diplomat написа:Der Schmarotzer написа:Не съм говорил за комунисти, този път си в голяма грешка. Моята теза се основава на това, че Русия на 99% от случаите е победителка и като повечето "големи сили" налага своето виждане на историята върху историците - ти сам го каза за "западните" такива. Явно обаче имаш симпатии към Русия и ненавист към Запада, което те прави пристрастен в анализите ти... Не виждам защо се опитваш да наложиш мнението си като меродавно и единственото правилно виждане. Разбирам, че явно ти самия си историк, аз съм много бос в това отношение сравнение с теб, но все пак се интересувам и чета, когато намирам време. Човек се учи цял живот, а той е целият пред мен.
Руската историческа наука е рожба на немската такава - първите руски историци са немци и те поставят основите на руската отечествена история - теми, постановки, методология, методика, които се следват неотклонно от следващите поколения руски историци. Немската педантичност + руският дух, създават такава историческа наука, представители на която след 1920 г. стават основоположници на ред направления в доста европейски страни, включително и в България. Т.е. в обективността на истинската руска историческа наука няма причини да се съмняваме. За разлика от историческата наука в западните страни - особено във Великобритания и САЩ, която следва неотклонно политическата конюнктура, дори за изследвания преди 19 век. По тази причина, моето отношение към някои части от западната историческа наука е по-особено. И кое е пристрастно в анализите ми? Това, че не използвам украинска литература по историческите въпроси относно Източна Европа, писана след 90-те години на 20 век? Та те не могат да се нарекат дори чалга историци. Имам преки наблюдения върху няколко от тях - освен необразовани са и заслепени от омраза, а това вече не е история. Западните изследвания (предимно немци и французи) преписват това, което са писали или руснаците, или поляците (които са много близки до руските, с известен оттенък за земите в сегашна Полша). Австрийските имат доста хубави наблюдения относно Галиция, но те не се различават от руските тези (докато на някой във Виена не му хрумва да измислят украинската нация). Чешките иследвания повтарят руските тези, българските също (говоря за историците, а не за Божидар Димитров и производните му). Румънските игнорират всички сведения и не се занимават с тези територии, щото трябва да напишат истината, но не им оттърва... Т.е. моето мнение се основава на погледа, който имам върху огромна част от литературата по проблема, а не само върху една част от нея. И ако изводите ми не ти харесват по ред причини, това не означава, че не са верни или че са плод на "ненавистта" ми към Запада. Аз не се опитвам да налагам мнението си, а давам обоснован коментар по теми, които са ми познати и имам наблюдения и какво конструктивно да кажа, което ще бъде интересно за четящите...
П.П. Освен четене трябва и да се осмисля прочетеното...
Иначе се надявам да не се стигне до "гореща" част на войната - опасна е позицията на прибалтийските страни, да не се окажат и те анексирани скоро 
