язе написа:Тоя тъпунгер критикува, но нищо не предлага. Каква алтернатива има на училищната система? Анархия? И всеки да се образова по собствено осмотрение? МММ тъпо... тъпо та тъпо!
Да беше прочел книгите му ли, преди да се правиш на умен?
Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за обра-
зование, а за насилствено школуване: шест часа дневно,
пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продълже-
ние на дванайсет години. Дали тази убийствена рутинна
дейност е наистина наложителна? И в случай че е, то с как-
ва цел? Не се оправдавайте с четенето, писането и арит-
метиката, защото двата милиона щастливи домашни уче-
ници отдавна са опровергали това банално оправдание. А
дори и да не бяха те, има достатъчно видни американци,
които никога не са преминавали през дванайсетгодиш-
ната центрофуга, на която са подложени децата ни днес.
Въпреки това не са пострадали ни най-малко. Джордж
Вашингтон, Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън,
Ейбрахам Линкълн? Без съмнение някой ги е обучавал, но
те не са били продукт на училищната система и нито един
от тях не е „завършил“ средно образование. През по-голя-
мата част от американската история децата като цяло не
са ходили на училище, въпреки това сред тях са се издиг-
нали адмирали като Фарагът; изобретатели като Едисон;
водещи бизнесмени като Карнеги и Рокфелер; писатели
като Мелвил, Туейн и Конрад; и дори учени като Маргарет
Мийд. Факт е, че съвсем доскоро младите хора на тринай-
сет години не са били считани за деца. Ариел Дюрант е
била щастливо женена за съпруга си от петнайсетгодиш-
на възраст и заедно с него написва изключително добра
многотомна история на света. Кой би си позволил да твър-
ди, че тази жена не е била образована? Тя определено не е
била школувана, не и необразована обаче.
В тази страна са ни учили (т.е. школували) да мислим,
че „успехът“ е синоним на „школуването“ или най-малкото
е зависим от него. В исторически план обаче това изобщо
не е вярно – нито в интелектуално, нито във финансово от-
ношение. Днес по целия свят има достатъчно много хора,
които намират начини да се образоват и без да прибягват до
услугите на задължителното средно образование в учили-
ща, които прекалено често приличат на затвори. Защо тога-
ва американците бъркат образованието с функциите на тази
система? Каква точно е целта на държавните училища?
Масовото задължително школуване нахлува в нашата
страна между 1905 и 1915 г., въпреки че е било замислено
много по-рано и за въвеждането му се е настоявало през
по-голямата част от XIX в. Съществуват грубо казано три
причини за предизвикването на този невероятен катакли-
зъм в семейния живот и културните традиции:Пролог. Против училището 17
1. Да създадем добри хора.
2. Да възпитаме добри граждани.
3. Да помогнем на всеки да постигне най-доброто от
себе си.
Тези причини продължават да бъдат цитирани повсе-
местно и повечето от нас ги приемат за една малко или мно-
го свястна дефиниция на мисията на държавното образова-
ние, колкото и да не успяват училищата да я постигнат на
практика. Това обаче е сериозна грешка. Съществува огро-
мно количество изненадващо откровена литература за ис-
тинската цел на задължителното образование. Разполагаме
например с великия Хенри Луис Менкен, който през април
1924 г. пише в „Дъ Америкън Меркюри“, че целта на дър-
жавното образование съвсем не е
„...да влее знание в младите екземпляри от човешки вид
и да събуди интелигентността им. Нищо не би могло
да бъде по-далеч от истината. Целта е... просто да се
ограничи развитието на възможно най-много индивиди
отвъд определено безопасно ниво, да се селекционират
и обучат стандартизирани граждани, да се елиминират
разнобоят и оригиналността. Това е целта както в
Съединените щати, така и навсякъде другаде“.
Поради репутацията на Менкен като сатирик хора-
та се изкушават да не вземат сериозно този пасаж, въз-
приемайки го като хипербола и сарказъм. Статията обаче
продължава, разкривайки произхода на модела, по който е
създадена нашата образователна система. Тя го открива в
отдавна изчезналата, но не и забравена военизирана дър-
жавност в Прусия. Макар че Менкен със сигурност е бил
наясно колко иронично звучи статията му на фона на ско-
рошната ни война с Германия – наследница на пруската
мисъл и култура, той е съвсем сериозен. Образователната
ни система наистина произлиза от Прусия и това е серио-
зен повод за притеснение
Ето изявлението на Американската
асоциация на учителите от 1909 г.: „Искаме да дадем либе-
рално образование на една определена класа, докато друга,
по необходимост много по-голяма във всяко общество, се
въздържи от привилегията да го получи и бъде обучена
на определен брой трудоемки ръчни операции“. Мотивите
зад отвратителните решения, необходими за постигането
на тези цели, няма защо да са класови. Те могат да се дъл-
жат предимно на страх или на широкоразпространеното
днес убеждение, че най-висшата добродетел е „ефектив-
ността“, а не любовта, свободата, смехът или надеждата. Те
могат да са мотивирани не от друго, а просто от алчност.
Икономиката, която е основана на масовото произ-
водство и е организирана така, че да облагодетелства голе-
мите корпорации, а не малкия бизнес или семейната фер-
ма, обещава натрупване на големи състояния. Масовото
производство обаче изисква и масова консумация, а в
началото на XX в. повечето американци са смятали за
неестествено и глупаво да купуват неща, от които не се
нуждаят. В това отношение задължителното училище се
явило като манна небесна. То нямало защо директно да
обучава децата да мислят, че трябва непрестанно да пот-
ребяват стоки, тъй като направило нещо далеч по-добро:
то ги поощрило да престанат да мислят. Така те станали
лесна жертва за едно друго голямо изобретение на съвре-
менността – маркетинга.
Не е нужно да си учил маркетинг, за да знаеш, че има
две групи хора, които винаги могат да бъдат убедени да
консумират повече, отколкото се нуждаят: пристрастени-
те и децата. Училището има голям успех в склоняването
на децата ни към пристрастеност, а още по-голям – в пре-
връщането им във вечни деца. Това също не е случайно.
Редица теоретици – като се започне от Платон, мине се
през Русо и се стигне до нашия Инглис – са разбирали, че
ако децата бъдат скупчени с други деца, лишени от отго-
ворност и независимост и насърчени да развият единстве-
но дребнави емоции от рода на алчност, завист, ревност и
страх, те може и да пораснат на ръст, но никога няма да
съзреят. В изданието от 1934 г. на известната тогава кни-
га „Държавното образование в САЩ“ Елууд Къбърли де-
тайлно описва и възхвалява начина, по който стратегията
за постепенно удължаване на времето, прекарано в учили-
ще, вече е успяла да продължи детството с две до шест го-
дини. При това по онова време насилственото школуване
е било сравнително ново явление. Същият този Къбърли е
близък приятел и колега с д-р Инглис: и двамата са ръко-
водили отдели за публикуване на учебници в издателство
„Хаутън Мифлин“ – Къбърли е отговарял за учебниците
за основното, а Инглис – за средното образование........................
Ама на мене комунягите не успяха да ми промият мозъка
.
