Ето ти пълния анализ на събитията. Стар мой пост по темата...
Drunken_Master написа:Относно македонизма...
Според мен, основното в случаят е, че България за пореден път отново е победена държава след войната и отново е натикана в ъгъла по най-унизителен начин, което предразполага подчиненото ни положение пред Йосиф Висарионович Сталин и Йосип Броз Тито.
Всички добре знаем, че има едно заседание на Комунистическият интернационал от 1934-та, който решава, да продължи теорията от конгреса през 1926-та за създаването на добруджанска, тракийска и македонска нация. Държа да отбележа, че ръководител на Комунистическият интернационал по това време не е Георги Димитров, понеже той ще стане, но година по-късно.
Тито умело се възползва от тази политика на Коминтерна. Още по време на войната, той ще отстрани Методи Шаторов от ръководната му роля, понеже Шаторов поддържа тезата, че Македония трябва да бъде отделена от Югославия. Естествено, Тито назначава на негово място послушковци, които да козируват и изпълняват чинно. Няма полза от неудобни хора с ясна позиция, които да му противоречат. За да стимулира властническите амбиции на македонските комунистически лидери, Тито, с оглед структурирането на бъдеща Югославия с Македония в нейните граници, решава да даде автономия на партийната организация във Вардарска Македония, като се формира Македонска комунистическа партия в състава на ЮКП. И тук има едно много ключово заседание на АВНОЮ в Яйце от ноември 1943 г., където има представители и на трите части на Македония (Вардарска, Пиринска, Егейска), като двама от тях са членове на БКП - Владимир Поптомов и Димитър Влахов. Там започва да се говори, че ще има нова държава наречена "Македония", която ще бъде част от федерация, както се изразява председателят Иван Рибар "от Триест до Черно море". Георги Димитиров яростно протестира тогава срещу това решение на АВНОЮ, но надали може да спре целият този процес. В началото на 1944-та югославските комунисти засилват натиска върху БРПК и най вече върху Георги Димитров и съветското ръководство, за приемане на югославското решение на македонския въпрос. Думите на Тито са, че на Балканите е нужна "силна федерация", която ще "отвори вратите" и за включването на България вътре.
След краят на войната, знаем, че избухват и първите пламъци на т.нар. "Студена война", а ролята на Югославия е от особено значение за "другарят" Сталин. Тито се възползва и от това, като пише писмо до него с настояването СССР да подкрепи неговата държава по македонският въпрос. В противен случай СФРЮ ще преустанови позициите си към Великобритания. Сталин е принуден да се съгласи, като дори не му съобщава решението си лично на Димитров, а казва на негов заместник, че общо-взето СССР твърдо застава зад Югославия и българите трябва да приемат решенията им. От там тръгва всичко... Между другото, Тито действа изключително бързо и решително в тази насока. Политическото и административното устройство на Вардарска Македония започва още от август 1944 г., когато АСНОМ решава да се създадат структури на информацията, на вътрешните работи, просветата, икономиката, финансите, на социалната политика и здравеопазването, на съдопроизводството, с което всъщност е оформен първият министерски съвет на републиката. След освобождението на гр. Скопие тук се установяват всички политически и обществени организации. На проведена през ноември 1944 г. конференция на Народноосвободителния фронт секретарят на ЦК на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски в своя доклад поставя главния въпрос в политическата линия на МКП – утвърждаване на Вардарска Македония като самостоятелна федерална единица в рамките на Югославия. Той подчертава, че ще бъдат зачитани политическите убеждения на гражданите, ако не са „против интересите на народа“. А всички ония сили, които виждат Македония извън Югославия, ще бъдат разбити. В този доклад всъщност се формулира как ще работи общоюгославският утилитарен, централистичен, недемократичен модел в изграждането на федерална Югославия.
След като бай Тошо идва на власт, първото нещо, което прави е да закрие лагерите, а второто нещо... да приключи позорната политика на партията. След смъртта на Сталин, Хрушчов прави всичко възможно за да стопли отношенията си с Югославия и естествено Йосип Броз Тито. Дори първото му посещение е в Белград. Тито отново успява да опипа почвата и да се възползва от желанието на Хрушчов за сближаване и отново повдига темата за Пиринският край. Оттам идва и прословутата "16-та република" на бай Тошо, който в желанието си, да влезе под кожата на съветският лидер блъфира с желанието за присъединяване на НРБ към СССР. Защо смятам така? Ами защото няма никаква логика, да желае да се спира политиката на партията относно македонският въпрос, а в същото време да желае да се слива с големият брат. От една страна, хем проявява национализъм, а от друга желае да заличи независимостта на собствената си държава.
Стигаме и до "мартенският пленум" през 1963 г. Живков знае, че темата е доста тежка и раната е незараснала. Затова ще пипа много леко. Замита основната тема за която е проведен пленума чак в краят. Общо-взето 8-9 часа си говорят пълни глупости за някакви машини, докато дойде ред и на това, за което са се събрали всички, което се случва ден по-късно. Доказателство за всичко това е, че в изказванията на Живков има изключително голяма подготовка. Живков се уповава дори на пътеписи, когато става дума за Македония. "Грешка голяма извършихме там!" това са му думите по този въпрос.
Сега, тук може малко да поразсъждаваме. Чел съм доста добре изследванията на най-добрите специалисти по тая част от нашата история - Искра Баева и Евгения Калинова, които го отдават по-скоро на таланта на бай Тошо. Има обаче и нещо друго. Според мен, битката за самата партия е вече приключила. Живков успява да отстрани по много ловък начин всички "стари пушки" като Вълко Червенков и Антон Югов и слага за външен министър "свой човек" - Иван Башев. По тоя начин, на Живков му е удобно, да прехвърли всички отговорности по македонският въпрос на всички съпартийци, които са останали в миналото. Доколкото си спомням, той засяга дори и Георги Димитров във въпросният пленум.
И тук има нещо, което е някаква непотвърдена информация, където около т.нар. "Възродителен процес" бай Тошо го казва публично, ама с половин уста. Става дума за т.нар. "преброяване" през 1965-та...
"През 65-та, аз и мои съпартийци извършихме един "маньовър" и благодарение на него цяла Македония осъмна чисто българска. Проблема беше, че бяхме една чета от 5-6 човека и го вършихме по нощите и не трябваше много да се говори по този проблем, но си свършихме работата!" Според мен... са фалшифицирали преброяването. :)
