[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=N_5kv8QeBBc[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=o018byLnMFM[/youtube]
"Когато най-накрая пристигнахме за шоуто, Бон обърна две шишета бърбън в комбинация с малко трева, кокаин, амфетамини и каза: "Добре, готов съм." След това излезе на сцената, облечен с женски гащи, и направо развинти публиката". (Слушай едни от най-култовите парчета на ток титаните Highway To Hell i Hells Bells в галерията).
Така Ангъс Йънг е запомнил първата изява на харизматичния шотландец Бон Скот като вокалист на AC/DC. След нея той става част от бандата и изиграва решаваща роля за успехите. 30 години след смъртта на Бон продължава да се усеща разделение сред феновете на AC/DC, някои от които отказват да приемат безрезервно чаровния здравеняк Брайън Джонсън, наследил любимеца им след нелепата му смърт. Двамата са много различни, но допринасят по свой начин за феноменалното представяне на групата. Между тях обаче има и много общи неща - като започнем от начина, по който са поканени в групата, участието им в писането на парчетата и в крайна сметка стигнем до пискливия тембър. Да не говорим, че са почти набори - Брайън е с година по-млад. Роналд Белфорд Скот е роден на 9 юли 1946 г. в Киримюър, но когато е едва на 6, семейството му се мести в Австралия. Голяма част от детството и младежките му години минават във Фремантъл, където уличният живот го заскумква необратимо. От малък се увлича по музиката, а баща му Чик свири на тъпан в гайдарска група.
На 15 напуска училище и някъде по това време получава прякора Бон, който му остава и след смъртта. Работи като помощник във ферма и кара трактор, пробва като рибар, оператор на кантар, пощальон и какво ли още не. Рокендролът обаче го привлича неумолимо.
Обикаля нощните клубове и на някои от събиранията дори се престрашава да пее. Запознава се с Винс Ловгроув, който му става много близък приятел и впоследствие са заедно в групата The Valentines. Бон непрекъснато се забърква в побоища и си създава репутацията на корав и безкомпромисен, въпреки че е едва 1,65 м и 60 кила с мокри дрехи.
На 16 е арестуван, докато краде бензин за колата на негов приятел. С него има непълнолетно момиче и на всичкото отгоре дава фалшиво име и адрес.
След излизането от поправителния дом е твърдо решен да не повтаря грешката и да си намери група. И днес се разказва легендата как Бон бил шофьор на AC/DC и така станал вокалист. Истината е, че Скот прави нелоша кариера далече преди да бъде основана групата. Първото му участие е през 1965 г., когато се сформира The Spectors. Две години по-късно Ловгроув кани Бон да се присъедини към The Valentines като втори вокалист. Там нещата стават по-сериозни, групата тръгва на турне и си печели доста фенове, преди да се стигне до полицейска акция, при която музикантите са арестувани за притежание на наркотици. The Valentines се разпадат през 1970 г., а Бон отива във Fraternity, която е обявена за сензация, без да има вокалист. Дългокосият хулиган бързо пасва идеално. Скот живее за мига още от дебюта си на сцената с The Spectors. Около него винаги има много алкохол и жени, които той сменя като бутилки. През 1972 г. среща Ирен Торнтън. Тя е поразително красива и няма нищо против любовта на Бон към чашката и марихуаната. Двамата се женят и заминават с групата за Лондон. Отношенията им обаче не вървят гладко и за година и половина в Англия стигат до задънена улица. Групата претърпява фиаско исе връща в Австралия. Бон се забърква в нов проблем, който слага край на участието му в бандата. Купува мощен мотоциклет и една вечер, солидно почерпен, се скарва със съпругата си и отпрашва. Катастрофира и три дни е в кома, а тялото му е потрошено.
След като се пооправя, вокалистът се хваща на работа като шофьор за посрещане на гостуващи групи в Аделаида. По това време вече е основана AC/DC, но братята Ангъс и Малкълм не одобряват вокалиста Дейв Еванс. Ловгроув препоръчва Бон на Джордж Йънг. Той е мениджър на групата, но братята му смятат кандидата за твърде стар. Бон пък ги намира за циркаджии, но отива на прослушване в клуб "Пурака". Там Ангъс го пита: "Наистина ли можеш да ни разбиеш?!", а чаровният пияница се ухилва: "Вас ли, бе, хлапета?!" Момчетата са впечатлени от баткото а той решава да започне на чисто. Напуска съпругата си и приема поканата на AC/DC.
Групата се налага, а Скот неусетно се превръща в легенда. През 1975 г. обаче отново е на косъм от смъртта. Две приятелки го придумват да опита хероин, но той колабира и се налага да му правят изкуствено дишане.
В годините на слава с Ди Си Бон пие непрекъснато и се отцепва до безпаметност по баровете. Ангъс и Малкълм, които и до днес са водещите фигури, не одобряват това, но нямат избор. Никой не е в състояние да го контролира. Всичко свършва на 19 февруари 1980 г. Около месец по-рано вокалистът се мести в Лондон и наема апартамент. AC/DC са се изстреляли в друга орбита с албума Highway to hell, но Бон е объркан и самотен. Прекарва голяма част от дните си с една японка - Ана Баба, която дори се мести при него. Във фаталния ден фронтменът запива със своя приятел Алистър Киниън, който впоследствие се превръща в пълна загадка.
Според официалната версия Бон се отрязва до несвяст и въпросният човек го оставя да спи в колата. Легендата умира от алкохолно натравяне, а Киниън дава показания и изчезва.
Всички са шокирани - това е краят на AC/DC. След погребението във Фремантъл, бащата на Бон се обръща към Ангъс: "Трябва да намерите друг, надявам се знаете това", категоричен е старият Чик. Думите му дават импулса, от който момчетата имат нужда.
Броени дни след погребението те са в репетиционната. Веднага плъзват слуховете, че Диси търсят вокалист, а медиите лансират различни имена. Според легендите фен от Чикаго изпраща до групата албум на Ceordie, в която пее Брайън Джонсън. Ангъс обаче разказва нещо съвсем различно, което доказва, че в избора на англичанина има пръст и съдбата. Бон и Брайън се срещат още през 1973 г., когато Geordie и Fraternity са на съвместно турне в Европа. Скот бил впечатлен от гласовите умения на колегата си. Двамата обаче се засичат отново няколко месеца преди смъртта на Бон. Фронтменът на Ди Си се оказва в един клуб, където забиват Geordie. Тогава Джонсън получава апандиситна криза и припада. Бон, естествено, няма как да знае за медицинския проблем.
"Оня тип ревеше с цяло гърло и в един момент се хвърли от сцената. Просна се на пода и започна да се мята и пищи като ненормален.
И не можеш да си представиш по-оригинален финал - накрая го отнесоха с носилка", украсява нещата шотландецът. Ангъс си спомня за този разказ по време на размишленията за нов вокалист и решават да пробват Джонсън най-малкото защото е впечатлил самия Бон. По това време родениятв миньорското градче Дънстън музикант е приключил с Geordie и се издържа като бачкатор в Северна Англия. Ремонтира покриви и каквото му изпадне. За първи път чува за Ди Си малко преди смъртта на Бон. Класическият рокендрол, който е в основата на групата, обаче му допада. Няколко дни след прослушването Малкълм се обажда на здравеняка и го кани. От погребението са минали едва 5 седмици, а групата се отправя към Бахамите за запис на нов албум. Back in Black минава като торнадо през музикалния пазар.
Брайън дава друго вокално измерение на групата въпреки известната прилика с гласа на Бон. Ангъс е категоричен: "Брайън пее, все едно току-що през крака му е минал камион”.
Като оставим шегата настрана, уменията на новия вокалист са безспорни. Въпреки това много фенове на групата отказват да приемат англичанина с каскета. Той си остава новият вокалист и бледа сянка на Бон, както го наричат заклетите фенове на покойния лидер.
Брайън обаче е земен човек и не залита в крайности. Работи здраво и дава всичко от себе си. Около него няма скандали и пиянски или наркомански изцепки. Дълги години е женен за гимназиалната си любов Карол, от която има две дъщери. Развеждат се през 1991 г., преди албума The razors edge. Голямата му страст са колите и участва в състезания с исторически автомобили. При едно от тях катастрофира, но се оттървава без никакви поражения. С напредването на възрастта открива ползата от тренировките във фитнеса и дори преди турнета наема треньор, който да го подготви за натоварванията. Легендарният “каскет” е голям фен на футболния "Нюкасъл" и дори участва във филма "Гол".
Джонсън е записал 12 албума с AC/DC и има огромна роля за мащабите, които достигна. Никога не е искал да се сравнява с предшественика си и винаги демонстрира огромното си уважение към него. Каквото и да се говори, Хулигана изведе бандата до подножието, а Бачкатора я качи на върха, около който се намира до ден днешен.
Джонсън е луд на тема автомобили
Един от най-големите хитове на AC/DC - You shook me all night long, олицетворява оптимално манията на Брайън Джонсън по бързите автомобили. Той самият признава, че е чисто луд на тема коли. Вокалистът има над 10 в гаража си и участва в състезания с исторически модели.
В едно интервю той казва, че любимият му автомобил е Rolce Royce Phantom 2007. Преди това се е радвал на бентлито си, но в момента, в който сяда зад волана на още по-баровския модел, се влюбва. Преди 2 г. го канят на представяне на Audi и той веднага купува един Q7, който по-думите му е страхотен автомобил. Малко преди да започне турнето за Black Ice, си поръчва спортния модел на германците R8. Джонсън признава, че е много привързан и към един автомобил, който е в далеч по-ниска ценова категория.
"Обичам своя FIAT 500 Abarth и съм сигурен, че ако го видите, веднага ще го поискате. По десетобалната му давам оценка 9. Карал съм го с 240 км/ч и не трепна на пътя", казва англичанинът. Иначе в гаража си държи легендарни модели като Plymouth Prowler, Citroen DS 23 Pallas, Vespa 400, Jaguar XKE (който подарил), Lotus Cortina Mark 1, Pilbeam MP84. Първата му кола е Ford Popular от 1959 г. за 50 паунда, която получава като подарък от баща си. Брайн мечтаел да стане шофьор на автобус и по цял ден да върти волана, но съдбата му отредила друго.
Униформата на Ангъс - в музей в Ню Йорк
АС/DС не са типичната рок група. И това личи най-много от сценичните им костюми. Те никога не са излизани на сцена с традиционните за тези банди дълги коси, прилепнали кожени панталони, тениски или в по-лошия случай - голи от кръста на горе.
За най-стилен в групата минава китаристът Ангъс Йънг. Чувството му за естетика идва вероятно от сестра му Маргарет, която навремето била шивачка.
Сега запазена марка на 55-годишния Ангъс е да излиза на сцената с момчешка ученическа униформа. Тя е от гимназията, в която учи, в родния му Глазгоу и включва бяла риза, вратовръзка и каскет. Китаристът разнообразява единствено с цвета на сакото и късите панталонки, с които излиза да пее. Те са в тъмночервено или черно. Феновете на АС/DС са забелязали и тенденцията - когато Ангъс е с червената си униформа, китарата му е черна, а когато е с черната, свири на червена китара. Този сценичен костюм става съществена част от легендата АС/DС и дори е включен в експозицията на модната история в музея "Метрополитън" в Ню Йорк. Униформата е в експонатите, посветени на рока. Преди това Ангъс се е опитвал да привлече вниманието на феновете си с облекла на филмови герои. Неуспешните опити са костюмите на Човека паяк и Зоро. По-голям успех постига с пародийния на Супермен, който китаристът кръщава на себе си Супер-Анг. Трикът на Ангъс Йънг със стриптийза направи известно и бельото на китариста. На концертите той често сваля панталоните си. Под тях на бельото му е изрисуван флагът на държавата, в която е концертът или логото на групата.
Другият аксесоар, запазена марка на АС/DС, е каскетът. Може би и затова никога не излиза от мода, казват модните стилисти. С такава шапка винаги се появява вокалът Брайън Джонсън. Носи се мълва, че като малък певецът не харесвал къдриците си и затова постоянно носел шапки.
12-метрова кукла и камбана тон и половина
Достатъчни са само встъпителните акорди от химна на AC/DC Hells Bellsq за да накарат публиката да се взриви от удоволствие. А какво ще кажете ако ги чуете под формата на гръмовен тътен от тежаща цял тон и половина камбана. Е, ще имате това щастие. Огромната камбана върви неотлъчно с групата вече втора година. Акомпанират й няколко оръдия, които са запазена марка на австралийците.
Освен тях има и нововъдения в турнето, които са по идея на Джеръми Лойд и Марк Фишър от “Стъфиш”, работили с “Пинк Флойд” и “Ролинг Стоунс”. Това са локомотивът, който се врязва в сцената, широка 75 метра, и разбира се, надуваемата красавица Роузи. За изработката на локомотива са били нужни месеците от юни 2008-а до началото на турнето Black Ice през октомври 2009 г. 12-метровата Роузи пък ще възседне локомотива полугола в началото на песента Whole Lotta Rosie.
Иначе съм фен на Пърпъл 
Бляк Сабат смениха Ози с Дио и според мен не беше лошо,само че,Рони буквално им смени репертоара.Експеримента на Сабат с Гилън обаче,по-добре да не го коментирам.Друга една група,Джудас /любимата ми банда/,без Халфорд се видя кво стана...