Няма човек, живял по времето на социализма, който да не плаче от умиление, когато си спомни едно нещо, което правеше живота през лятото наистина смислен, кебапчетата една идея по-топли, а бирата малко по-студена.
Соц.сладоледът
Той докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми и без да се свенят.
Срещу няколко жълти стотинки вие получавахте поне 100 грама ледено удоволствие – във фунийка, върху която се мажеше с лопатка, или така обичаният „Ескимо“ на клечка: първо в бяла опакова, а после с изрисуван върху нея ескимос – игра с името му.
При повече късмет можеше да се намери и шоколадова заливка, която се втвърдява веднага.
Бонбони „Лакта“
Малко са удоволствията в живота, които могат да се сравнят с емоцията, която един истински соцчовек изпитва, щом лапне и започне да дъвче карамелов бонбон „Лакта“.
Вкусът не се забравя никога, а кефът, с който изтъргваш залепналата кафява субстанция от зъбите си, е несравним.
Бонбоните „Лакта“ си остават един от най-масовите и обични соц.сладкиши. В наше време се появиха множество модерни вариации, но някак си не е същото…
Шоколад „Кума Лиса“
Абсолютна и недостижима класика.
Толкова недостижима, че един световен гига-консорциум за производство на шоколад, който има филиал и у нас, реши да я възроди, след като не намери достоен заместител.
Шоколадът „Кума Лиса“ заема централно място в сърцата на цялото социалистическо и постсоциалистическо българско общество, а изобразената на опаковката лисица е популярна почти колкото Лили Иванова (която отрича, но сто процента тайничко си хапва).
Дъвки „Идеал“
Бас държа, че всеки от вас като малък е имал своята уникална колекция картинки от дъвките Идеал, Турбо и Love is.
Обзалагаме се още, че години след като изчезнаха от родния пазар, сърце не ви е дало да я изхвърлите. Старите дъвки нямаха равни.
Всички ги обичахме, дори и когато се превръщаха на камък в устите ни и ни вадиха пломбите.
100% соц.пасти и торти
Случи ли се да посетите някое китно селце, закътано дълбоко в пазвата на родината, при повечко късмет, може като нищо да се натъкнете на тях и в наши дни.
Социалистическите пасти. Гордостта на (на)родните сладкарници.
Колкото по-сладки, толкова по добре. Маслото от крема задължително оставаше по езика и зъбите, а нивата на сладост на гарнировъчните зайчета и розички като нищо можеха да ви докарат инфаркт, инсулт или в най-добрия случай вкусов шок.
Тежки, тежки, но ги имаше в изобилие и без пари. Вървяха отлично в комбинация с боза или лимонада.
Желирани бонбони „Лимони“ (резaни)
Не може да не ги помните и не може да не сте ги яли. Наредени в два реда в продълговата кутия: един ред лимони и един ред портокали.
Това захарно соц. чудо си остава най-доброто постижение на желираната индустрия. Поръсени със захар и обилно подправени с лимонтузу, те могат да ви докарат до амок.
Джелибон пасти да яде, както имаше един израз…
Ееееех спомени, спомени. Това е само една малка част от постиженията на социалистическата хранително-вкусова промишленост. Убеден съм, че съм пропуснал доста лакомства, типични за онова време. Нека всеки който се сети за нещо пропуснато, да допълва
П.П. Ще помоля, платените соросоиди и пишман демократи да не превръщат темата в политическа
Темата е носталгична и е предназначена само за чревоугодниците и истинските ценители на качествената храна Благодаря Ви предварително 
