните места.
Какво е мнението ти за новия формат на първенството?
Мисля, че от една страна е по-добре за футболистите, защото почивката е по-малка, по-малко губим ритъм и няма смисъл да се правят такива тежки подготовки. Поне за мен подготовката е най-тежкото нещо през целия сезон. Виждате как в другите държави имат само по един месец почивка, играят дори на Нова година. Защо и ние да не сме като тях? Щом те са на такова високо ниво, значи и ние може поне малко да се помъчим да станем.
С националния отбор имахте тежки квалификации в Португалия, за тях какво ще кажеш?
Самият факт, че бяхме стигнали до там е доста похвален, защото нашият набор 94 не се водеше като най-силен, но въпреки това стигнахме до там. Явно обаче, не бяхме подготвени психически за това, което ни предстоеше и малко катастрофални резултати се получиха. Важното е да не ни влияе чак толкова психически. Хубавото от цялата работа е, че успяхме да видим, на какво ниво са другите и да не се заблуждаваме, че сме някакви страшни футболисти, защото като излезем навън, се вижда за какво става въпрос.
Ти си все още ученик, как успяваш да съчетаваш нещата?
Всъщност преминах на индивидуална форма на обучение и вече ходя предимно на изпити. Това стана още миналата година, когато бях в 10-и клас, защото не мога да пропускам тренировки. Все пак другите са мъже и нямат такива ангажименти с училище. Направих го, за да се концентрирам върху футбола. Освен това изпусках много часове и учителките се караха.
Как обичаш да разпускаш когато не си на терена?
Като всяко нормално момче, излизам с приятели, през лятото ходя на плаж, а в последно време ходя много често и на кино.
И за финал – от къде идва прякорът ти Рони?
Като малък имах много големи зъби и главата ми беше по-малка, та си личеше още повече. Това Рони е съкратено от Роналдиньо, защото от малък бях техничен и с големи зъби като него.
http://burgas.topnovini.bg/node/53938
а сега де?...... и после да видим?