tmanolov написа:(...)Куролапите в НС избяха от референдума с врътките по ал.4 от горния текст - били сме поели ангажимент да приемем еврото, което е безспорен факт, само че този ни ангажимент не е с фиксирана дата никъде, а референдумът щеше да е с цел не да не се приема еврото, а да се отложи приемането ми до еди кога си, което е напълно дипустимо и не нарушава никакви международни договори. Но дупедавите и куролапите решиха друго - какво тук значат някакви си законови положения
"Отлагането" се мисли на принципа "
дотогава я камилата, я - камиларят": иначе никой и по никакъв начин не може да гарантира, че след 10 години например ще е по-подходящо да приемем еврото, отколкото сега. Пък според мен (без да имам убедено мнение по конкретния въпрос "за" или "против" влизането ни в еврозоната, защото не разбирам от тази материя), ако се прави референдум, независимо по какъв въпрос, трябва да се имат предвид и двата (или повече) възможни сценария, т. е. да имаме готови политики в зависимост от това какво ще реши суверенът, без предварително да предполагаме какво именно ще е то. В конкретния случай всички приемат, че при евентуално допитване избирателите непременно ще решат да "отложат" влизането в еврозоната (забележете, че отлагаме нещо, което не знаем дали и кога ще се случи - за време, когато не знаем дали ще е възможно да се случи), което кара "антиевро" фракцията да настоява за този референдум, докато "проевро"-то пушка и отблъсква...
Разбира се, позитивноправната уредба на референдумите не подлежи на ограничително тълкуване, но от моя гледна точка пак е спорно доколко допитване точно по този въпрос е в духа на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Същият бездруго изключва от обсега си голям кръг въпроси именно от страх, че под въздействието на демагогия, популизъм или чиста простотия гражданите ще вземат необмислено или емоционално решение по въпрос, който тъй или иначе е в компетенцията на излъчените по съответните процедури
експерти, а пък тия последните ще си обършат ръцете (и ще се освободят от отговорност, прехвърляйки я на аморфните маси) както Пилат Понтийски пред обезумялата тълпа от новозаветния наратив...