Бенефис на Раул Гонзалес Бланко

[Тони Шумахер]

Поклон !

[paceto]

РАУЛ който си го може ,си го може
Дано това е и бенефиса на КАКА,отвратителен футболист стана в РЕАЛ МАДРИД,горкия толкова слаб изглежда ,не случайно и го освиркаха няколко пъти.
Касияс и Лопес публиката е разделена,някои освиркваха ,други ръкопляскаха и на единия и на другия

Нямам думи за теб човек, просто нямам.
Не преставаш във всяка една тема да си говориш едни и същи неща дори в такъв мач, където трябва да се гледа легендата Раул, но не ти си знаеш своето ...
Направо ми развали настроението като четях темата и попадах на твоите коментари, не е нормално това твоето.

Иначе страхотен празник се получи и настръхнах при гола на Раул, че дори се насълзих
Голяма емоция беше жалко, че игра само 45 минути и щеше да е хубаво да изиграе за нас пълни 90.

[sl321]

Вместо да му правите забележки на тоя говнар,слагайте го във врагове,никой да не му чете публикациите и въпроса е приключен.Вие го вдигате в небесата,като му коментирате всяка публикация!За глупостта трябва игнориране а не внимание!

[paceto]

Аз и да искам не мога да го сложа във врагове, защото съм Модератор и трябва да следя за нередни коментари.
Колегата е на същият принцип, така че отърване няма

[j0rka7aa]

ЛЕГЕНДА! Каквото и да кажем за РАУЛ ще е малко! Жалко, че кариерата му приключва! Само при вида му в белия екип настръхнах, много съжалявам, че не успя да завърши кариерата си в Реал! ПОКЛОН!

[frente atleti]

Успех на юношата на Атлетико М !

[levskii]

поклон!Една от най-голямите легенди на световния футбол

[Madridist]

РОНСЕРО:
КАК ДА НЕ ТЕ ОБИЧА ЧОВЕК?
Раул, „големият капитан“ показа, че все още е във форма. Игра по едно полувреме от двата отбора и отбеляза голям гол с бялата фланела. Бернабеу бе в краката му: „Раул, Раул, Раул!“
Беше като сън в лятна нощ... отново бяхме 2009 година. Капитан на отбора е този, който винаги си е бил- Раул. Вечният футболист. С приближаването ми към светинята „Бернабеу“ виждах само фланели със 7-ми номер около себе си. Ретро фланелата от 90-те, черната със златистия кант, с която спечелихме Осмата с антологичен гол на Раул, фланела от 9-тата в Глазгоу, фланелки на Шалке и Ал Саад. Раул беше в домакинската съблекалня, откъдето той излизаше на терена през цялата си кариера. Където той изкова легендата, която не ще умре. Той сам напълни стадиона. Само 80 000 от нас можем да кажем: „ Аз бях онази нощ, на бенефиса на Раул.“
В 10 часа вечерта настъпи първия магически момент. ТОЙ излезе да загрява заедно с Кристиано, Рамос, Касияс... Щипех се и не можех да повярвам, че кошмарът на тези 3 години без Раул, не е продукт на колективна амнезия. Раул ръководеше загрявката, подвикваше и окуражаваше колегите си както в старите времена, бореше се за топката, като че ли животът му зависи от това. На видео-таблата на стадиона започнаха да показват безбройните му подвизи, толкова много, че ако трябваше да се покажат всички, щеше да стане по-дълга прожекция от филма „Ганди“ /3 часа и 8 мин/. Сълзите започнаха да се стичат по бузите ни. Знаехме, че мечтата ще продължи само 45 минути. По добре беше да не мислим за това, а да се забавляваме в този мечтан от толкова време момент.
Дори Кралят на Испания- Хуан Карлос, не искаше да пропусне „сбирката на кралете“. Когато Раул се изкачваше към ложата за да получи плакет на Сибелес, стадиона падна в краката му. КРАЛЯТ НА КРАЛЕТЕ!
И започна валсът на белите ни сърца. Деца от школата му направиха шпалир, а публиката пееше гордо името, което звучи както на любимия клуб: РАУЛ МАДРИД.
Касияс му отстъпи капитанската си лента. Екстаз на стадиона. Големия капитан отново командваше парада, място което никога не трябваше да напуска. Мачът не беше важен, важното беше да се забавляваме и радваме на всяко докосване, всеки спринт, всеки финт и всеки завършващ удар на 7-цата.
Минутите минаваха и се достигна до момента, който изпълни хиляди хора с мадридистка гордост. Перфектен пас на Ди Мария, Раул спря топката с върха на обувката си, и с левачката я прати от вътрешната страна на гредата. Чистокръвен Раул. 369-ти гол с неопетнената бяла фланела на любимият му Реал. След две минути удари гредата. Масова лудост! Стадиона започна да кънти: „Raúl, Selección!”. Направо ми се приплака от щастие.
Второто полувреме си припомнихме, че Иско, Хесе и Мората са новото поколение което поема щафетата, и че те са достойни и уважават ценностите които пося митът от „Колония Маркони“ /беден квартал в Мадрид, родно място на Раул/. Испанци с талант и гордо бранещи фланелата и клубът си. След мача, Раул взе тореадорския плащ и ни подари последни уроци по майсторство, сред множество „Оле!“. Съотборниците му /от двата отбора/ го подхвърляха във въздуха. После той отиде и се прегърна с хората останали на стадиона, и отиде и целуна магическата точка на центъра на Бернабеу. Малкият ми син Маркос ми каза:
„Татко, сега разбирам защо го обичаш толкова много.“
Раул, как да не те обича човек!
Томас Ронсеро, в.“Ас

[Madridist]

Успех на юношата на Атлетико М !

Факт-Раул е бил юноша на Атлетико Мадрид, след това става юноша на Реал Мадрид и стига до първия отбор

[frente atleti]

Успех на юношата на Атлетико М !

Факт-Раул е бил юноша на Атлетико Мадрид, след това става юноша на Реал Мадрид и стига до първия отбор

За това деяние трябва да сте благодарни на фамилия Хил !