Ако трябва да перифразираме заглавието на популярната книга на кинорежисьора и запален привърженик на „Левски“ Рихард Езра „Гениите гаснат млади” и да го насочим към безсмъртната легенда за Гунди и Котков, то спокойно можем да кажем, че те са гении, които никога няма да угаснат.
Днес целокупната „синя“ общност, спортна България и хората, имали честта да се докоснат до тях споделят онова чувство на липса, на невъзможност да се заличи символа на едно необикновено и романтично време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.
Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани. Днес, 49 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.
Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „Левски“, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.
А за нас... За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им!
Дълбок поклон пред майсторите, учителите, човеците... Ние никога няма да Ви забравим!
