dido1302 написа:Дидо, залата е пълна на почти всеки мач. Мини да видиш някой път. Като цяло, коректно изказване, само дето накрая преминава в една злобичка към сините фенове, които уж са ти безразлични...
Не злобата не е към феновете на ЦСКА или Левски. Напротив. Симпатизирам на всеки, които подкрепя и уважава отбора си. Но всички останали простотии, които се случват ме отвращават. Опита за намесване на политика в спорта, още повече. Не можете ли да отидете и да пеете само за отбора си, да ръкопляскате на съперниците без да пеете против другия градски противник и да намесвате политиката поне веднъж. Вместо да се превърне в празник подобно събитие то се превръща в грозна махленска свада, която настройва хората едни срещу други.
Ами всъщност, не, не може. И ето защо - спортът и фенството като част от него са една емоция. В някои спортове - футболът например, тази емоция е страшно силна. Това е емоция, караща понякога милиони граждани в много страни да са на площадите, на стадионите, да крещят, реват, да се радват, да плачат. Тази емоция кара милиони, ако не и милиарди хора да купуват напълно алогично и непрагматично фенски артикули на безумни цени. На тази емоция се движи един огромен бизнес, с реклами за милиарди, спортисти за милиони, ТВ права за десетки и стотици милиони. И да, тази емоция има и отрицателни страни, но те са част от нея. Докато спортът носи толкова много радост, аз съм склонен да преглътна това, че някой е напсувал друг, това, че шайка пубери са счупили някое стъкло на автобус, или са обърнали някоя кофа.
Колкото до политиката - има малко страни, в които политиката е смесена със спорта. Дали трябва или не трябва, не се чувствам отговорен да кажа. Но тук, в България това е факт, исторически факт. Затова, аз по-скоро го приемам като благословия, отколкото като признание, защото това дава на част от отборите идея и присъствие много извън, че и над чисто спортните качества. Нищо лошо не виждам в това.