Опоку от Левски: Ще накараме светът да заговори за нас
Новото попълнение на Левски Агиеманг Опоку говори пред „Тема Спорт".
Опоку, дойде в България и мина медицински тестове с Лудогорец, а само няколко дни по-късно подписа с Левски? Как се стигна до този изненадващ обрат?
- Трябва да попитате мениджъра ми. Той ме отведе в Лудогорец, но после ме отзова. Каза ми, че ще премина в Левски. Така че не ме питайте за пари, за други работи. Постоянно се пише, че не съм играл една година заради контузия. Моля първо да ме видите на терена, а след това да коментирате за мен.
Как се чувстваш, след като прекара вече една седмица с отбора на Левски?
- Изключително добре. Футболистите са много приятелски настроени, приеха ме добре. Треньорският щаб също. Усещам, че държат на мен. Говорят ти спокойно, обясняват ти, а когато направиш някаква грешка, не тръгват да ти се карат. Това означава, че ме искат в състава си. Диалозите, които провеждаме, са много продуктивни.
Какво успя да научиш досега за Левски?
- Знам, че е един от отборите, който има изключително много титли в България. Идвам в голям клуб, който иска да печели винаги купи. Това е добре.
Значи вече си наясно с целите на отбора. Мислиш ли, че Левски ще успее да се класира в групите на Лига Европа?
- Вярвам, че ще успеем, тъй като виждам, че колегите ми в отбора и треньорите са сериозни хора. Всички ние даваме най-доброто от себе си. Така че ако късметът и Господ са с нас, мисля, че ще се получи. Знам, че през този сезон ще трябва да вземем и титлата, тъй като в последно време тя убягва на тима. Мисля, че този път ще успеем. Прави се нов екип, който може да има успехи.
Звучиш доста убедено.
- Всички в Левски са добри играчи и определено никой няма да се почувства добре, ако не успеем да се класираме в групите на Лига Европа. Но в момента не мисля за това, а как ще успеем. Вярвам, че ще се класираме, тъй като както споменах вече, отборът разполага с играчи, които горят да се докажат. Че са от висока класа. Желаят да направим нещо значимо, за да може хората по света да ни видят и заговорят за нас.
Разкажи нещо за себе си. Сочен си за много голям талант.
- Какво по-точно ви интересува? Всичко около мен е футбол. Започнах кариерата си в родния ми град Обуаси, където заиграх в местния отбор. Показах добри качества и ме приеха в Ашанти Сокър Академи. През 2005 година взех участие на Купата на Африканските нации за юноши до 17 години. Турнирът се проведе в Гамбия, а аз бях на ниво. Затова през същата година взех участие и на световното първенство, което се проведе в Перу. След това се завърнах в Гана и поиграх още малко за Ашанти. После бях транс-фериран в тунизийския Сфанксиен. Играта ми потръгна, редовно бях титуляр. Участвахме в турнира за Купите на носители на купи в Африка и спечелихме надпреварата. Веднага след този успех бях закупен от катарския Ал Сад, като същевременно заиграх за националния отбор до 20 години. През 2009 година бях част от тима, който спечели световното първенство в Египет. След това логично бях преместен в първия отбор. Но въпреки това не можех да повярвам, че съм част от Черните звезди (б.а. - така наричат националния отбор на Гана), бях изключително щастлив. Достигнахме до финала за Купата на Африканските нации. За жалост загубихме от Египет с 0:1. Това е накратко футболната ми история. От Катар пък пристигнах в България. Дано ми предстоят много добри мигове тук с Левски.
Какво си спомняш от финалите за Купата на Африканските нации и световното първенство за юноши?
- Беше неописуемо. Все пак станах световен шампион за младежи. Но Египет ми донесе не само радост. Година по-късно се почувствах едновременно много щастлив и много тъжен, защото участвах на финала с мъжете срещу тази страна, но го загубихме. Бяхме по-добрият от-бор във финалния мач, но паднахме нещастно.
Сигурно можеше да се похвалиш, че си играл с много големи футболисти?
- (смее се) Така е. Играл съм рамо до рамо с Джон Менса, Джон Пейнсил, Съли Мунтари, Стефан Апиа. Всички ги знаете. Но ме е яд, че не можах да блесна на Мондиала в Южна Африка. Контузих се и го пропуснах. А отборът достигна до четвъртфинал и бе на крачка от полуфинал, но загубихме нещастно с дузпи от Уругвай.
Сега, сезонът не е почнал, а ние вече мъдрим каква да е играта. А колко субективно е това? Да не би с/у Литекс да не паднахме "красиво"? Имахме положения да ги бием с разлика(ако си спомняте един мач ги убихме с много разлика, а те ни водеха в един момент от мача), но се провалихме. ЛЕВСКИ има нужда да печели! Една, две, а може и три години просто ни трябват някакви постижения, които да генерират приходи, самочувствие, колектив... Смешно е да имаме изисквания към играта, когато уж се афишират ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ! Всички може да сме доволни, но нещата трябва да се случват едно по едно. Защото всеки евентуален успех(който е прибързан и не е следствие на много работа) ще е къщичка от пясък, която няма да ни изведе от тинята, а по-скоро ще ни залъжи да си седим в нея! Нека сме разумни и нямаме някакви особени претенции към качеството на играта. Нещата са навързани и едното ще доведе до другото! Изхвърлянията, че сме длъжни да играе "красиво"(което за едни е печелившо, за други резултатно, а има хора, които искат да ни гледат как играем правилен футбол и куп други различни предпочитания), защото сме ЛЕВСКИ в момента няма да помогнат на отбора! Първо ЛЕВСКИ трябва да започне да играе като отбор, а стила на игра ще се развива с времето! Не играем със силни отбори, но реално погледнато на терена и ние не сме нещо уникално силно. Работа и търпение...другото рано или късно ще дойде и ще е сладко, но за да не чакаме заради самите нас ще е хубаво да няма постоянни спекулации, за нивото на играта. Ясно е, че е полезно да се дискутира играта на ЛЕВСКИ и тя има значение! Никой не иска да гледа мачове като ЛЕВСКИ-Миньор, в който нашите си подават на центъра в 88мин при 0-1... Но, ако печелим и то го правим в някакви серии ще е нереалистично да се оплакваме от нивото на играта! При лоши резултати и самба футбол да играем няма да има особена полза! Нека сме търпеливи оптимисти и Ил.Ил. ще ни върне усмивките
