22 Март 1970г , Берое-Левски

[greenlandia]

1970-та: Берое става курбан на политици-запалянковци

Секретарят на ЦК на БКП Борис Велчев лично наредил да изхвърлят отбора от "А" група след злополучен мач с "Левски-Спартак".

Тази пролет се навършиха 45 години от едно футболно събитие с политически привкус, което запалянковците в Стара Загора нито са забравили, нито са простили. След злополучно домакинство на "Берое" на столичния гранд "Левски-Спартак", завършило несправедливо 1:1, на стадиона под Аязмото публиката побеснява, а отборът е изхвърлен от "А" група след намеса от най-високо място. Датата на мача е 22 март 1970 година.

В Стара Загора още разказват как в деня, когато станало известно решението за тежкото наказание, дневната смяна на Азотно-торовия завод не се явила на работа, мъжете излязли в центъра на града в защита на любимия си отбор. Тогава не нарекли протеста стачка, но управляващите се притеснили сериозно. А футболната федерация, БСФС, че е ЦК на БКП, били залети от телеграми в подкрепа на "Берое". В една от тях работнички от трикотажната фабрика "Наталия" настоявали: "Върнете усмивките по лицата на мъжете ни".

Тогава протестите не достигат до мащабите на "футболната война" между Хондурас и Салвадор година по-рано, но случаят и до днес остава сред емблематичните за несправедливост в историята на българския футбол, смятат в Стара Загора. И досега той дава по-различен заряд на двубоите между "Берое" и "Левски".

По онова време главната битка за шампионската титла на България се водела между ЦСКА и "Левски". Година по-рано първи завършили "червените", през 1970-а към титлата били устремени "сините". "Берое" традиционно имал добър отбор, преди фаталния мач тимът бил в златната среда на "А" група. Но за съперниците му запалянковците твърдяли, че им се подкосявали краката, още щом наближавали Чирпан на път за Стара Загора, а "Левски" нямал победа на старозагорския стадион от 1958 година.

Затова този мач от 18-ия кръг на първенството бил толкова важен за гостите, още повече, че ден по-рано "армейците" били спечелили гостуването си в Пловдив на "Тракия" /"Ботев"/. По онова време обединеният със "Спартак" "Левски" е известен като отбор на МВР, неслучайно на официалната трибуна на стадиона под Аязмото място бил заел и тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков, заклет левскар и едно от главните действащи лица в събитията, последвали първия съдийски сигнал на рефера от Асеновград Борис Трендафилов.

Мачът не тръгва по сценария на гостите - "Берое" повежда с 1:0 с гол на капитана си Георги Белчев. "Сините" се хвърлят напред, но гол в тяхна полза така и не пада. И така до 89-ата, предпоследна минута на мача. Тогава гостите получават правото да изпълнят ъглов удар и това, което се случва на терена, го вижда цяла България, защото мачът се предава пряко по единствената навремето българска телевизия.

Ето какво си спомня за тези минути Бончо Мерджанов, дългогодишен председател на спортния клуб "Берое": Първо държа да кажа, че тогава в класирането по спортменство "Берое" беше на второ място, втори бяхме и в състезанието за образцова спортна публика, пък "Левски" - на 12 или на 13 място. Сега подобно класиране няма, но за времето си то беше от голямо значение.

Стадионът беше претъпкан - тогава на мач се ходеше с часове преди началото. На терена почти нищо не стана - ние водехме играта, вкарахме и първи гол. Да, ама "Левски" и ЦСКА все претенденти за титлата, ние бяхме нещо като техен придатък - и преди, и след това от нас са вземали все добри футболисти.

Та тогава, в 89-та минута при една тяхна атака спечелиха ъглов удар. Сашо Костов изпълнява, а един от техните играчи, най-вероятно Кирил Ивков, настъпи вратаря на "Берое" Тошо Кръстев така, че той да не може да скочи за топката и Добромир Жечев с глава вкара изравнителния гол. Съдията Трендафилов от Асеновград признава гола. Дежурен на федерацията тогава беше Стефан Божков, това помня добре.

Кръстев се афектира и тръгна към съдията да се разправя, но не стигна до него, съотборниците му го спряха. През това време обаче Сашо Костов стана причина публиката да настръхне, той за мен си е хулиганче. Обърна се към южната трибуна - тогава тя беше официалната, и показа среден пръст. Тогава към него полетяха стъклени лимонадени бутилки. По онова време такива се продаваха на стадиона, нямаше пластмасови.... Сигурно бяха стотина бутилки на пистата, някои са паднали и на терена. Мачът обаче продължи и завърши 1:1.

Хората обаче окупираха съблекалните, чакат да търсят сметка от съдията. Разпръснаха ги с вода от пожарните, имаше милиция с кучета... Играчите на "Левски" се оттеглиха съвсем нормално, а съдиите ги изведоха. /По спомените на мнозина - Борис Трендафилов бил преоблечен като милиционер, за да бъде скрит - б.а./.

Телевизията предаваше пряко мача, но веднага след гола на "Левски" при вида на настръхналата публика спряха предаването с обяснението "поради прексъсване на електрическия ток". Та те си ходеха и с телевизията... На мача беше и Ангел Солаков, министър на вътрешните работи. Охрана му беше борецът Боян Радев. Даже след мача аз честитя на Солаков точката, а той вика: не ви мърда сега да играете два-три мача на чужд терен. Отговарям: защо, какво са виновни момчетата, другарю Солаков?

Така почнаха последствията. Най-напред имаше предложение да бъдем наказани за три мача. Имаше и друго - беше в навечерието на световното първенство в Мексико и повелята беше да се пазят националните състезатели. А на терена двайсетина минути преди края на срещата се контузи Георги Аспарухов и треньорът на "Левски" Кръстьо Чакъров настояваше за наказание на нашия Стефан Иванов, който пазеше персонално девятката.

Ама Гунди беше честно момче и кавалер, натискаха го да каже, че Иванов го е контузил, но той си призна, че си забил сам крака в чимовете при опит за удар и глезенът му пострадал. Играта била рамо в рамо. "Как да кажа, че друг е виновен, като се самоконтузих", вика. Ако не беше това самопризнание на Аспарухов, защитникът на "Берое" можеше дори да бъде съден, такива бяха настроенията в един момент.
Това се размина, но не и другото. Тогава голям почитател на "Левски" беше секретарят на ЦК на БКП и член на Политбюро Борис Велчев, той направи цялата работа.

В деня на заседанието на федерацията по случая в София бяхме извискани аз, генерал Делчо Делчев, командир на Трудови войски и футболен деятел, и старши треньорът ни Анастас Ковачев. Гледам - от кабинета на председателя на БСФС Трендафил Мартински излизат Борис Велчев и Съботин Генов - той беше завеждащ орготдела на ЦК. Всичко стана ясно, когато казаха, че имало предложение на председателството на ЦС на БСФС отборът на Стара Загора да бъде изваден от групата... Уж оттам де, то е ясно - Велчев нарежда. Шефът на Българската федерация по футбол Недялко Донски предлага на заседанието още Бончо Мерджанов да се изключи завинаги от физкултурното движение заради слаба възпитателна работа, да се отнемват правата на треньора Анастас Ковачев...
Тогава имаше мода - изключват те завинаги, след година-две те възстановяват. Така стана с мен, и със Стоичков след години...

Гласуваха всички с главите надолу. Дежурният Стефан Божков избяга чак в Москва, само и само да не дава обяснения по случая. И никой не смее да вземе думата. Аз я поисках и казвам: Донски, това предложение, дето го правите, е абсолютно правилно, смятам, че при всички случаи ще изиграе своята роля за развитието на българския футбол. И спрях. Викат: продължавай... Няма какво да продължавам, аз казах, каквото имах за казване. Генерал Делчев май не схвана иронията, просълзи се, почна да разказва с колко трудности е граден отборът, но каква полза от сълзите?

После делегация от Стара Загора в състав генерал Делчев, партизанският командир Стойо Неделчев-Чочоолу и първият секретар на Окръжния комитет на БКП Вълчо Найденов ходиха при Тодор Живков чак, тогава първият беше на почивка в Наречен. Той обещал да види тая работа, но там си и остана. Не искаше да се кара с Борис Велчев, макар по-късно да се скараха. /Година по-късно, през 1971-а, от политиката е изхвърлен и Ангел Солаков, защото като вътрешен министър не почита паметта на загиналите трима съветски космонавти, а в началото на юли се присъединява към грандиозното за българските мащаби погребение на убитите при автомобилна злополука звезди на "Левски-Спартак" Георги Аспарухов и Никола Котков - б.а./.

Заседанието беше в петък. А беройци вече са в Русе, там имат мач с "Дунав". Пратиха Ковачев да прибере отбора, аз отказах. Казали им, когато вече били на път към стадиона за мача. Русенци ги изпратили с митинг, в Стара Загора ги чакаха хиляди на изхода за Казанлък и пак имаше митинг. Градът настръхна срещу решението. А и тези от София бяха гузни, затова оставиха футболистите на щата на "А" група чак до есента, а от ЦС на БСФС привеждаха редовно парите".

Голмайсторът и капитан на "Берое" Георги Белчев също не е забравил оня мач:
"През това време имаше схеми за сателитни отбори, които да помагат на "Левски" и ЦСКА да стават шампиони. "Берое" беше с голям потенциал и винаги сме се стремяли да стоим настрана от тези неща, но минавахме за сателит на ЦСКА, много наши заиграха после там. Още повеиче, че винаги на мач срещу "Левски" в Стара Загора е било напрегнато...
Как съм вкарал гола не помня, но помня, че преди фаталния мач левскарите пренощуваха в Чирпан, отказаха да спят под липите. Софиянци бяха разработили план как "Берое" да им легне в тази среща, искаха направо да им дадем мача, но ние ги предупредихме, че няма да има уговорки и че ще се играе здраво. Тогава дори се опитаха да ни поставят ултиматум, казваха, че трябвало да се подчиним на миистър Солаков, който беше на стадиона. Приписаха ни, че сме протестирали групово след гола на гостите, за да ни изхвърлят, а нямаше такова нещо.

След като научихме неприятната новина в Русе и се прибрахме в Стара Загора, бяха ни забранили да излизаме от домовете си и да се показваме на обществени места, за да нямало екцесии. Закараха ни и на лагер в Павел баня. Няколко дни след това "Берое" замина за няколко контролни срещи в побратимения съветски град Куйбишев, за да се успокои напрегнатата обстановка в Стара Загора, където милицията беше забранила да се събират повече от трима души на едно място".

Спомен на легендата на "Берое" Петко Петков:
"В 89-та минута топката беше в ръцете на нашия вратар Тошо Кръстев. Те го атакуваха, той понечи да бие напред, но силният вятър изкара кълбото в корнер. Публиката държи топката и не я дава на Сашо Костов да изпълни, а той взе едно лимонадено шише от пистата и се направи, че уж ще го хвърли върху хората. Може и да е било майтап, но публиката настръхна в този момент. След това той би ъгловия удар, Ивков натисна нашия вратар и Жечев изравни. Съдията призна гола, а аз лично държах Тошо Кръстев, за да не се разправя с него. Екцесии нямаше, Тошо дори не стигна до съдията... После се чу, че жената на Кръстев ударила съдията с чантата си след мача, но мачът си завърши нормално.

Какво стана после не видяхме, бяхме затворени в съблекалните. Говореше се, че фенове били посегнали и на министъра Солаков, но не го вярвам - кой ще посегне в онова време, пък и сега, на министър? За мен Сашо Костов от "Левски" направи цялата работа, а главният виновник за последвалите събития не е Ангел Солаков, а Борис Велчев. Ние, футболистите, дълго време бяхме в шок от съобщението, че ни вадят от "А" група".
Приживе покойният днес вратар на домакините Тодор Кръстев настояваше, че при корнера на Костов тръгнал да скача за топката, но бил повален от Кирил Ивков и влезлият като смяна на Гунди Васил Митков. И вместо да свири нарушението срещу него, съдията неочаквано посочил центъра и признал гола.

В крайна сметка "Левски-Спартак" става шампион, а играчите на "Берое" до последно очаквали поне да подновят новия шампионат с участие в "А" група, защото лично Тодор Живков уж обещал това, но трябвало да се примирят с административно участие във втория ешалон. "Берое" успява да се върне в "А" група още на следващата година, а в сезона 1971-1972 г. и да спечели бронзовите медали на първенството.

"От цялата работа най-много пострада треньорът ни Анастас Ковачев - изхвърлиха го от спортното движение, после уж го възстановиха, но той не седна повече на треньорската скамейка. А за мен той е най-добрият треньор в историята на "Берое", по онова време беше към 60-годишен. Извадиха мотива за слаба възпитателна работа, а истината, според мен бе, че му търсиха цаката, защото бил царски офицер, и синът му живееше в САЩ", каза пред "24 часа" халфът Иван Вутов, който също играе със "зелената" фланелка срещу "Левски-Спартак". Той смята, че някогашното партийно величие Борис Велчев изиграл ролята на душманин на "Берое" и защото били семейни приятели с треньора на "сините" Кръстьо Чакъров

Източник: https://www.24chasa.bg/Article/4715976

[korteneca]

Почва се. Преди всеки мач плюенето от фенчета на противника се засилва.

[greenlandia]

Какво плюене, това си е живата истина!

[Георги Ифандиев]

Левски ще смачка заралийските мангали.

[damyanov1963]

Какво плюене, това си е живата истина!

Първо истината е доста съмнителна. Тази година не могат да се навършат 45 години от 1970 година.
Второ - пусни и тема как станахте шампиони през 1986-година.
И как Левски стана курбан на Милко Балев предишната година, за да може вие да станете шампиони.

[iliev72]

Какво плюене, това си е живата истина!

Първо истината е доста съмнителна. Тази година не могат да се навършат 45 години от 1970 година.
Второ - пусни и тема как станахте шампиони през 1986-година.
И как Левски стана курбан на Милко Балев предишната година, за да може вие да станете шампиони.

Ми да беше видял откога е линка към оригиналната статия.Умник !

[greenlandia]

Много ясно,че ще е днес пусната ,все пак сме 22 Март.

[Teo]

Оставете ги тия Левски.......
Готови ли сте да посрещнете хегемона на българския клубен футбол

[damyanov1963]

Много ясно,че ще е днес пусната ,все пак сме 22 Март.

Какво целите с тия провокаторски теми непрекъснато против Левски? Какво се било случило преди 45 години, по времето на комунизма. Ами пишете всичко, не само това което ви изнася.

[zara.1916]

Левски ще смачка заралийските мангали.

Подуенските мюлюционери им се подкосяват колената от страх