Мнозина са превърнали подигравките с Венци Стефанов в свое хоби, а появата му пред телевизионните камери е равносилна на началото на "Комиците". Такъв си е президентът на Славия - цапнат през устата, често арогантен, още по-често остроумен и хаплив... Едно обаче не можем да му отречем - разбира от футбол и от футболен мениджмънт. Чули ли сте някога да се прецака с перла менте, куцо, старо магаре или фалшив диамант... Няма шанс! Венци пари за такива не дава и мениджърите с големите обещания не вървят пред него. Той предпочита да инвестира в собствената си школа. Да, произвежда добри футболисти, от които после да прибира дивиденти. Ще продаде 3-4 пъти Благо, още толкова Чавдар, Галин, Симеон и хем той доволен, хем те щастливи...
Затова можем да му свалим шапа. А и темане ще му метнем, след като видим каква база е изградил, а и е разпоредил на подчинените си да събират млади таланти, да работят с тях и да ги готвят за върховете на големия футбол.
Едно от тези момчета беше роденият на 6 януари 1994 година в София Богомил Христов. Момчето се появява на бял свят с името си (Богоявление), в ден, в който младите мъже показват сила и смелост, хвърляйки се в студените води, за да извадят кръста, а в българската армия освещават знамената... На този ден се раждат само смели сърца!
И съвсем малък той хваща своя кръст и поема по нелек път... особено за нашите географски ширини. Започва да се занимава с футбол, когато е на 8 години, а първите стъпки прави на сгурията и отломките на стадион "Септември" в едноименния отбор. Макар и при нечовешки условия, които не позволяват нормално придвижване, камо ли да се практикува най-популярния спорт, качествата на младока бързо изпъкват. Тимът му участва в редица детски турнири, а там Христов печели куп индивидуални награди - за голмайстор, за най-добър нападател...
Съвсем скоро идва моментът, в който всички разбират, че Септември е тесен за младока и той час по-скоро трябва да се махне от руините в "Красна поляна", за да продължи пътя си нагоре. Славия е чудесен вариант. Там амбициите са големи, работи се здраво и без излишна истерия.
С екипа на белите Богомил разкрива истинския си потенциал, а и треньорите му намират точната позиция - зад нападателя. Талантът получава пълна свобода да използва фантазията си. Чудесната техника и завидна физика правят опазването му почти невъзможно, погледът върху играта придава класа на целия отбор, голямото, смело сърце е вдъхновение за всички. Той е в основата на 3-4 последователни победи срещу ЦСКА, като не пропуска да се разпише за всяка една от тях. Запомнящи се са и мачовете му срещу Левски, Черно море, Литекс... Той обаче вече не е част само от формацията на набор'94. Често се подвизава и при родените с една година по-рано, националния отбор, а истинското признание бе, когато получи повиквателна и за мъжкия отбор на белите... Това се случи само веднъж, при победата с 3:0 срещу Спортист Своге в контрола, но бяхме готови да се обзаложим, че през следващия сезон той щеше да попада в сметките на Мартин Кушев и за официални мачове. Няма как иначе да е, тъй като в "Овча купел" възлагаха огромни надежди на него, а чичо Венци доволно потриваше ръце... Защо в минало време? Защото смелото му сърце го поведе към голямото предизвикателство - ЦСКА...
[/offtopic]
