платената статия в 7 дни кетъринг
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пловдив, 27.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав
Председател: Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №14393 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “КВАЛИФИКАЦИЯ КОНСУЛТ”ЕООД, ЕИК 115010880, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Арх.Камен Петков” №1А, представлявано от Г.Б.Т., чрез пълномощника адв.Ю.К., твърди, че предоставил на ответното дружество услуги по настаняване и режим на футболния отбор в “Парк хотел Империал”, гр.Пловдив. Твърди, че изпълнил ангажиментите си по договора и издал на ответника следните фактури: ф-ра 3000005973/31.10.2011г. на стойност 9 683,81 лв., по която останали неизплатени 2 840,66 лв.; ф-ра №3000009009/22.08.2012г. на стойност 11 927,05 лв., от които неизплатени 2 453,48 лв.; ф-ра №3000015461/12.11.2013г. на стойност 1 356,35 лв., неплатена; ф-ра №3000015888/30.11.2013г. на стойност 1 259 лв., неплатени; ф-ра №3000015998/09.12.2013г. на стойност 1 185,52 лв., неплатени; ф-ра №3000016098/16.12.2013г. на стойност 1 151,05 лв., неплатени; и ф-ра №3000017369/21.03.2014г. на стойност 300,59 лв., неплатени. Общото задължение възлизало на 10 546,65 лв. За посочените вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№9763/2014г. на ПРС, ХІ гр.с., срещу която длъжникът възразил по реда на чл.414 ГПК. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 10 546,65 лв. – неплатено възнаграждение за предоставени хотелски услуги, ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
Ответникът “ПФК-Локомотив Пловдив-1926”АД, ЕИК 109080575, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, кв.”Лаута”, ст.”Локомотив”, представлявано от К. Д., не е подал отговор на исковата молба, не взима становище по исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е издател на общо седем на брой фактури с предмет “настаняване, хотелски услуги, туристически данък и режим отбор” с получател ответното дружество, както следва: ф-ра №3000005973/31.10.2011г. на стойност 9 683,81 лв.; ф-ра №3000009009/22.08.2012г. на стойност 11 927,05 лв.; ф-ра №3000015461/12.11.2013г. на стойност 1 356,35 лв.; ф-ра №3000015888/30.11.2013г. на стойност 1 259 лв.; ф-ра №3000015998/09.12.2013г. на стойност 1 185,52 лв.; ф-ра №3000016098/16.12.2013г. на стойност 1 151,05 лв.; и ф-ра №3000017369/21.03.2014г. на стойност 300,59 лв.
По делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, от което се установява, че горепосочените фактури, с изключение на ф-ра №3000017369/21.03.2014г. на стойност 300,59 лв., са отразени в счетоводствата на страните като вземане при ищеца и като задължение при ответника. Ответникът е ползвал данъчен кредит по осчетоводените фактурите. По някои от фактурите са осчетоводени плащания. По ф-ра №3000009009/22.08.2012г. на стойност 11 927,05 лв. ищецът е осчетоводил плащане в размер 9 473,57 лв. И двете страни са осчетоводили дължим остатък от 2 453,48 лв. По ф-ра №3000005973/31.10.2011г. на стойност 9 683,81 лв. ищецът е осчетоводил плащания в общ размер 6 843,15 лв. и дължим остатък 2 840,66 лв. При ответника фактурата е осчетоводена като платена изцяло. Ф-ра №3000017369/21.03.2014г. на стойност 300,59 лв. е отразена счетоводно само от ищеца. Останалите фактури ответникът е осчетоводил като задължение към ищеца, неизплатено.
Видно от приложеното ч.гр.д.№9763 по описа за 2014г. на ПРС, ХІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковата сума, ведно със законна лихва върху от 24.06.2014г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Между страните са възникнали търговски правоотношения по неформални договори за хотелиерски услуги, обективирани в първите шест от представените от ищцовата страна фактури, а именно – ф-ра №3000005973/31.10.2011г.; ф-ра №3000009009/22.08.2012г.; ф-ра №3000015461/12.11.2013г.; ф-ра №3000015888/30.11.2013г.; ф-ра №3000015998/09.12.2013г. и ф-ра №3000016098/16.12.2013г. Последните доказват страните по договорите, както и поетите от тях задължения, а именно – ищецът да предостави описаните услуги, а ответникът – да заплати уговореното възнаграждение, също формулирано във фактурите. Фактурите не са подписани от представител на ответното дружество, но същото ги е отразило счетоводно и ползвало данъчен кредит по тях. Тези действия според трайно установената съдебна практика представляват недвусмислено признание за това, че договорите са сключени и че услугите, предмет на същите, са изпълнени от страна на изпълнителя. От признанията на ищеца в исковата молба за неизгодни за него факти, както и от счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че по две от горните фактури, а именно – ф-ра №3000009009/22.08.2012г. и ф-ра №3000005973/31.10.2011г., ответникът е заплатил част от уговореното възнаграждение. Последната фактура ответникът е осчетоводил като изцяло платена, но това осчетоводяване не може да се противопостави на ищеца. То представлява признание на страната за изгоден за нея факт, което не се ползва с никаква доказателствена стойност. Други доказателства за плащане на претендирания от ищеца остатък по тази фактура, както и за плащане на дължимите по останалите пет от фактурите суми ответникът не е ангажирал, въпреки, че тежестта да докаже плащане е била негова. Ето защо следва да се приеме, че възнаграждението в претендирания от ищеца размер по ф-ра №3000005973/31.10.2011г.; ф-ра №3000009009/22.08.2012г.; ф-ра №3000015461/12.11.2013г.; ф-ра №3000015888/30.11.2013г.; ф-ра №3000015998/09.12.2013г. и ф-ра №3000016098/16.12.2013г. не е платено от ответника. Съгласно чл.266, ал.1 ГПК, приложим при договорите за услуга, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. С тази разпоредба в закона е установен срок за плащане при приемане на работата. В издадените от ищеца фактури като дата на изпълнение на услугите е посочена датата на издаване на всяка фактура, следователно с оглед посочената разпоредба и доколкото съдът намери, че работата е приета от ответника, при липса на изрично уговорен срок за плащане от страните, различен от законоустановения, следва да се приеме, че възнаграждението по всяка фактура е дължимо, считано от датата на издаването й. Ето защо исковете за установяване на вземания по първите шест фактури са основателни и следва да се уважат изцяло, като вземанията се признаят за установени, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК, понеже към този момент ответникът е бил вече в забава.
Не се установява вземане в размер 300,59 лв. по ф-ра №3000017369/21.03.2014г. в полза на ищеца срещу ответника. Приетата по делото фактура е без подпис на получател и не се ползва с формална доказателствена сила – не може да се приеме, че ответникът е направил материализираното в нея волеизявление. Същата не е осчетоводена от ответника, не е ползван и данъчен кредит по нея, липсват други данни за потвърждение на изявленията от негова страна по реда на чл.301 ТЗ. Същевременно, осчетоводяването при ищеца е признание на изгоден за него факт, което също не може да се ползва с доказателствена стойност против ответника, защото не се основава на противоставим на насрещната страна първичен счетоводен документ и не е подкрепено от останалите събрани по делото доказателства. Според разпоредбата на чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги могат да служат като доказателство и на лицето, което е водило книгите, но само след преценка за тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. В Решение №2/20.01.2011г. по гр.д.№478/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е прието, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 146 ГПК /отм./ и чл. 182 ГПК. В този смисъл е и Решение №187/24.01.2013г. по т.д.№436/2012г. на ВКС, ІІ т.о. В тази връзка съдът намира, че от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, установяващи пълно и главно сключването на договор по тази фактура и изпълнение на услугата от страна на ищеца, за това този иск не е доказан по съответния начин и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 210,93 лв. В исковото производство е заплатена държавна такса от 255,46 лв., общият размер на държавната такса е 466,39 лв. Последната следва да се намали със сумата 50 лв., колкото е таксата по отхвърления иск, която следва да остане в тежест на ищеца, като ответникът се осъди да му заплати разликата от 416,39 лв. В заповедното и в исковото производство ищецът претендира репариране на заплатено от него адвокатско възнаграждение, всяко в размер 1 180 лв. Представени са договори за правна защита, в които не е уговорен начин на плащане на възнаграждението – в брой или по банков път, а сумата е отразена като “внесена”. Според т.1 от ТР 6/06.11.2013г. на ВКС плащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде доказано от страната, тъй като на присъждане подлежат само действително направените разноски. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В конкретния случай в сключения с адвокат К. договор не е уговорен начин на плащане, с оглед който да се изследва въпросът платено ли е или не адвокатското възнаграждение, а използваният израз “внесена” е относим към плащане по банкова сметка, ***вено със съответните банкови документи. От друга страна, договорът за правна защита може да послужи като разписка за получаване на сумата, само когато е изрично уговорено плащане в брой. Ето защо съдът намира, че от ищцовата страна не се доказва заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което последното не следва да й се присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение “ПФК-Локомотив Пловдив-1926”АД, ЕИК 109080575, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, кв.”Лаута”, ст.”Локомотив”, представлявано от К. Д., че същото дружество дължи на “КВАЛИФИКАЦИЯ КОНСУЛТ”ЕООД, ЕИК 115010880, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Арх.Камен Петков” №1А, представлявано от Г.Б.Т., сумата 10 246,06 лв. (десет хиляди двеста четиридесет и шест лева и 06 ст.) – неплатено възнаграждение по договори за услуги по настаняване и режим на футболния отбор в “Парк хотел Империал”, гр.Пловдив, за които са издадени ф-ра №3000005973/31.10.2011г.; ф-ра №3000009009/22.08.2012г.; ф-ра №3000015461/12.11.2013г.; ф-ра №3000015888/30.11.2013г.; ф-ра №3000015998/09.12.2013г. и ф-ра №3000016098/16.12.2013г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 24.06.2014г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9763 по описа за 2014г. на ПРС, ХІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния до пълния претендиран и присъден в заповедното производство размер от 10 546,65 лв., или за сумата 300,59 лв. – възнаграждение по ф-ра №3000017369/21.03.2014г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ПФК-Локомотив Пловдив-1926”АД, ЕИК 109080575, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, кв.”Лаута”, ст.”Локомотив”, представлявано от К. Д., да заплати на “КВАЛИФИКАЦИЯ КОНСУЛТ”ЕООД, ЕИК 115010880, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Арх.Камен Петков” №1А, представлявано от Г. Б. Т., сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 39 ст.) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№9763 по описа за 2014г. на ПРС, ХІ гр.с. и гр.д.№14393/2014г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
В.Г.
http://legalacts.justice.bg/Search/GetA ... %2BklmU%3D
решението на съда отпреди няколко дни
Вместо да платят потниците плащат на продажни медии,за да рекетират кмета да не си иска парите
