Шампионска лига (сезон 2024/2025)

[Furious_Monk]

Никой не иска да е пиян само за забавление... откриваш неговата слабост и пробиваш чрез нея... хайде сега, вмсички да се напием...

За да продължиш напред, първо трябва да повърнеш..

[ihtiandar]

Все още има шанс да позная финала Арсенал-Интер.Снощи Интер направиха интригата,Браса като че все нещо не им достига.

[locke]

Псж-то я взима този път, другите само се хабят :mrgreen:

[bubka]

Преди няколко месеца успешно прогнозирах 3 от 4-те полуфиналисти.

Интер-Барселона и ПСЖ-Реал. Интересни полуфинали се очертават. Аз съм за Интер да я вдигнат купичката. Трябва да закриват футболчето, ако я вземем ние за пореден сезон, при все че играем и доста по-слабо от миналия.

Към момента смятам, че ПСЖ-Интер е финалът, макар, че в реванша ролите може да са разменени и на Барселона да им е по-лесно, ако играят малко по-затворено.

[nghcvth]

Надявам се Барселона да отстранят Интер, но в евентуален финал с ПСЖ, при подобна игра в защита, Дембеле и компания ще им видят сметката на контри.
Между другото, много приятни мачове се получават при неналичието на толерирания Реал.

[CSKA69]

''Моделът на футбола, който определя нашата ера, често свързван с треньора Пеп Гуардиола, който разшири наученото от Йохан Кройф и Луис ван Гаал, е не само най-известният днес, но и този, който оформя настоящето и бъдещето на играта. Гуардиола не е изобретил позиционния футбол, а по-скоро го е развил по-далеч от всеки преди него, полагайки основите на нова културна рамка. И искаме или не, тя вече преобладава. Всъщност трима от учениците на Гуардиола, Луис Енрике, Микел Артета и Ханзи Флик, са на полуфиналите на Шампионска лига.

Пътят на Гуардиола ще бъде показан отново в края на най-голямото клубно състезание в Европа. Съпротивата срещу този модел нараства. Критиците твърдят, че превръща играчите в роботи, премахва спонтанността и изисква защитниците да се държат като полузащитници. Някои фенове и експерти смятат, че е прекалено трениран, твърде структуриран и липсва хаосът и вълнението на "истинския футбол". Но може би тази съпротива пропуска по-голямата картина или реагира не на самия модел, а на лошите му реализации.

Нека погледнем фактите. Петима от осемте четвъртфиналисти в Шампионска лига този сезон играха версия на позиционен футбол. Клубове в цяла Европа, дори традиционни сили като Ливърпул и в крайна сметка Манчестър Юнайтед под ръководството на Рубен Аморим, гравитираха към него. Той произвежда брилянтни игри, особено в европейските състезания, където елитни треньори и играчи увеличават неговия потенциал. Повече от стил, това е печеливш модел. Най-важното е, че това е културна сила. Клубовете наемат треньори, които вярват в него, академиите оформят играчи според него, а футболното образование в световен мащаб се преориентира около него.

Не всеки го прави както трябва. Но това винаги е било вярно във футбола. Не всеки отбор през 70-те можеше да играе като Нотингам Форест или Ливърпул, но мнозина опитаха, защото тези стилове определяха времето им. Всяка ера има преобладаващ модел и е естествено повечето отбори да се движат към него. Излизаме от футболна култура, която най-добре може да се обобщи като структурирана в защита, свобода в нападение. С други думи, тренираме защитата и оставяме атаката на въображението на нападателите.

Това се променя, но културните промени отнемат време. Новата футболна парадигма се оформя, но все още не е напълно утвърдена. Офанзивната фаза може да бъде разделена на три фази: изграждане, изграждане и завършване. Когато Гуардиола започна да тренира през 2001 г., фокусът му беше върху фазата на изграждане. Известният разговор с Виктор Валдес, в който Валдес смята, че неговият треньор е полудял, защото го е молил да подава топката на централните защитници, които не искат топката, вече е част от футболния фолклор. След Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и особено след промяната на правилата от 2019 г., която позволи на играчите да получават топката във вътрешността на наказателното поле, тренировките във фазата на изграждане станаха не само обичайна практика, но и основен стълб на съвременния футбол.

Фазата на изграждане и управление на средната третина отне повече време, за да се развие, но Гуардиола вече беше започнал да я развива в Барселона и я усъвършенства допълнително в Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. Последната фаза обаче, последният акт на атакуващ ход, остава до голяма степен неорганизиран. Но един ден ще дойде нов революционер и ще напредне в тази последна фаза. Това е историята на футбола. Засега имаме брилянтни практици, които усъвършенстват модела, като тримата полуфиналисти, Унай Емери и дори Енцо Мареска. Роберто де Дзерби започна да прекрачва границите, но напредъкът му беше спрян.

„Пеп беше ориентир за всички нас, които искаме да играем футбол по определен начин. Винаги се учиш, като гледаш играта на неговите отбори“, каза треньорът на ПСЖ Луис Енрике.

Артета от Арсенал също има свое мнение. „Работата с него промени начина, по който гледам на футбола. Той ми даде инструментите да бъда треньор.“

А Ханзи Флик добави: "Пеп ми повлия много. Той има невероятна способност да организира играта, да контролира пространството и постоянно да намира нови решения. Гледах го как тренира Байерн Мюнхен и ми отвори очите. Той е един от най-великите мислители, които футболът някога е имал."

Лесно е да се романтизира миналото, да се твърди, че футболът е бил по-спонтанен, по-човешки. Но истината е, че футболът днес е по-добър, по-сложен, по-колективен, по-интелигентно проектиран. По-трудно е да се тренира, по-трудно е да се играе и, когато се направи добре, вероятно е по-красив за гледане. Ето защо треньори като Унай Емери са толкова очарователни. Той предизвика собствените си вярвания, прочете еволюцията на играта и се адаптира. Такава гъвкавост е смела.''

[bubka]

''Моделът на футбола, който определя нашата ера, често свързван с треньора Пеп Гуардиола, който разшири наученото от Йохан Кройф и Луис ван Гаал, е не само най-известният днес, но и този, който оформя настоящето и бъдещето на играта. Гуардиола не е изобретил позиционния футбол, а по-скоро го е развил по-далеч от всеки преди него, полагайки основите на нова културна рамка. И искаме или не, тя вече преобладава. Всъщност трима от учениците на Гуардиола, Луис Енрике, Микел Артета и Ханзи Флик, са на полуфиналите на Шампионска лига.

Еб*х тея ученици, някои са по-дърти от него. Как ли са тренирали отборите си преди да се появи Гуардиола.

[locke]

Преди няколко месеца успешно прогнозирах 3 от 4-те полуфиналисти.

От форума трябва да сложат дати на цитатите за да сме сигурни в уменията на типстърите :mrgreen:

[bubka]

Преди няколко месеца успешно прогнозирах 3 от 4-те полуфиналисти.

От форума трябва да сложат дати на цитатите за да сме сигурни в уменията на типстърите :mrgreen:

Аве, няма ве, всичко е точно документирано и лесно проследимо :

21-ви февруари, 2025, 19:00 часа :lol:
https://forum.gong.bg/viewtopic.php?p=8428106#p8428106

[drvasko98]

''Моделът на футбола, който определя нашата ера, често свързван с треньора Пеп Гуардиола, който разшири наученото от Йохан Кройф и Луис ван Гаал, е не само най-известният днес, но и този, който оформя настоящето и бъдещето на играта. Гуардиола не е изобретил позиционния футбол, а по-скоро го е развил по-далеч от всеки преди него, полагайки основите на нова културна рамка. И искаме или не, тя вече преобладава. Всъщност трима от учениците на Гуардиола, Луис Енрике, Микел Артета и Ханзи Флик, са на полуфиналите на Шампионска лига.

Пътят на Гуардиола ще бъде показан отново в края на най-голямото клубно състезание в Европа. Съпротивата срещу този модел нараства. Критиците твърдят, че превръща играчите в роботи, премахва спонтанността и изисква защитниците да се държат като полузащитници. Някои фенове и експерти смятат, че е прекалено трениран, твърде структуриран и липсва хаосът и вълнението на "истинския футбол". Но може би тази съпротива пропуска по-голямата картина или реагира не на самия модел, а на лошите му реализации.

Нека погледнем фактите. Петима от осемте четвъртфиналисти в Шампионска лига този сезон играха версия на позиционен футбол. Клубове в цяла Европа, дори традиционни сили като Ливърпул и в крайна сметка Манчестър Юнайтед под ръководството на Рубен Аморим, гравитираха към него. Той произвежда брилянтни игри, особено в европейските състезания, където елитни треньори и играчи увеличават неговия потенциал. Повече от стил, това е печеливш модел. Най-важното е, че това е културна сила. Клубовете наемат треньори, които вярват в него, академиите оформят играчи според него, а футболното образование в световен мащаб се преориентира около него.

Не всеки го прави както трябва. Но това винаги е било вярно във футбола. Не всеки отбор през 70-те можеше да играе като Нотингам Форест или Ливърпул, но мнозина опитаха, защото тези стилове определяха времето им. Всяка ера има преобладаващ модел и е естествено повечето отбори да се движат към него. Излизаме от футболна култура, която най-добре може да се обобщи като структурирана в защита, свобода в нападение. С други думи, тренираме защитата и оставяме атаката на въображението на нападателите.

Това се променя, но културните промени отнемат време. Новата футболна парадигма се оформя, но все още не е напълно утвърдена. Офанзивната фаза може да бъде разделена на три фази: изграждане, изграждане и завършване. Когато Гуардиола започна да тренира през 2001 г., фокусът му беше върху фазата на изграждане. Известният разговор с Виктор Валдес, в който Валдес смята, че неговият треньор е полудял, защото го е молил да подава топката на централните защитници, които не искат топката, вече е част от футболния фолклор. След Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и особено след промяната на правилата от 2019 г., която позволи на играчите да получават топката във вътрешността на наказателното поле, тренировките във фазата на изграждане станаха не само обичайна практика, но и основен стълб на съвременния футбол.

Фазата на изграждане и управление на средната третина отне повече време, за да се развие, но Гуардиола вече беше започнал да я развива в Барселона и я усъвършенства допълнително в Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. Последната фаза обаче, последният акт на атакуващ ход, остава до голяма степен неорганизиран. Но един ден ще дойде нов революционер и ще напредне в тази последна фаза. Това е историята на футбола. Засега имаме брилянтни практици, които усъвършенстват модела, като тримата полуфиналисти, Унай Емери и дори Енцо Мареска. Роберто де Дзерби започна да прекрачва границите, но напредъкът му беше спрян.

„Пеп беше ориентир за всички нас, които искаме да играем футбол по определен начин. Винаги се учиш, като гледаш играта на неговите отбори“, каза треньорът на ПСЖ Луис Енрике.

Артета от Арсенал също има свое мнение. „Работата с него промени начина, по който гледам на футбола. Той ми даде инструментите да бъда треньор.“

А Ханзи Флик добави: "Пеп ми повлия много. Той има невероятна способност да организира играта, да контролира пространството и постоянно да намира нови решения. Гледах го как тренира Байерн Мюнхен и ми отвори очите. Той е един от най-великите мислители, които футболът някога е имал."

Лесно е да се романтизира миналото, да се твърди, че футболът е бил по-спонтанен, по-човешки. Но истината е, че футболът днес е по-добър, по-сложен, по-колективен, по-интелигентно проектиран. По-трудно е да се тренира, по-трудно е да се играе и, когато се направи добре, вероятно е по-красив за гледане. Ето защо треньори като Унай Емери са толкова очарователни. Той предизвика собствените си вярвания, прочете еволюцията на играта и се адаптира. Такава гъвкавост е смела.''

Може, но да не забравяме, че най-успешния отбор в Европа играе противоположното...