защо написа:angelofdeath написа: Имахме играчи за два отбора, кой от кой по-добър. Даже нямаше място за всички. Ако Любо Пенев не се беше разболял САЩ"94 щеше да мине без Наско Сираков, а той вкарваше, като луд всеки мач
E, не е точно така. Наско вече беше остарял, стара се човекът, каквото можа направи, ама вече му беше доста трудно. Пенев пробва с няколко души за мястото на Любо, даже в първия мач с Нигерия титуляр беше Боримиров, ама накрая заложи на Наско, който, поне докато има въздух - може. Та не сме имали толкова играчи. Като се наложеше да се смени централен защитник, влизаше Иво Йорданов, централен нападател иначе, а ако се наложи да се сменя бек, влизаше Киряков - халф. През 80-те имаше по-сериозна конкуренция в националния отбор, а 94-та беше вече трудно да комплектоваме и един отбор, не два. Имахме добър треньор и футболистите не бяха толкова диви, предишните поколения даже и по телевизията не можеха да гледат как играят европейските отбори, а от тия имаше даже и звезди в някои от тях, та затова се получи. И с малко късмет, ама то и в Мексико през 86-та играхме последния мач в групата с Аржентина, осминафинал с Мексико, а ако ги бяхме били, щяхме да идем на четвъртфинал с Германия (а в квалификациите бяхме в група с Франция), ама никой не казва, че Вуцов е бил късметлия.
Относно "остарялия" Наско с привършващия въздух - вкара гол на Аржентина и изработи 2 дузпи за Стоичков, за да стане един от голмайсторите на първенството. Боримиров вкара гол и дузпа, колко и кои от другите направиха повече?