Истината за лъжата

[Drunken_Master]

Годината е 1992. Барса взима за първи път КЕШ, като побеждава на финала Сампдория с 1:0 на "Уембли" на 20 май. Барселона върви добре в Примера дивисион и през есента. Ицо също бележи гол след гол. В София пристига журналистът от "Онз Мондиал" Жан Марк Естурнес и се среща с цялото семейство на Христо в Пловдив. Причината е, че от авторитетното списание ще му връчват "Златен Онз". За Марко ван Бастен отива "сребърният".
Като научава това, Христо тръпне от радост. Явно "Златната топка" не му мърда. По принцип има отколешна традиция. Когато "Златния Онз" отиде в даден играч, същият месец по-късно взима и "Златната топка". Нали и през май е станал еврошампион! А и холандецът вече е ставал два пъти носител на най-скъпото за всеки футболист индивидуално отличие, през 1989 и 1990 г.
Така че би трябвало позлатената топка върху планински кристал да отиде у българина. Но в рамките на три седмици нещата се преобръщат нагоре с краката. След като Барса прави 1:1 в Москва с ЦСКА, приема на 4 ноември на "Камп Ноу" руския тим за уж рутинен реванш. Срещата обаче най-неочаквано завършва...2:3 и каталунците отпадат от турнира.
На 25 ноември на "Меаца" Милан разбива Гьотеборг с 4:0 и четири гола на Марко ван Бастен.

От "Франс футбол" вече са разпратили формулярите за гласуване във всички страни. Гласуващите са още под въздействие на това, което е направил Ван Бастен. Вярно, срещу Гьотеборг при това у дома, но четири гола срещу прясното отстраняване на Барса от руския ЦСКА, при това в Испания.
Не всички журналисти се поддават на последната емоция. Когато съобщават обаче на Христо новината, той плаче като малко дете в съблекалнята на "Камп Ноу" и ридаейки отсича: "Махайте се оттук. Не вярвам, че съм втори."
Другото е още по-известно. Ван Бастен през следващата 1993 г. изиграва болезнен последен мач и финал за КЕШ срещу Марсилия при загубата с 0:1 на 26 май. Едва се движи по терена в Мюнхен, но е сменен чак в 85-ата минута от Еранио. На 18 май 1994 г. в Атина Милан без Ван Бастен помита Барса с Ицо с 4:0. Отличието изглежда безвъзвратно далеч в този момент. Докато идва световното в Щатите.
И не Барселона, а България доближава Христо до изконната му мечта. Четвърто място за нашите и 6 гола като голмайстор правят така, че на 19 декември 1994 г. в ослепителния салон на частната телевизия "Канал +" Христо се радва като дете. Преди това Аранча Санчес в Испания му показва трофея, за който той мечтае и го сънува от дете.

[Drunken_Master]

Чакам все още доказателства от Хонда-та, относно това, че Бастен е заслужавал повече "Златната топка" от Камата...