И ако до 1989 г. ние празнувахме 9-ти септември като освобождението от поредното робство, след тази дата в учебниците пък започна да фигурира, че всъщност не са ни освободили, а са ни поробили отново. И така отново си останахме без празник.
Но може би пък тези, които измислят кои да бъдат национални празници се водят от максимата да има равновесие в календара. А именно по раннохристиянския почин на мястото на езическия празник или в близост до него да се слага християнски такъв и следвайки този метод на заместване и ние вече вместо 9-ти септември започнахме да празнуваме 6-ти септември.
Жалко, че тази година се падна в почивен ден. А това определено не е добре за родовата памет – защото като се заредуват една високосна година и два почивни дни и народът ще забрави какво празнува. Затова простичко предлагам – празниците, които се падат в почивни дни да се отпразнуват. Определено ми звучи доста логично. Щом като някои почивни дни се отработват, то някак си ми се струва в реда на нещата и празниците, които се падат в почивните дни на свои ред да се отпразнуват. Недоумявам как никой не се е сетил за това и как никоя политическа сила не е оглавила поредното движение. Смятам, че по този начин определено би привлякла много поддръжници и симпатизанти.
И в следствие на тази явна несправедливост, за която отново няма виновни, тази година си останахме без никакви празници в началото на септември. И без парад, дори. Изобщо как така българският народ остана без паради, без всенародни манифестации и празнувания? И никой не възроптава – нима не е щастлив? Нима не иска да покаже на света новите си дрехи и обувки минавайки по жълтите плочки?
Но като си нямаме национални празници можем да се включим в световните такива и днес да си направим един истински женски парад на красотата!
Да облечем най-хубавите си летни дрехи, защото лятото бавно се изплъзва между пожълтяващите листа и може скоро само да си спомняме за него.
Да си направим най-веселите и красиви прически. Да метнем най-шарените чанти на рамо и да се погрижим изцяло за себе си – да се поглезим и да излезем на парад по улиците. Бавно, тържествено – приветствайки минувачите, птиците и регулировчиците.
Но веднага една мисъл ме попарва – в работен ден, за повечето работещи дами това е напълно невъзможно. Ето за това е редно да си извоюваме един истински почивен ден на красотата – поне за нежната половина от човечеството. Ако не можем да се вдигнем на всенародно въстание, то поне можем да започнем самосиндикална партизанска война с шефа и да извоюваме своя почивен ден.
Почивен ден за женската красота.
А работодателите, които четат, може да се замислят дали пък да не отпуснат на своите красиви служителки по един почивен ден в месеца, точно за това – ден на красотата. Дамите да могат да отидат спокойно на козметик, фризьор, на шопинг или от каквото се нуждаят, за да се погрижат за себе си. Така хем няма да бягат от работа, за да отидат на солариум или фитнес, хем по този начин ще инвестират активно в този тип услуги и това ще повлияе положително на местната икономика.
А всяка жена знае, че красотата не може да я спаси, но тя може да спаси красотата си, като се грижи подобаващо за нея. Коя от нас не би искала да има своя напълно празничен, почивен ден – ден за красота?
Двете най-красиви жени за мен
