olimpi написа:А ти ми кажи колко стадиона има през 1939, не игрища, а стадиони, и колко през 1960.
Методи недей, тези неща ги имавш не благодарение, а въпреки комундерския режим. Няма по-тъпи, прости и противни "правители" от тези след 44та та до наши дни. Виж само едните къде са учили, какво са направили и физиономмите (жокер произволен царски офицер и другаря Джуров, да не говорим за полуидиоти като Търпешев). Та те онези сами са си избивали по-честните и приципните.
Сравни България с Финландия ако щеш (страна която има само човешки капитал), ние даже сме имали по-добра основа (потенциал) за развитие от тях. Къде сме били макар и пак на опашката 38-39, и къде сме сега, заради 44 и после мутрокрацията.
Държава и държавност. Никой май не схваща. Индустриалната революция е края на 18-ти век. Ние в началото на 20-ти сме доиндустриална държава. 1935 масово хората акат вън от къщи. 1970 ние сме ядрена и космическа държава. Olimpi, не искаш да го приемеш, много хора не могат да схванат, но разбери, човек: политическа и обществена система са различни неща. Има невероятна пропаганда, чудовищна, не срещу политическата система, която репликира предишната, а пропаганда срещу обществената. Това е един неписан договор. Общественият договор между предишната система - тази преди '44, между властта и народа бива скъсан. Заради ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ дадени курбан млади хора от политиците мръсници. Десетки хиляди. Стотици хиляди жертви! Трябвало е да се потърси отговорност на тези хора! Трябвало е. Всеки да умре! За заставенето рамо до рамо до най-големият урод в човешката история Хитлер! Трябвало е! Никога няма да прочетеш, никъде, колко хора се връщат у нас след '44, за да градят нова България. Цялата ни история е сложна, верига от насилие и сложна. Трябва разбиране, приемане и смирение. В този момент. А не гнъсене и псевдоисторичност. Днес, българите, не България, са в най-ниската точка на своето съществуване.