Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
Да четат младите и да се учат!
В какво се превърнахме ние българите
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
В какво се превърнахме ние българите
Кадрите решават всичко.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Re: В какво се превърнахме ние българите
Чапайче светът и живота се променят . Не може като теб да останем в 60-те години .Хората се развиват само вие комунистите циклите на едно място . 
Re: В какво се превърнахме ние българите
Какво развитие е това! Колко деца си видял да играят на детската площадка пред блока! О, забравих. Пред блоковете вече няма детски площадки, а паркинги! Децата и те взеха да стават кът! За сметка на това, ако влезеш в някое кафене, обичайната гледка е, как компания от 4-5 ученика/чки стоят един до друг, мълчат и дружно си гледат в телефоните!
Кадрите решават всичко.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Re: В какво се превърнахме ние българите
PFC Litex написа:Тези, които живеят с миналото, нямат бъдеще.
А тези, които не помнят миналото имат ли!
Кадрите решават всичко.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Re: В какво се превърнахме ние българите
ЕМИЛ написа:Чапайче светът и живота се променят . Не може като теб да останем в 60-те години .Хората се развиват само вие комунистите циклите на едно място .
+1
[offtopic]Тая тема, за кой път я пускаш ?[/offtopic]
[/center]Re: В какво се превърнахме ние българите
Vincenzo написа:ЕМИЛ написа:Чапайче светът и живота се променят . Не може като теб да останем в 60-те години .Хората се развиват само вие комунистите циклите на едно място .
+1
[offtopic]Тая тема, за кой път я пускаш ?[/offtopic]
[offtopic]За първи път[/offtopic]
Кадрите решават всичко.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Re: В какво се превърнахме ние българите
Времената се менят, живота се променя, това че децата играят повече на компа, отколкото на двора е проблем на родителите им, а не са системата.
Re: В какво се превърнахме ние българите
Rofles написа:Ти не се ли пенсионира, дееба
Благодаря ти за загрижеността! Да, пенсионирах се! Само наминавам да си нагледам района и да се разтъжим със старите другари и съратници!
Кадрите решават всичко.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Никой не пита победителя дали е говорил истината, или не.
Съвест - това е еврейска измислица.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта