In memoriam: 50 години от смъртта на Асен Пешев (Капуй)

[Captain Stottlemeyer]

Асен Пешев (Капуй) е роден на 5 април 1908 г. в София. Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб „Владислав“ от квартал "Перловец". Още през следващата година вече е в юношеския отбор на „Левски“. А оттам до първия състав има само една крачка. Той е неизменният ляв инсайд на тима редом до Асен Панчев (Панчето) в продължение на 15 години. Участва в 99 шампионатни мача, като в тях отбелязва 86 гола! Голяма е головата му ефективност и в международните мачове на „сините“ - 52 гола в 62 срещи. Несъмнено в този период от историята на клуба Капуй е главният му „топчия“. Прави своя дебют и в националния тим на България.
Върхът на кариерата на Капуй е сезонът 1932-1933 г., когато „Левски“ печели първата си титла „държавен първенец“. В шампионския марш на „сините“ той участва в 13 от общо 17 мача. Пропуска 4 срещи поради фрактура на крака, получена на третия турнир за Балканската купа в Букурещ. Но това не му пречи в тези 13 мача да отбележи 27 гола! Това прави средно по 2,07 гола на мач, едно наистина забележително постижение.
Големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са между „Левски“ и „Славия“. Всеки мач между „сините“ и „белите“ е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу Славия той изиграва 23 мача и отбелязва ... 23 гола. Може би затова шегобийците го обявяват за "враг №1 на Славия".
Още един път е държавен шампион и през 1937 г. Три пъти е столичен шампион, а 4 пъти е в тима, спечелил купата „Улпия Сердика“. През 1931 г. е обявен за футболист № 1 на България в анкетата на тогавашния вестник „Спорт“, която е първата по рода си у нас. За „А“ националния отбор има 41 мача с 11 отбелязани гола. Носител е на Балканската купа през 1932 г. в Белград.
Като нападател се отличава освен с отличната си техника и физическа стабилност, също така с вроденото си чувство за пласиране и много силен шут. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката го нарича "царят на волетата".
От 1935 до 1937 г. Пешев учи инженерство в Чехословакия. По онова време Чехословакия е една от водещите футболни нации, през 1934 г. дори става световен вицешампион. Пешев е познат на местната футболна общественост от Славянския турнир в Прага през 1932 г. В двата мача на „Левски“ срещу пражките „Бохемианс“ (1:2) и „Спарта“ (1:1) той отбелязва и двете попадения на сините. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния „Жиденице“ (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно - „Моравска Славия“, който обаче е с непрофесионален статут.
В съответствие с тогавашните правила Асен Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора. След дипломирането си отново играе за „Левски“ през сезон 1939/1940 г.
Заради "чехословашкия период" от състезателната му дейност след 9 септември 1944 г. е изключен от „физкултурното движение“. Работи като проектант в Министерството на земеделието, а по-късно в „Геопланпроект“ до края на живота си.
Завършва земния си път на 28 юни 1967 г. Поклон пред светлата му памет.

https://levskisofia.info/player/asen-peshev/

[anro]

Вечна му памет !
Както за Гунди и Котков, поклон пред великите таланти и личности!