Моуриньо взе "Златната топка" за най-добър треньор за 2010

[paskal40]

Въпреки възхищението което има Роналдо към Моу едно нещо ми направи впечатление. Изглежда Роналдо е бил сигурен в победата на Моу и е решил да гласува за Сър Алекс,което e интересно и е един добър жест за годините прекарани заедно.

Няма право да гласува за Моуриньо щото са сънародници...

[Madridist]

[center]Дойдох, видях, победих[/center]

[center][/center]

Вече 10 години, три месеца и 19 дни той не оставя никой от феновете на футбола, журналистите, състезателите и специалистите равнодушен. 3763 дни след като за първи път седна на пейката като старши-треньор Жозе Моуриньо триумфира като №1 в професията. И нищо чудно ако продължава в същия дух да запази това място за дълго. Въпреки сериозната конкуренция в лицето на съперника си и в Испания в момента Хосеп Гуардиола.

По изчисления на авторитетния „Marca" за последните осем години Моуриньо е спечелил 17 отличия. Което напълно оправдава прякора, който сам даде на себе си - Специалния.

В началото на кариерата си като треньор Жозе води отбора на Бенфика. Там се задържа само три месеца. Следват Униао (Лейрия), Порто, Челси, Интер и сега Реал (Мадрид). Не е печелил отличие само с Униао и с Реал. Последното обаче само защото сезона не е свършил.

Моу вече е триумфирал в две от петте най-добри първенства в Европа като спечели по два пъти титлите в Англия и Италия. Водените от него отбори спечелиха и по веднъж съответно Купата на Англия и Купата на Италия. Челси триумфира и два пъти в Купата на лигата и веднъж в „Комюнити Шийлд". Така общия брой на отличията в Англия е шест.

В Италия стига до пет трофея - освен двете титли и купата е носител и на Суперкупата на страната. Петият е Шампионската лига, която донесе на Интер.

Шест са и трофеите с Порто - два пъти шампионска титла, веднъж купата на Португалия, веднъж Купата на УЕФА и веднъж Шампионската лига. И всичко това от 2003 г. до сега.

Индивидуалните му успехи са не по-малки. Моуриньо вече три пъти е избиран за треньор на годината на световната асоциация по футболна история и статистика - през 2004, 2005 и 2010 г. Освен това е носител на същото отличие в Англия, Италия и в Португалия.

Никой няма еднозначно обяснение кое му донася всички тези успехи. Факт е, че Специалния изпипва всичко до съвършенство във всеки един тим. Той държи на перфектното разузнаване на съперника, доверието в собствените му възможности е безгранично и винаги, където и да отиде е най-добрият аргумент.

Във футболните среди още се разказват легенди за уволнените скаути на Бенфика още дори преди да се е изиграл първия мач на тима под ръководството на Жозе. Причината - в избраните моменти от играта на съперника на видео липсвал такъв на най-добрия му играч. На тяхно място е назначен негов приятел, чийто хонорар специалния плаща от собствения си джоб. Както и за пристигането му в Порто когато от първия миг Моуриньо обявява, че тимът ще спечели титлата, въпреки че в онзи момент е далеч от първото място.

За всеки отбор той успява да намери най-точният мотивационен подход, колкото и странен да изглежда той понякога. Достатъчно е да си припомним онзи мач, в който Златан Ибрахимович като играч на Интер вкара гол и се пребори за голмайсторския приз в серия А. Минути преди това да се случи Златан упорито настояваше треньорът да го извади от игра. Моу се направи, че не го разбира и го остави на терена. Останалото както казват е история.

Освен това Специалния държи на дисциплината и не позволява отклонения в това отношение, не се притеснява да атакува словесно всички - от играчите на съперника, през колегите си, до шефове и съдии.

Единствените, които са предпазени от нападки са собствените му играчи. Нещо повече тях винаги ги защитава. И намира начин да ги премира, за да поощри едно или друго тяхно действие. Ако не вярвате питайте Карло Кудичини. Или играчите на Реал, които са последните изпитали щедростта на Моу.

И като стана дума за Реал може би именно испанският клуб ще бъде най-добрият тест за Жозе и способността му да бъде на върха. Защото на „Сантяго Бернабеу" и базата Валдебебас Специалния трябва да преформатира цялата система.

До идването му в испанската столица в този гранд властваше галактическия модел, идеята, че всяко лято в клуба трябва да идва по една суперзвезда, която трябва да играе, а треньорът и тактиката нямат значение - важни са звездите. На играчите бе позволявано да мислят, че са по-важни от треньора, всички искаха да са звезди.

До този момент Моуриньо успя в едно - треньорът и тактиката вече са важни. Направи го с прословутото си перфектно разузнаване на съперника и поднасяне по внимателен начин на информацията. И с разнообразяването на тренировките - кратки, креативни, не отегчаващи. Е, въведе железни правила, срещу които отбора най-напред се разбунтува, но след като разбраха, че номерът няма да мине се примириха.

Специалния е на крачка да направи и още нещо - да влезе под кожата на играчите на Реал. Доказателство е начинът, по който го защитава капитанът Икер Касияс.

Сложи и край на практиката за пристигането на „галактикос" - през това лято Реал взе шестима, но нито един от ранга на Зидан, Бекъм, Кристиано Роналдо и Кака. Вместо това бяха привлечени изгряващи звезди, които с изключение на мача с Барселона доказаха, че мястото им на „Бернабеу" е заслужено.

С начина, по който играе Реал Моуриньо разби клишето, че футболът му е скучен. С начина, по който атакува във всяко второ изречение Барселона - съмненията, че може да изпитва топли чувства към големия съперник заради престоя си там.

Онова, с което не успява да се справи все още са Барселона, вътрешните си врагове в Реал и пълния контрол върху селекцията.

Предстои да видим какво ще донесат тези проблеми като резултат в края на сезона. До края на 2010 г. обаче Моу се справи по възможно най-перфектния и специален начин. И напълно заслужи снощния си триумф.