[/center]Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 46, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава.
Отново е 30 юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков.
Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.
Днес, 46 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
...Знайте, че духът ви живее във всяко едно синьо сърце!
[center][youtube]https://www.youtube.com/watch?v=7pp7VZS3x0g[/youtube][/center]
