Re: Тема за политика - България
Публикувано: 25 апр 2024 18:33
Един многоуважаван академик
Цар Борис е възпитан от баща си в едно добро отношение към евреите. Но той действа принудително. Двигателят на Закона за защита на нацията е министър-председателя проф. Богдан Филов. Това го има и в дневника на Бекерле, който пише:”Царят постоянно пречи”. Трагедията на Борис ІІІ е и в това, че той не вярва в победата на Германия, знаел е, че тя ще загуби войната. Той е изстрадал злополучния край на Първата световна война, за него идеалния случай е било Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., когато е посредничил между Хитлер и Чембърлейн. За него Англия е „Майката на монархиите”. Той се е страхувал еднакво и от Хитлер и от Сталин – като аристократ с 850-годишна история на рода. Царят определено не е антисемит и неговата дума за неизпращането на българските евреи в лагерите на смъртта е решаващата. Това не би могло да се случи против царската воля. Подобно на адмирал Хорти в Унгария, който също не е антисемит, но след окупацията на Унгария в края на войната и неговото отстраняване, когато на власт идва Салаши, избиват над 400 хиляди унгарски евреи. В Румъния се извършват погроми с одобрението на диктатора маршал Антонеску. Интересно е, че в Полша също има погроми срещу евреите отпреди нацистката окупация, а там сега предпочитат да говорят само за Варшавското въстание от август – септември 1944 г., но не и за това на Гетото в предходната 1943 г. Защо не бяха спасени евреите от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорието” и пълния текст излезе в Списанието на БАН. Ние наистина премълчавахме този факт и преди 1989 г. и след това. Но миналата година в Скопие започна поредната яростна антибългарска кампания, в която твърдяха, че „българския монархофашизъм” е унищожил евреите от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорието. В доклада си аз изтъкнах, че цар Борис ІІІ се съобразява с „Окончателното решение на Еврейския въпрос” взето на конференцията във Ванзее от 20. І. 1942 г. и дава поданство на всички присъединили се към Царство България, но не и на евреите. Защото там изрично е посочено, че решението се отнася за всички територии завзети със силата на германското оръжие, както става след разгрома на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. Тези територии са поставени „под българско управление”, обаче съдбата на местните евреи е в ръцете на Хитлер. Хайдрих изрично определя числата при „Окончателното решение”. Там евреите са разделени така – в старите предели на Царство България са посочени 48 000 евреи – поданици на Борис ІІІ, а евреите от „новите земи” са пресметнати отделно като наследство от бившите държави Югославия и Гърция, разгромени от Вермахта. Следователно се прави съществена разлика в техния юридически статут и житейска съдба. Ние не бива сега, с днешна дата, да бъдем максималисти. Цар Борис ІІІ е съзнавал, че с Хитлер не може да се разговаря нормално „на тема евреи”. Той казва: „Ние трябва да спасим нашите 48 000 евреи” и понеже тогава се очаква Балканския вариант за десант на Чърчил, царят развива пред Хитлер тезата, че трябва да се строят укрепления, пътища, ж. п . линии и затова е нужна работна ръка. За тази цел той ще организира в България трудови групи за евреите, които да изградят нужните на германската армия комуникации. Работата в тези трудови лагери е била тежка и изнурителна, но това не е Аушвиц, нали? По този начин българските евреи са били спасени. Хайдрих и неговият щаб от фанатици са броели евреите в Гърция и Югославия според предвоенни статистики и са ги изчислили неточно на 20 хиляди души и затова и в споразумението за изпращане в концлагерите е отбелязано числото 20 хиляди. А те в действителност са били 11 800. Но като методични германци те държали на цифрата 20 000. Бройката „недостигащи евреи” трябвало да се допълни с евреи от Кюстендил и Пловдив. Следователно трябва постоянно да се изтъква, че това са „територии под българско управление”. За разлика от Южна Добруджа, при чието връщане Хитлер е посредник, но там на евреите е дадено българско поданство и на тях изобщо не е посегнато. Освен това евреи заловени в Солун и Битоля, които са български поданици, са освободени в Лом. Нужно е всички факти да се обяснят, да се обясни как стои въпроса юридически и дипломатически, а не да се премълчава истината, както бе досега. Това е исторически факт.
България и цар Борис III нямат вина за случилото се. Тогава т. нар. нови земи, както се казвало на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, са под управлението на българска администрация. Но по отношение на евреите Хитлер има желязно правило - те трябва да бъдат унищожени във всяка територия, завзета с германско оръжие. Това е отбелязано на 20 януари 1942 г. в берлинското предградие Ванзее, когато е взето окончателното решение на еврейския въпрос в Европа. Когато видите списъка, в графата срещу Царство България отбелязаната бройка за евреите у нас е 48 000. А другите, от новите земи, се водят за бивши поданици на Югославия и Гърция и подлежат на безусловно унищожение. Точно този списък е силният исторически документ. И заради това цар Борис III дава поданство на всички евреи в Южна Добруджа, но тя е присъединена към България по силата на договора от Крайова, подписан от нас с Румъния на 7 септември 1940 г. Докато Вардарска Македония и Беломорска Тракия са присъединени чрез споразумението между Йоахим фон Рибентроп (външен министър на Третия райх) и граф Галеацо Чано (съветник на Бенито Мусолини). Затова Борис III не може да даде поданство на евреите в новите земи.
Западните ни съседи излязоха като победители от Втората световна война. Така че следват завета на Екатерина II Велика - „Победителите не ги съдят“. По този начин излиза, че само победените са извършвали военни престъпления. Тази теза съм оборил в книгата си „Друга история на най-голямата война“. А западните съседи просто не искат да признаят, че България е спасила евреите си. Това е в резултат от продължилата 45 години пропаганда по времето на комунизма. Според нея цар Борис III е водил политика на т. нар. монархофашизъм и е искал да унищожи евреите, но компартията начело с Тодор Живков не му позволила - имаше и книги, и филми на тази тема. А това е просто фалшификация. Трябва да сме наясно, че цар Борис III не е бил антисемит, както и неговият баща цар Фердинанд. Всички банкери на цар Фердинанд във Виена са били евреи. Не може да се говори за никакъв антисемитизъм. Цар Борис III е бил човек на реалната политика, на възможното. Убеждава Хитлер, че евреите у нас са необходими, защото при варианта за втори фронт на Балканите, предложен от Уинстън Чърчил, то у нас трябва да се строят пътища, теснолинейки. И наистина, евреите са изселени, мъжете работят в трудови лагери, но съгласете се, че тези места нямат нищо общо с „Аушвиц“. А някои се опитват да ни убедят, че било едно и също. Да, ставало е дума за по-тежък физически труд, но само така евреите у нас са можели да бъдат спасени.
Не е имало начин тези хора да бъдат спасени. Вярно е, че българската администрация и полиция помагат за депортацията, но под ръководството на немската армия. Не отричам, че комисар Александър Белев (главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси - б.а.) е подписал с Теодор Данекер (германски пълномощник - б.а.) споразумение за изселването на 11 300 евреи, но този брой е трябвало да бъде допълнен до 20 000 с евреи от старите територии. Тогава се изправят 43 депутати начело с Димитър Пешев, които не позволяват това да стане. Против са още много - Елин Пелин, който е в царската ловна дружинка, журналисти, църквата начело с митрополит Стефан, ВМРО, както и комунистическата партия. Не може да се твърди, че спасяването на евреите от старите предели е станало въпреки волята на Борис III, който е бил начело на монархофашистка диктатура. Това са глупости на Коминтерна.
Цар Борис е възпитан от баща си в едно добро отношение към евреите. Но той действа принудително. Двигателят на Закона за защита на нацията е министър-председателя проф. Богдан Филов. Това го има и в дневника на Бекерле, който пише:”Царят постоянно пречи”. Трагедията на Борис ІІІ е и в това, че той не вярва в победата на Германия, знаел е, че тя ще загуби войната. Той е изстрадал злополучния край на Първата световна война, за него идеалния случай е било Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., когато е посредничил между Хитлер и Чембърлейн. За него Англия е „Майката на монархиите”. Той се е страхувал еднакво и от Хитлер и от Сталин – като аристократ с 850-годишна история на рода. Царят определено не е антисемит и неговата дума за неизпращането на българските евреи в лагерите на смъртта е решаващата. Това не би могло да се случи против царската воля. Подобно на адмирал Хорти в Унгария, който също не е антисемит, но след окупацията на Унгария в края на войната и неговото отстраняване, когато на власт идва Салаши, избиват над 400 хиляди унгарски евреи. В Румъния се извършват погроми с одобрението на диктатора маршал Антонеску. Интересно е, че в Полша също има погроми срещу евреите отпреди нацистката окупация, а там сега предпочитат да говорят само за Варшавското въстание от август – септември 1944 г., но не и за това на Гетото в предходната 1943 г. Защо не бяха спасени евреите от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорието” и пълния текст излезе в Списанието на БАН. Ние наистина премълчавахме този факт и преди 1989 г. и след това. Но миналата година в Скопие започна поредната яростна антибългарска кампания, в която твърдяха, че „българския монархофашизъм” е унищожил евреите от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорието. В доклада си аз изтъкнах, че цар Борис ІІІ се съобразява с „Окончателното решение на Еврейския въпрос” взето на конференцията във Ванзее от 20. І. 1942 г. и дава поданство на всички присъединили се към Царство България, но не и на евреите. Защото там изрично е посочено, че решението се отнася за всички територии завзети със силата на германското оръжие, както става след разгрома на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. Тези територии са поставени „под българско управление”, обаче съдбата на местните евреи е в ръцете на Хитлер. Хайдрих изрично определя числата при „Окончателното решение”. Там евреите са разделени така – в старите предели на Царство България са посочени 48 000 евреи – поданици на Борис ІІІ, а евреите от „новите земи” са пресметнати отделно като наследство от бившите държави Югославия и Гърция, разгромени от Вермахта. Следователно се прави съществена разлика в техния юридически статут и житейска съдба. Ние не бива сега, с днешна дата, да бъдем максималисти. Цар Борис ІІІ е съзнавал, че с Хитлер не може да се разговаря нормално „на тема евреи”. Той казва: „Ние трябва да спасим нашите 48 000 евреи” и понеже тогава се очаква Балканския вариант за десант на Чърчил, царят развива пред Хитлер тезата, че трябва да се строят укрепления, пътища, ж. п . линии и затова е нужна работна ръка. За тази цел той ще организира в България трудови групи за евреите, които да изградят нужните на германската армия комуникации. Работата в тези трудови лагери е била тежка и изнурителна, но това не е Аушвиц, нали? По този начин българските евреи са били спасени. Хайдрих и неговият щаб от фанатици са броели евреите в Гърция и Югославия според предвоенни статистики и са ги изчислили неточно на 20 хиляди души и затова и в споразумението за изпращане в концлагерите е отбелязано числото 20 хиляди. А те в действителност са били 11 800. Но като методични германци те държали на цифрата 20 000. Бройката „недостигащи евреи” трябвало да се допълни с евреи от Кюстендил и Пловдив. Следователно трябва постоянно да се изтъква, че това са „територии под българско управление”. За разлика от Южна Добруджа, при чието връщане Хитлер е посредник, но там на евреите е дадено българско поданство и на тях изобщо не е посегнато. Освен това евреи заловени в Солун и Битоля, които са български поданици, са освободени в Лом. Нужно е всички факти да се обяснят, да се обясни как стои въпроса юридически и дипломатически, а не да се премълчава истината, както бе досега. Това е исторически факт.
България и цар Борис III нямат вина за случилото се. Тогава т. нар. нови земи, както се казвало на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, са под управлението на българска администрация. Но по отношение на евреите Хитлер има желязно правило - те трябва да бъдат унищожени във всяка територия, завзета с германско оръжие. Това е отбелязано на 20 януари 1942 г. в берлинското предградие Ванзее, когато е взето окончателното решение на еврейския въпрос в Европа. Когато видите списъка, в графата срещу Царство България отбелязаната бройка за евреите у нас е 48 000. А другите, от новите земи, се водят за бивши поданици на Югославия и Гърция и подлежат на безусловно унищожение. Точно този списък е силният исторически документ. И заради това цар Борис III дава поданство на всички евреи в Южна Добруджа, но тя е присъединена към България по силата на договора от Крайова, подписан от нас с Румъния на 7 септември 1940 г. Докато Вардарска Македония и Беломорска Тракия са присъединени чрез споразумението между Йоахим фон Рибентроп (външен министър на Третия райх) и граф Галеацо Чано (съветник на Бенито Мусолини). Затова Борис III не може да даде поданство на евреите в новите земи.
Западните ни съседи излязоха като победители от Втората световна война. Така че следват завета на Екатерина II Велика - „Победителите не ги съдят“. По този начин излиза, че само победените са извършвали военни престъпления. Тази теза съм оборил в книгата си „Друга история на най-голямата война“. А западните съседи просто не искат да признаят, че България е спасила евреите си. Това е в резултат от продължилата 45 години пропаганда по времето на комунизма. Според нея цар Борис III е водил политика на т. нар. монархофашизъм и е искал да унищожи евреите, но компартията начело с Тодор Живков не му позволила - имаше и книги, и филми на тази тема. А това е просто фалшификация. Трябва да сме наясно, че цар Борис III не е бил антисемит, както и неговият баща цар Фердинанд. Всички банкери на цар Фердинанд във Виена са били евреи. Не може да се говори за никакъв антисемитизъм. Цар Борис III е бил човек на реалната политика, на възможното. Убеждава Хитлер, че евреите у нас са необходими, защото при варианта за втори фронт на Балканите, предложен от Уинстън Чърчил, то у нас трябва да се строят пътища, теснолинейки. И наистина, евреите са изселени, мъжете работят в трудови лагери, но съгласете се, че тези места нямат нищо общо с „Аушвиц“. А някои се опитват да ни убедят, че било едно и също. Да, ставало е дума за по-тежък физически труд, но само така евреите у нас са можели да бъдат спасени.
Не е имало начин тези хора да бъдат спасени. Вярно е, че българската администрация и полиция помагат за депортацията, но под ръководството на немската армия. Не отричам, че комисар Александър Белев (главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси - б.а.) е подписал с Теодор Данекер (германски пълномощник - б.а.) споразумение за изселването на 11 300 евреи, но този брой е трябвало да бъде допълнен до 20 000 с евреи от старите територии. Тогава се изправят 43 депутати начело с Димитър Пешев, които не позволяват това да стане. Против са още много - Елин Пелин, който е в царската ловна дружинка, журналисти, църквата начело с митрополит Стефан, ВМРО, както и комунистическата партия. Не може да се твърди, че спасяването на евреите от старите предели е станало въпреки волята на Борис III, който е бил начело на монархофашистка диктатура. Това са глупости на Коминтерна.