Коко Динев на ''Лаута''

[urkoto]

Момчета, извинявайте, че ви спамя в тази тема, но не искам да отварям нова само по този въпрос. А именно, онази вечер бях на абсолвентска и там един колега ми показа един ВЕЛИК пост от вашия официален (предполагам) форум, който обаче не можах да дочета докрай понеже бях мат пиян. Но 2 дена не може да ми излезе от главата, а не мога да го намеря в гугъл. Беше много дълъг, ставаше дума там как отначало цял пловдив треперел като китарата на китариста на Блек Сабат мисля, защото локомотива потеглял, а той пък бил 14-вагонен, всеки вагон тежал по 1 тон и т.н. и т.н. Накрая май нещо се споменаваше и за "жАлтите", но то без тях предполагам, че не може да се мине

Съвсем сериозно питам, може ли някой да ми прати този пост, дори и на ЛС. Искам да го прочета. Беше просто велик. Поклон пред този титан на мисълта, който го е написал. Респект от Уреца!

[Ванко_Ултраса]

Това е поста на Jako в Пловдив24 - втория официален сайт на БотевЪ

Макар и временно спрял, мощният ПЛОВДИВСКИ ЛОКОМОТИВ изглеждаше страховито - обвиваха го сребристи хромирани тръби, а аеродинамичната муцуна на кабината внушаваше ужас! Изведнъж земята потрепери, сякаш земетресение от 9 степен по Рихтер! Пилците се разлетяха треперейки! Тежък басов звук, сякаш идващ от китарата на Гийзър Бътлър , напомни за преизподнята. ЛОКОМОТИВЪТ се разтресе и тръгна мощно напред! Газовата турбина постепенно и безмилостно набираше мощност! 10000 киловата нечовешка мощ теглеше 14-те вагона на А-група, всеки тежащ по 1000 тона! Без проблем локомотивът се справи с тежестта! Машинистът вдигна скоростта над 100 км и влакът, теглен от гордия ПЛОВДИВСКИ ЛОКОМОТИВ, профучаваше покрай села и паланки. Газотурбовозът въобще не спираше на малките селски спирки, преминаваше транзит покрай тях." Светкавица ли светна, гръм ли ни удари" - кръстеха се и се чудеха, изпаднали в първичен ужас, отрудени жълти селяци по нивите и кърищата. Те бършеха пот и държаха шапките си, да не ги отвее въздушната вълна! Горките жълти селяндури - те никога не бяха виждали такава мощ , сила и красота. Един вагон, последният, боядисан в жълто, не издържа на скоростта, откъсна се и се претърколи в стърнищата край линията. На него пишеше "Сопотъ". " Ау, това нашият вагон, уа !?"- цъкаха с език селяндурите край линията.ЛОКОМОТИВЪТ не спря и не намали ход, продължи със страшна сила напред! Само ято малки проскубани канарчета се сгушиха в една копа сено, заровиха човчици в сламата и изчакваха ураганът да отмине!

[urkoto]

Това... това беше едно от най-великите неща, които съм чел в живота си. В определени моменти от текста се чувствах по този начин -

Поклон пред този майстор на късия разказ!