WPWW написа:metodito написа:Ами, G.A.M.E., гледай Италия, точно там играят много отбори без крила. Холандия и Франция пък е точно обратното - там много разчитат на крилата. Едни малки черни моторетки бързи като оси. Относно бековете - да, също може - с трима централни защитници, ама трябва да са защитници, а не дефанзивни халфове, крила или друго. За схема с трима в защита, това означава да имаме трима яблонеца отзад. Първата част на първенството играхме без крила и изглеждахме по-добре от сега. Хората по крилата имаха защитни функции. Класическо 4-4-2. На мнозина това им се струваше спряло, но думата по-скоро е "внимателно". Въобще, на мен ми се нравеше много играта ни тогава. Дали Срас се е намесил и му е казал "стига сте ходили, тичайте" или нещо друго. Ние тръгнахме да тичаме и дръпнахме ръчната.
Ти сериозно ли? Първият полусезон сме играли по-добре? Тогава играехме едно голямо Нищо, като изключим невероятната стабилна игра в защита, която демонстрирахме само срещу отбори от 5-о място надолу. Напред пълна скука и 2-3 положения, обикновено след корнер.
Ако има доводи за оставането на Роси, това е играта на отбора в последния месец. Пресиране по целия терен и бързо преливане от защита в атака - така трябва да изглежда отбора по принцип.
Само да вметна, че митът за добрата игра през есента се дължи на измамната представа на получените 9 гола в нашата врата. Но тогава играехме срещу Втоша, Пирин, Етър и т.н. Който се интересува да види статистиката от мачовете срещу отборите от първата шестица. Те почти всички ни друснаха по два гола. През пролетта всичко си дойде на мястото. Трябваше да дойдат плейофите за да разберем, че още не сме отбора отговарящ на името което носи и традициите които следва. Нещата напоследък изглеждаха обещаващо, но дойде финалът всичко построено до сега рухна. Тъкмо надеждата живна след подарения ни хикс в Делиормана дойде злощастния край на мача на ст. Васил Левски. Не знам кое надделя повече за поредния провал. Дали треньорските грешки в почти всеки мач, дали вратарските безумия, дали нетипичната за Левски импотентност в нападение, дали сбъканата селекция (претъпкана средна линия за сметка на крайни защитници), дали доловимата вече съпротива срещу остарелите треньорските методи, похвати, схеми и стил на игра или сбор от всичко това? Няма кой да скръцне със зъби, да удари с юмрук по масата, да накаже (за назидание) някой самозабравил се футболист, да обърне внимание на всеки играч по отделно за да добие чувството, че е специален за Левски. Няма го силният спортен директор на Герена. Човекът с авторитет, респект и власт. Да управляваш е изкуство. Има политика на моркова и тоягата. Или едното, или другото, а най- често и двете заедно. И търпение. Не е редно при първия неуспех да хвърчат глави, да се почва от начало. Но всеки трябва да носи отговорност за действията и бездействията си. Тръгнали сме по трудния път. Дано го извървим.