Привет другари, спомняте ли си какво изображение имаше на гърба на социалистическите два лева, емисия 1962 г.? Млада берачка с нежни ръце държи натежали гроздове. Снимката е на Кина Гърбова от Сухиндол. Тя е и единственият обикновен човек от народа, намерил място върху националната ни валута от онова време, редом до лика на „пролетарския вожд и учител” Георги Димитров върху 10-те и 20-те лева, и паметника „Шипка” върху банкнотата от 1 лев. Снимката е правена в ученическите й години. Сега жената е пенсионер. Близо половин век след отпечатването на образа й се оказва, че пътят от малкия град до най-масовите банкноти е повече от случаен.
Всичко започнало през далечната 1960 година, когато 16-годишната Кина била ученичка в 10 клас в реалната гимназия в Сухиндол. Изпратили ги на есенна ученическа бригада на лозята край града да берат грозде. По онова време през лятото и есента за младежта има задължителни ученически бригади. Те вземат активно участие в прибирането на реколтата в помощ на кооператорите в текезесетата. Сухиндол открай време се слави като един от центровете на лозарството и винопроизводството. По същото време в прочутото с качествените си лозя и вино селище пристига известният художник фотограф Любомир Чаракчиев. Той се среща с приятеля си Веселин Байчев и му предлага да направи с негова помощ снимки за изложба. От близо 200 момичета избира 16-годишната Кина и още три нейни съученички. Те се обличат в национални носии и софиянецът ги фотографира. Кадрите били за изложба в някогашната ГДР.
След известно време Любомир Чаракчиев не без гордост съобщава на своите сухиндолски приятели и модели, че една от снимките е отличена с първа награда на фотоизложба в тогавашната Германска демократична република (ГДР). Той дори намеква, че е възможна появата й и на други места. После комисия на БНБ подбира най-добрите български снимки, които трябва да послужат за илюстрации на банкнотите от емисия 1962 г. И се спира на тази. Защо е поставена точно на двата лева? Съвсем според традициите. Открай време народът казва: "Грозд дето е - два да стане, лев дето е - на два да се обърне."
И действително, от 1962 година цялата страна започва да се любува на красивата девойка, изобразена на гърба на двулевовата банкнота. Това е една от най-дълго задържалите се банкноти в обращение – цели 34 години.
Вълнението на Кина и близките й било огромно, а отплатата на държавата за красивата българка почти символично. Заради това, че ликът й е избран да украсява една от банкнотите, от БНБ отпуснали на жената еднократно 200 лв. като стимул и поощрение. После из Сухиндол й лепват прякора Кина Двата лева. Когато излиза емисията, Кина тъкмо е родила дъщеря си. Свекърът се връща с нови двулевки, взети от банката, и ги хвърля в кошчето с думите: "На, да имаш майка си за спомен".
Кина Гърбова е прекарала живота си в Сухиндол. Тук тя завършва средно образование. Тук още като ученичка среща и любовта на живота си – шофьора Иван Гърбов, с когото са заедно вече повече от половин век. През годините е работила основно в бившия Винпром като домакин и главен готвач. В родния град банкнотите с нейния лик предизвикали повече завист, а сред чужеднците гости на Сухиндол изумление. Когато в предприятието пристигнели чуждестранни делегации и гости, им показвали Двулевката като своята гордост. Чужденците от капиталистическия свят не скривали своето учудване, че в социалистическа България върху новите банкноти е намерила място една обикновена жена от народа. При сключване на сделки била като лицето на фирмата. Французи, германци, англичани и американци не веднъж са я питали: "При нас на банкнотите са изобразени политически личности и крале - у вас защо работничка?"
Днес както повечето си съграждани тя и семейството й се занимават със селско стопанство. Двата лева с образа на Кина Гърбова отдавна вече не са в обръщение, но дори й сега, когато тях отдавна ги няма, от БНБ не забравят някогашната гроздоберачка, макар и само с поздрав за празник.
Еееех спомени, спомени! Това е любовта на живота ми! На младини бях влюбен в нея и изисквах да получавам заплатата си само в двулевки!
по магазините нямаше нищо нямаше за кво да си похарчиш парите а тоалетна хартия имаше само за връзкарите от бкп.банани и портокали веднъж в годината-стига им 
