Лоши Момчета-поредица за хулиганството в Европа

[samocskasamo]

Може би всички сте гледали поредицата на Дани за футболното хулиганство-е и тук се опитахме да направим същото но без да е заснимано а само написано.В продължение на години бе събиран материял за футболното хулиганство във всички държави в Европа и за всички отбори-бяха взимани интервюта от известни хулигани,бе ходено на дербита на различни държави.От днес ще ги качвам всеки ден-за да видите за какво става въпрос и дано да не се случват такива неща в БГмачовете.Ще ви е интересно,щото ще бъдем и в такива държави като Македония,Босна,Скандинавските държави.Започваме с Поляци,Руснаци,Сърби,Хървати и Босна.Днес много от утре по една или две държави на ден

[samocskasamo]

Руските фанати, Все по-напред

Величествени хореографии и мащабни безредици бележат най-новата история

Няма футболен привърженик, който да оспори възхода на руския футбол през последните 6-7 години. Първенството на братушките е сред най-качествените, а водещите отбори се представят на високо ниво в турнирите. Това до голяма степен се дължи на милиардите, които олигарсите инвестираха в изграждане на бази, детски школи и привличане на качествени играчи
„Динамо”

Подкрепата зад „Динамо” има силни традиции, които ни отвеждат в края на 70-те на миналия век. По това време като врагове на клуба се утвърждават отборите от Вилнюс, Киев и Днепропетровск, а в Москва – „спартаковци”. Разбира се, режимът не позволява официално да се създаде организация, йерархия, знамена и т.н.

Все пак в началото на 80-те около 100-200 по-активни привърженици започват традиционно да се събират в западната трибуна на стадион „Динамо”. В средите на привържениците те са популярни като КЛН (Клуб любителей нажраться), но официално така и не им е позволено да се легитимират.

Това става няколко години след падането на социалистическия режим. През 1994 г. е организирана първата групировка зад „Динамо” под името Blue White Dynamite. Така „милиционерите” стават третият клуб със стабилна банда, след като вече на сцената са се появили Flint's Crew и Red Blue Warriors.

За разлика от повечето свои съвременници (в средата на 90-те е първата вълна нароили се фракции) BWD оцелява и до днес. И не просто оцелява, а продължава да бъде един от силните фактори на руската сцена.

Няколко години след основаването на BWD в западната трибуна се появяват и други по-малочислени групи, сред които Top Lads, Crazy Garbage и Jokers. В хулиганските хроники започва да се говори и за Capitals. Така или иначе BWD продължава да се използва за събирателно на всички привърженици на „Динамо”. В края на 90-те и началото на новото хилядолетие, с втората вълна млади фракции, зад „Динамо” се появяват Patriots 1998 и Старий Запад (или Native West).

Групите поддържат приятелски отношения с Плава Униja зад ОФК „Београд” и често разменят визити и участват заедно в побоища срещу ултрасите на „Спартак” и „Зенит”.

Журналистът Александър Богомилов от „Нови вести” описва обстановката преди едно от последните московски дербита, играно на стадион „Торпедо”, така: „На ул. "Източна" се бяха събрали десетки младежи без каквито и да било отличителни белези на някой от двата клуба. Лидерът им говореше разпалено по телефона: „Къде сте? Чакаме ви, ще ви разбием!”. Половин час по-късно към тях се запътва друга такава група с викове „Ди-на-мо, Ди-на-мо”. Следва мощен залп от бомби, бутилки и всевъзможни подръчни предмети. В центъра на мелето се озовават и полицейски коне, които газят падналите от юмручните схватки.

Тези, които все пак успяват да се доберат до стадиона и избягват ареста или линейките, застават едни до други, разделени единствено от двуметрова мрежа. През нея обаче хвърчат запалени факли и ракети, изкъртени седалки. Като по чудо тези батални сцени се разминават без фатален инцидент.

„Локо” Москва

Четвъртият клуб от Москва и един от шестте в Русия, които разполагат с мощна подкрепа от трибуните. Голямата организация на червено-зелените ултраси е Объединенный Юг (United South), в която са обединени малките фракции (наричани още инициативни групи) Адреналин, South1, South way, Strong Rails и UltraS4.

Най-дейната обаче, а и най-популярна и респектираща групировка зад московското „Локо” е ReАctive. Групата е основана през 2004 г. – значително по-късно от водещите фракции зад другите три московски гранда. Въпреки това още от първата организирана хореография през същата година срещу ЦСКА до ден днешен ReАctive се е легитимирала като една от най-креативните организации в Русия със записаните на сметката десетки оригинални и впечатляващи ултрас прояви.

Сред по-крайните железничарски групировки са Vikings, Railway Boys (Wild South) и особено Street Band, момчетата в която изцяло са ориентирани към хулиганството. Все пак по този показател те определено отстъпват на водещите сили. Силата на южната трибуна зад „Локо” е друга – атрактивните хореографии и страхотната атмосфера по време на двубоите.

„Сатурн”

Юго Восточная конфедерация ZOC (от Zuid Ost Confederation, както още се наричат) е създадена през 1998 г. и към момента обединява около 1000 души. Формацията е създадена като обединение на малките хулигански групи, които се нарояват в Раменское в средата на 90-те. Сред тях Деревенщина, Service Crew, Black Blue Varvars вливат сериозни сили в голямата организация, която вече няколко години е сред сериозните играчи на руската сцена.

Останалите

Няколко други отбора могат да се похвалят с добра подкрепа, макар организациите на привърженици и хулигани да са по-малобройни. Сред тях са „Химки” (Khimki-Hools и „грубияните” от Khimki Boors), Амкар (Perm Hools), настоящият шампион „Рубин” (Rubin Goods), „Торпедо” (West 5 Action Group), „Кубан” (Южньй легион) и др.

Те обаче определено отстъпват на стряскащо мощните армии зад „Спартак”, ЦСКА и „Зенит”.

[samocskasamo]

СПАРТАК М-Братство до гроб
"Червеното" море в сектор "Б" на „Лужники” няма аналог в Източна Европ
"Червено-бялата" московска армия предизвиква най-зловещата битка в историята на руския футбол

Няма поле за спорове, когато трябва да изтъкнем Tоп 5 на привържениците в Русия. Без съмнение четирите московски гранда „Спартак”, ЦСКА, „Динамо” и „Локомотив”, както и петербургският „Зенит” са клубовете, които имат най-многочислена и пламенна подкрепа зад гърба си.

През последните 10-ина години и в Русия започна масово формиране на отделни групировки. Малко преди това – около средата на 90-те, в редиците на всяка публика имаше по една водеща организация, лидерите на която са живите легенди на хулиганството. Започваме с "червено-белите" от Москва.

„Спартак” Москва винаги е бил клубът с най-многочислена публика в Русия. Ще прескочим периода, в който тя е била само това – просто маса редови привърженици, и ще се съсредоточим върху новите течения в сектор „Б” на „Лужники”.

Командата на Флинт и Гладиаторите

Историята на организираната подкрепа зад „Спартак” започва с бившата вече фракция Flint's Crew – една от двете най-респектиращи в Русия групи от средата на 90-те и единствената, която е нанасяла поражение на "армейците" от Red Blue Warriors.

Команда Флинта, по името на бандата на пиратския капитан Флинт от „Островът на съкровищата”, е основана през 1994 г., като обединява предимно млади националисти и московски шовинисти, жадуващи за насилствени изяви. Много често от тях страдат жители на столицата от различна националност, които са нападани в подлези, спирки и по други публични места.

И все пак основното изискване за членство в организацията е „да имаш бяло-червена кръв във вените и да си готов да я пролееш за авторитета на клуба и на фракцията”. Друго изискване е силната вродена омраза към ЦСКА и тяхната агитка - другия голям играч на сцената от средата на 90-те Red Blue Warriors.

Двете банди участват в най-жестоките битки в Москва, причакват се на гари преди пътувания, не са редки случаите, когато едната група пътува до провинцията само и само да се стигне до сблъсък. В по-новата история „флинтовете” многократно са упреквани, че рядко се впускат сами в сблъсъците. В началото на новия век те неизменно действат заедно с лидерите на другите бойни спартаковски фракции Gladiators, Union, Clock Work Orange и Mad Butchers.

Всяка история, за да се превърне в легенда, има своя край. След тотален разгром в Петербург през 2006 г., последван от довършване от "армейската" фракция "Ярославка" на гарата в Москва по-късно същия ден, Flint's Crew на практика престава да съществува. Лидерите й все пак ще намерят място под слънцето в новосформираната мащабна организация на "червено-белите".

През октомври 1996 г. под името Gladiators се обединяват здрави млади момчета, които се събират преди мачове в бар „Строминка” в Соколники. Те приемат за свой девиз „Победа или смърт”. Създаването на групата е отбелязано с побой над "синьо-бели" привърженици след дербито на 12 октомври 1996 г. между „Спартак” и „Динамо” (3:1).

Момчетата от бандата се каляват през 1997 г., когато взимат участие в две от най-големите стълкновения в историята на руското хулиганство. На 23 август спартаковци са разбити от "армейците", но скоро след това те се реабилитират, след като при значително числено превъзходство на петербургци, успяват да ги унижат.

През юни 1999 г. двете групировки са в центъра на считаната от мнозина за най-батална хулиганска сцена в историята на руския футбол. На стадиона на "Сатурн" в Раменское, близо до Москва, "червено-белите" банди влизат в стълкновение с полицията директно на трибуните. Побоят продължава над 15 минути с променлив успех и за двете страни, десетки са ранени тежко и като по чудо не се стига до смъртен случай.

След разпада на Flint's Crew, Гладиаторите, чийто имидж непрестанно нараства от средата на 90-те до днес, поемат лидерството в хулиганските прояви на "червено-белите". Другите силни групи, които действат с тях са The Union, Mad Butchers, Clock Work Orange, Oppozitsiya, Wild Boars, както и младежките фирми от „Синдиката” (Clench Fist 2003, Hard Gang Moscow, North West Side 2001), Independent Crowd, Storm Squad, Devils и Suburban Squad.

Фратрия

На 22 май 2005 г. лидерите на тези групировки решават да положат основите на ултрас течение със силни елементи на хулиганство. Обединената организация е наречена Fratria от латинската дума fratri, която означава братя. Именно с такава цел „Фратрия” (или „Братство”) се създава и мащабната организация зад „Спартак” да изгради братска връзка между "червено-белите" привърженици. Лидерите на по-старшите групи формират т.нар. Инициативен фронт, който създава „инициативни групи”.

Това са малки фракции от по 20-ина души, които отговарят за организацията на привържениците около конкретните входове на „Лужники”. Като такива се утвърждават AGS (Во Славу Спартака) в сектор Б5, B6 United в сектор Б6, Галстуки и G7 Ultras в сектор Б7, B2AK в сектор Б2. Те всички заемат най-долните места в Сектор Б на „Лужники”, защото от там най-добре могат да контролират трибуната и да ръководят действията.

Така „Фратрия” е създадена, за да налага дисциплина и ред в секторите. Но не в смисъл на пасивност, а напротив – всеки трябва стриктно да изпълнява задълженията си, за да може Сектор "Б" на „Лужники” да всява респект и страх. „Агитката ни е една огромна армия, която често надхвърля 20 000 души. Тя може да бъде страшилище, само ако всички са единни и се подчиняват на общи правила в името на подкрепата за „Спартак”, казва един от лидерите на „Фратрия”.

Първите стъпки на „Фратрия” са концентрирани в няколко направления – изработка на нови знамена (компонент, по който враговете от „Зенит” и ЦСКА по това време са много по-напред), както и създаването на нови песни с модерно звучене, които да заменят съветските скандирания. За целта е организиран конкурс, като за началото на сезона през 2007 г. са представени три нови песни, с акомпанимент от пляскане и скачане.

Едната от тях - „Спартак, моя любов!”, е безспорният хит сред "червено-белите" ултраси вече трета година. Първата пиропроява на „Фратрия” е шоуто в Ярославл срещу местния „Шинник”. Това гостуване ще се запомни и с мащабното присъствие на столичани – близо 10 000 души, поради което се налага част от тях да останат извън стадиона, други нахлуват на атлетическата писта под напора на тълпата.

Така активните действия на „Фратрия” започват да дават реален резултат. Следват още впечатляващи акции – над 200 000 балона и три различни хореографии за домакинство на „Интер” от Шампионската лига. Тътенът от пукането на балоните е наистина ужасяващ за гостите. Ултрасите стоят и в основата на отстраняването на старши-треньора Александър Старков през 2006 г., след като застават на страната на капитана Дмитрий Аленичев в конфликта между двамата.

2007-а ще се запомни и с още една нестандартна акция. След конфликт с ръководството и ПР-отдела на клуба, от „Фратрия” запазва 30-минутно мълчание по време на дербито с „Динамо”. Една изключително трудна задача за истинските ултраси от „Лужники”. Но посланието е ясно: „Искате да сме безгласна фигура – да видим дали можете без нас?!”.

Успоредно с безрезервната любов към „Спартак”, върви и омразата към ЦСКА и „Зенит”. Трите клуба имат най-многочислените и опасни хулигани в страната. Битките често са уговаряни, за да може да се постигне сравнителен баланс на силите. Интересното е, че името на „Фратрия” никога не се намесва в бойните сцени.

Тук всяка от ударните фракции застава с името си. След разпада на Flint’s Crew лидерството при хулиганските акции поемат Gladiators, The Union, CWO и Mad Butchers. През 2002 г. е техният най-паметен сблъсък срещу бандите на ЦСКА - "Ярославка" и RBW. По над 300 души се изправят от двете страни на площадче в непосредствена близост до сградата на федералната полиция в центъра на Москва. Десетки момчета остават да лежат на земята след стълкновението, някои от тях са откарани в болница.

Въпреки огромната омраза членовете на хулиганските фирми във „Фратрия” организират отдаване на чест с едноминутно мълчание за загинали в автомобилна катастрофа двама членове на враговете от "Ярославка". Другият случай от историята, в който омразните съперници са единни, е на 24 март 1999 г. – денят, в който НАТО започва бомбардировки над Белград. Хулиганите предизвикват безредици пред посолството на САЩ рамо до рамо.

От неотдавна „Фратрия” има и друга връзка извън православната със сръбския народ или поне една част от него. Отношенията със „звездашите” от „Делийе” търпят все по-голямо развитие, а насилието по време на „Спартак” – ЦСКА вече е на наднационално ниво и противопоставя православните коалиции „Делийе” - Gate7 - „Фратрия” срещу „Гробари” - Gate4 - „Ярославка”.

Друго приятелство е с фенове на полския „Лех” Познан, като то е изцяло на основа размяна на визити с цел хулигански прояви. Освен това, хулиганските ядра и на двата клуба са симпатизанти на крайно-десни политически възгледи и членове на световната мрежа „Кръв и чест”.

[samocskasamo]

ЦСКА М-Кървавият символ на Москва

Всички членове на непобедимата банда Ярославка са бивши или настоящи професионални бойци или тежкоатлети

Ако привържениците на „Спартак” са първите, които въвеждат организираната подкрепа в Русия, то тези на ЦСКА държат друго първо място – по най-респектиращи хулигани. За последно европейските медии бяха шокирани от масовия бой в средата на октомври миналата година преди световната квалификация Германия – Русия в Дортмунд. За по-тънките познавачи на материята не бе тайна, че спечелилите битката руснаци са членове на двете армейски хард фракции Red Blue Warriors и Ярославка.

Друга респектираща банда – тази на Заря 18, гостува на столичните армейци за дербито днес и ще очакваме с интерес отзивите от визитата и по-нататъшните взаимоотношения.

Първата бригада, която подкрепя неизменно футболния и хокейния отбор на ЦСКА, дълго време няма официално наименование. Като Red Blue Warriors (RBW) тя е позната от 1993 г., а през ’94 се появява и първият транспарант със символите на фракцията – келтски кръст и череп с извезани букви RBW.

Средата на 90-те на руската сцена минава изцяло под знака на безмилостните битки между RBW и Flint's Crew зад „Спартак”. Най-паметната от тях е на 14 октомври 1995 г. около мача от евротурнирите „Спартак” – „Легия” Варшава. 50-ина армейци заемат места в западната трибуна на ст. „Динамо” и скоро са нападнати от момчетата от Flint's Crew.

Сблъсъците се пренасят след мача на улица "Арбат", където „флинтовете” очакват армейците. В битката летят празни бутилки, както и щайги от намиращия се наблизо пазар. По-късно спартаковци ще се оправдаят за тежката загуба с нечий вик „Вадят ножове!”, което разколебава „флинтовете” и те са наказани жестоко от „войните”.

След тази знаменателна битка нищо не може да разколебае авторитета на Red Blue Warriors и бандата се превръща в кървавия символ на Русия. Фракцията се разраства доста и към нея се присъединяват десетки заредени момчета.

След тази прословута битка започва зверско разчистване на сметки. От Flint's Crew наблягат предимно на издебвания на малки групи от RBW, докато „синьо-червените войни” залагат на масовите прояви – на 8 декември 1996 г. поднасят предколеден подарък на своите „приятели”, като над 200 хард армейци атакуват влак на спартаковци.

Средата на 90-те имат и още една специфична особеност – те са рай за битките директно на трибуните. Почти не минава дерби без окървавени глави от непосредствен контакт между хулиганите от Москва, а стадион „Динамо” е най-честата арена на стълкновенията. Извън секторите в употреба влизат всякакви подръчни предмети с изключение на ножове.

През 2001 г., след 8 години живот, RBW претърпяват първото си поражение. Нанесено им е от обединените сили на кръвните врагове Flint's Crew, Gladiators, Clock Work Orange и Union. Всъщност при този случай синьо-червените се събират да атакуват заминаващите от гара Москва 3 крайни привърженици на „Спартак”, но са надушени от червено-белите и още недочакали подкрепление те са жестоко атакувани от многочисления съперник.

Въпреки поражението Red Blue Warriors е с репутация на най-стабилна хард група в Москва. Затова говори и фактът, че редица други амбицирани да се докажат хулигани от ЦСКА започват да търсят подкрепата на лидерите от RBW.

Първата групировка, сформирана под егидата на RBW, се появява през 1996 г. Тя обединява закърмени с любов към насилието момчета от московското предградие Ярославка. За кратко бандата се доказва на бойното поле редом до RBW и добива такъв авторитет, че още от края на 90-те е възприемана като самостоятелен субект.

Това се дължи най-вече на факта, че членовете на групата до един се занимават със силови и бойни изкуства. Над 60 процента от бандата са настоящи или бивши боксьори. В редиците на Ярославка има редица републикански шампиони по бокс, самбо, карате.

И ако RBW има своя голям съперник в лицето на Flint’s Crew, то за Ярославка първоначално това са спартаковските групи Union и Gladiators, считани за по-второстепенни хулигани. Много бързо обаче става ясно, че Ярославка са готови да се изправят срещу „флинтовете”.

Срещата се състои до ботаническа градина, а битката е регламентирана – само с голи ръце. Редом до най-добрите от Flint’s Crew застават и избрано ядро от Gladiators, Mad Butchers, Clock Work Orange и Devils. По-късно тези момчета ще останат да лежат на земята, докато съперниците им се изтеглят с бойното си скандиране „Ярославка правит миром!” (Ярославка владее света).

Няколко месеца по-късно бойците на Ярославка разформироват считаната за най-опасна банда в Русия - Flint's Crew, отнемайки й ореола на първа сила. Тази славна страница от бойната история на Ярославка е записана през 2006 г. – след нанесен жесток разгром над Flint's Crew хулиганите на „Спартак” се разпускат, след като не могат да понесат унижението.

Лидерите от Ярославка са изтъкнати националисти и често вземат участие и в политически акции, насочени срещу болшевишките последователи. През август 2005 г. по време на митинг са пребити зверски водачите на Националната болшевишка партия, Комунистически младежки съюз и Младежки съюз „За Родината”.

Микробусът, с който са се придвижили атакуващите, е бил задържан от полицията. Арестувани са 25 души, сред коитот лидери от Ярославка, както и националистическия съюз „Объединенные бригады 88”. Момчетата от Ярославка стоят в основата на близките отношения лидерите на "Гробари".

През 1999 г. младежи от Югоизточна Москва предлагат на лидерите на Red Blue Warriors да помогнат за сформирането на клон от млади момчета, ориентирани към хулиганството. Така се ражда Red Blue Supports, които, за да засвидетелстват връзката си с вече легендарната RBW, взимат дори логото им, като единствено сменят Warriors със Supports. Оттогава те неизменно участват във всички битки на армията. Губят много от тези, в които влизат сами, но при числено превъзходство на съперника и това им печели добра репутация в хулиганските среди.

Скоро обаче групата се разцепва, след като много от лидерите на групата искат автономност от RBW и самостоятелен живот на хуули сцената. Въпреки че официалната група е отслабена, тя все пак постига своя върхов момент през 2001 г. На 20 януари в Соколники (източен административен район в Москва) момчетата от RBS разпознават група членове на спартаковската банда Clock Work Orange и моментално се нахвърлят срещу тях. Те обаче не подозират, че само след минута на помощ на съперника ще се притекат и други фракции. Въпреки многочисления опонент RBS не просто отстояват позиции, но обръщат съперника в бягство (или поне тези, които не са останали да лежат безпомощни на земята).

През 1998 г. под крилото на RBW е основана и бандата с миловидното име Детки (или Urban Kids, „Градски деца”). В нея влизат момчета между 17-23 години, които изцяло се придържат към кежуъл принципи. Тяхната върхова хулиганска изява е през ноември 2004 г., когато ръководят атака пред хотел „Украйна” срещу агитка на лондонския „Челси”. В мелето хвърчат факли, самоделни бомби, бутилки. Според слуховете сред англичаните са се били и членове на легендарната Headhunters. Това допълнително вдига репутацията на „децата”.

Друга бойна група, формирана през 2000 г., е Борзые кони (храбри жребци, позната и с английското име Gallant Steeds), която за разлика от другите стартира изцяло автономна, без опеката на Red Blue Warriors. От бандата обаче поддържат добри отношения със старите лидери, както и с по-младите групировки, сред които си създават добър авторитет на силна фракция. От основаването си досега не са пропуснали нито една от големите битки, в които е влизала синьо-червената арми

[samocskasamo]

ЗЕНИТ-Хулиганската империя

Можем да бием московските групи накуп, твърдят мощните ултраси на "Зенит"

Санкт Петербург, или Питер, както руснаците го наричат разговорно, е основан от цар Петър Велики в началото на 18 век, за да бъде „Окно в Европу“ (прозорец към Европа). Градът е столица на могъщата Руска империя до 1918 г.

Нямаше да имаме нужда от тази предистория, ако тя не беше дала своето отражение върху мисленето на феновете, които считат себе си за наследници на царска Русия, поради което са на първо място петербургски шовинисти, на второ, ревностни националисти и не на последно място върли антикомунисти.

Ще се разходим край бреговете на Нева, за да срещнем една от двете най-многочислени публики и една от трите най-големи сили на хулиганското поле в Русия.

През 1977 г. за мач от първенството в Петербург за пръв път пристига организирана група привърженици на „Спартак”. Три години по-късно момчета от сектор 33 връщат визитата с организирано пътуване до Москва, където домакините приемат с топли чувства гостите. Същата година „Зенит” става трети, а през 1984 г. печели и титлата. Вече има всички предпоставки през следващите години в Петербург да се развива организирана подкрепа.

В тази насока започва усилено да се работи едва след 1990 г., а първият реален резултат идва цели шест години след падането на социалистическия строй. През февруари 1996 г. като официална публична организация е сформирано обединение на привържениците Невский фронт (Nevsky Front), по името на река Нева.

Фронтът не е отделна групировка, а по-скоро обединение на привърженици с различни възгледи. От една страна, е застъпен италианският модел на подкрепа – с много цветове, песни и атмосфера, а от друга, в състава на Невский Фронт влиза и голяма част ориентирани към хулиганство младежи.

Те обаче започват да развиват и автономни банди, за да не се крият зад голямото обединение, а да трупат самостоятелен авторитет. Първата такава група е Питерские волки (Петербургски вълци), в която влиза старата генерация, създавала проблеми по стадионите още в края на 80-те. Въпреки това те не успяват да си съперничат с московчани, които дори не ги приемат на сериозно.

През 1997 г. обаче хулиганите от града на Нева излизат на сцената и въпреки че претърпяват сериозен провал при атаката срещу доскорошните приятели от „Спартак”, все пак заявяват амбиции да си създадат трайни врагове. През 1999 г. крайните привърженици на „Зенит” формират групировката Coalition forces radical (станала популярна просто като „Коалиция”), която да привлича повече хулигани за каузата.

Идеята обаче не се оказва успешна и скоро след серия вътрешни скандали обединението напускат бандите Jolly Nevsky и Gremlins. Групата Z 44 пък обединява други хард момчета, а скоро се появява и Snake City Firm, в която се групират крайнодесните привърженици на „Зенит”. През 1999 г. се появяват Beagle Boys, както и много локални банди, в които на локален принцип се групират момчета от крайните квартали. Сред тях до ден днешен се открояват смелите фенове от Бригадиры.

Към края на 90-те и началото на новия век старите играчи слизат от сцената, а на нея се качва новото поколение млади хулигани, които жадуват с цената на всичко да се наредят до големите от Москва. Не минава обаче без пререкания. Множество вътрешни скандали отслабват мощта на "синьо-белите".

На практика всяка група враждува с друга, подкрепяна е от трета и има проблеми с четвърта. Формират се вътрешни фронтове, като враговете и приятелите се сменят твърде често. В резултат на тази тенденция около 2002 г. настъпва сериозна реорганизация в самите групировки – Z 44 се разпада (ядрото се влива в Бригадиры), в Jolly Nevsky се дава път на младите, Gremlins постепенно потъва в забрава, но по-активните членове се събират в Music Hall.

Именно с Music Hall (по името на един от символите на Петербург) започва новото летоброене на петербургските хулигани, които през 2006 г. с мощта си те нанасят непоносимо поражение на легендарната спартаковска Flint's Crew, след което тя се разпада.

През 2004 г. сериозен напредък отбелязва и ултрас подкрепата в Петербург. Основана е организацията United Front, която изцяло прокарва ултрас принципите от секторите 13 и 14. Мащабните хореографии, оригиналните послания и инициативи на лидерите на UF изстрелват „Зенит” на водещо място в подкрепата от трибуните. Сериозен принос за това имат и групите Сектор 10 и Сектор 11, които организират хореографии и подкрепа от страничните сектори, както и Купчино 33 – разположени в ядрото на трибуната.

Освен с едни от най-прекрасните идеи "синьо-белите" са замесени и в най-скандалния транспарант, издиган някога в Русия – на мач срещу „Динамо” в сектора им лъсва тапет с надпис „Яшин пукна, ще убием и „Динамо!”. За никого не е тайна, че „Динамо” е най-мразеният клуб от привържениците на „Зенит”, но едва ли някой е очаквал ултрасите от Питер да посегнат на легендата на руския футбол.

Голямото дерби и голямата тръпка обаче е двубоят със „Спартак”, когато една срещу друга се изправят двете най-многочислени хулигански армии в Русия. Само на последното дерби, играно на „Лужники” в средата на март, полицията арестува 700 петербургци. Броят на тези, които вилняха на трибуната за гости, бе многократно по-голям, а последиците – един изцяло разрушен и опожарен сектор.

Хардядрата на двете агитки участваха през 2005 г. в едно от най-масовите организирани мелета в Европа – 200 срещу 200 на паркинг в центъра на Петербург, а оцелелите след това и на мост, в друга част на града. Обединените сили на Коалиция, Music Hall, Jolly Nevsky, Mobile Group, Beagle Boys и Бригадиры извоюват победа при първото стълкновение, но след това са обърнати в бягство. Въпреки това те си остават една от трите големи сили на руската сцена през новия век, макар да е спорен въпросът дали могат да прегазят всички московски фракции накуп, каквито претенции имат.

[samocskasamo]

ЧУЛИГАНИТЕ-ПОЛСКИЯ УЖАС
"Вместо листа по дърветата ще окачим комунистите" - е лозунгът на Хулиганите от свободния град - господарите на Гданск
За да избегна някои несъгласия, искам да подчертая, че последните фракции, с които ви срещам днес, са не по-малко оригинални или пък опасни от тези на „Легия”, „Видзев”, ЛКС Лодз, „Краковия” или „Висла”. Просто защото в Полша никога не се знае коя ограда и на кой стадион ще рухне под напора на местните гамени – Чулиганите.
„Полония” (Варшава)
741 (!) хулигани бяха задържани от полицията на последното столично дерби в началото на септември тази година. Опасните елементи не бяха допуснати до стадиона, вследствие на което двубоят за купата на страната премина без инциденти. Преди срещата хулиганите се биха помежду си, но преди всичко с полицията, която отнесе огромно количество камъни, бомби и коктейли "Молотов". Един от полицейските автомобили бе подпален и напълно унищожен. След размириците по улиците на Варшава властите приеха поправки в закона, според които полските хулигани получават забрана да посещават стадионите за срок от 6 години. Тези с влязла в сила забрана ще трябва да бъдат в полицейските управления в часа, в който техните отбори имат мачове.
„Лех” (Познан)
Brygada Banici и Young Freaks'98 са две от най-мощните организации в Полша. Едни от най-оригиналните в хореографиите, но и едни от най-опасните на хуул сцената. Момчетата зад транспаранта Terrormachine могат да преминат през всичко и всеки. "Синьо-белите" ултраси и хулигани са в близки отношения с Jude Gang и AntY-Wisla и заедно с момчетата от „Краковия” и „Арка” (Гдиня) формират взривоопасно ядро, от което често страдат както противниците на Полша, така и другите коалиции на национално ниво. Kolejorz, Legion Pila и Fanatycy са другите дейни "синьо-бели" формации.
„Легия” (Гданск)
През 80-те години Гданск е едно от средищата на демократичната съпротива. Често по улиците на града има размирици, разбира, се по политически причини. Естествено най-дейни в сблъсъците с милицията са крайните поддръжници на „Легия”. Поради тези исторически дадености ултрасите от Гданск наричат себе си Chuligani Wolnego Miasta (Хулиганите от свободния град). В момента те се нареждат в крайнодесния спектър, на тях принадлежи лозунгът – „Вместо листа по дърветата ще окачим комунистите”. „Орлите” са всеизвестни и с факта, че организират първата битка на предварително уговорено място в Полша – през 1998 г. хулиганите на „Легия” (Гданск) се изправят лице в лице с тези на „Арка” (Гдиня) при определени брой на биткаджиите и ясни правила без употреба на оръжия.
„Сласк” (Вроцлав)
Хулиганската фракция с не толкова оригиналното наименование Fighters също има солидно място на полската сцена. Известни са с крайнодесни възгледи, които не пропускат да афишират по време на футболните двубои на „Сласк”, както и с ненавистта си към „Арка”.
„Рух” (Хожув)
Psycho Fans зад „Рух” (Хожув) не се славят с кой знае каква многочисленост. Въпреки това те неизменно са в Топ 10 на класацията за ултрас и хулигански изпълнения на списанието To my Kibice. Поддържат много близки отношения с мощната фракция на „Атлетико” (Мадрид) - Frente Atletico. Двете групировки често разменят визити за по-важните и напрегнати двубои, около които се очакват битки със съперници.

Сред останалите атрактивни и същевременно опасни фракции (едно почти задължително съчетание за полската тифо сцена) могат да се причислят тези на Commando зад „Арка”, Terror Corps зад „Погон” (Шчечин), а напоследък и ултрасите зад "ГКС Катовице", „Ягелония” и „Заглебие”.
За полските хулигани е важно да изместят английските от репутацията им на номер едно в хулиганските среди. Трудна задача предвид факта, че британците са основоположници в тази сфера. На местно ниво обаче в момента поляците вече са на светлинни години пред англичаните... или по-скоро са стигнали по-далеч по пътя, проправен от островитяните. Просто защото в Англия мерките за превенция са умопомрачителни, каквито няма на друго място в света. Скоро най-вероятно и полските власти ще затегнат обръча около футболните хулигани. Още повече – Евро 2012, на което Полша е домакин, наближава и ако местните бабаити не бъдат озаптени, ни чака най-черното първенство. Повярвайте.

[samocskasamo]

ПОЛША-Футболният вандализъм

Полша е единствената европейска страна, в която съществува официална хулиганска лига
За разлика от Холандия, която още от Средновековието е оазис на свободата, общественото развитие в Полша е белязано от социализма. Това особено личи във футбола. До падането на режима запалянковците са сред най- ревностните му противници. Стадионите тук са място, където привидно свободно можеш да изразиш позициите си. Привидно, защото след края на футболните срещи, най-превъзбудените опоненти на системата са били преследвани. Много от тях са били съдени и са излежавали присъди в тежки условия.
Въпреки режима, привържениците на полските футболни клубове винаги са имали възможност да подкрепят отборите си с всякакви средства. Още в края на 70-те и началото на 80-те те възприемат крайния италиански модел на подкрепа. Изобретени са първите знамена, шалове, измислят се песни за отбора по известни поп и рок мелодии.
Много скоро малки групички започват да се държат непристойно, да търсят съприкосновението с органите на реда, поведението им често е отвъд границата на закона.
Това са банди, които възприемат и модела на английското хулиганство – насилието и конфликтите са поставени пред подкрепата от трибуните. Друга причина, която изтъкват местни специалисти в областта на футболното хулиганство е, че с падането на социализма си отива и грижата за младото поколение, както и контролът върху него. Останали без перспективи, много младежи припознават насилието като форма на протест срещу обществото и като начин да спечелят авторитет сред своето поколение. Бичът на безработицата ражда агресивни мъже на по-зряла възраст.
Още в края на 80-те и особено през 90-те като центрове на футболното хулиганство в Полша се утвърждават Варшава, Гданск, Лодз и Краков. Групировките зад отборите на „Легия” (Варшава), „ЛКС Лодз”, „Видзев”, „Полония”, „Висла”, „Краковия”, „Легия” (Гданск) и „Лех” са натрупали толкова „опит” в насилието, колкото никоя друга фракция в Европа. Не е тайна, че в момента полските отбори са най-нежеланият съперник от европейските клубове в турнирите за Шампионската лига и Купата на УЕФА. Крайните полски фенове могат да „преминат” през всеки и през всичко, без мисъл за последствията. Хулиганските армии на клубовете от бившата соцстрана често надхвърлят хиляда души. Нахлуването на терена за бой между агитките, опустошаването на обществени заведения и транспорт се приемат за нормално ежедневие.
Ето някои от характеристиките на полската хуулс сцена:
Нацизъм
Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. Знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстват на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.
От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.
Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. Знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстват на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.
Хулиганска лига


Полша е единствената страна в Европа, в която съществува официална хулиганска лига. Тя се ръководи от спортното списание „To My Kibice”. Класирането в нея се определя от броя на спечелените битки с вражески фракции и с полицията според мащабите на вандализма по стадиони и обществени места. През 1998 г. класацията изглежда така: 1. „Лех”, 2. „Легия” (Варшава), 3. „Арка”, 4. „Легия” (Гданск), 5. „Краковия” и др. През 2001 г. ултрасите на „Лех” продължават да са №1 по страхопочитание, следвани от „Арка”, „Легия” (Варшава), „ЛКС” Лодз, „Видзев” и „Рух”. За последните две години първите две места неизменно държат ултрасите на „Лех” и „Легия” (Варшава). Пак според класация на същото списание, дербито на Лодз между „ЛКС” и „Видзев” е най-опасното в Полша. Цели три сблъсъка от 1999 г. до днес между тези два съперника попадат в Топ 10 на най-кървавите битки в Полша. На три пъти попадат и двубои на националния отбор на Полша (срещу Англия, Швеция и Чехия).
Каква е ситуацията с подкрепата за Дружина полска?
Коалиции
Мачовете на националния отбор също не минават без напрежение. На трибуните всички изглеждат единни, но преди и особено след двубоите враждуващите лагери си спретват сериозни мелета. Т.нар. „Коалиция” обединява крайните ядра на двете „Легии”, „Висла”, „Видзев”, „Сласк”, „Погон”, „Заглебие”. В друг лагер, т.нар. „Троица”, се обединяват ултрасите на „Лех”, „Арка” и „Краковия”. Сами за себе си действат крайните фракции на „ЛКС” Лодз, с които ще се срещнем в следващото издание на „Лоши момчета”. Групировките в горните две коалиции са непримирими врагове по време на срещите от шампионата, но дойде ли време за националния отбор, ситуацията се променя. Естествено, някои от най-непримиримите врагове остават в различни лагери (отборите от Краков и Лодз например никога не загърбват локалната омраза).
Единни
На 8 септември 1999 г. Полша приема Англия в европейска квалификация. За първи път хулигани от Варшава, Гданск, Лодз и Краков се организират и извършват единна атака срещу островитяните. Петима британци са тежко ранени вследствие от ръкопашен бой.Когато многочислените хулигански армии на полските клубове са единни, не съществува сила, която да им се противопостави. Вътрешното съперничество обаче прави двубоите на Дружина полска опасно място преди всичко за полските запалянковци, отколкото за гостите.

[samocskasamo]

ВАРШАВА-Ужасът на Европа

Полските "армейци" зад „Легия” шокират с вандалските прояви във Вилнюс, където оставят след себе си десетки ранени полицаи, щети за стотици хиляди и много стра.Те са близки с фракциите Viking на "Юве" и North Side на АДО "Ден Хааг". За останалите ще спомена няколко факта – над хиляда задържани и съдени по бързата процедура хулигани за последните две години, нанесени щети за стотици хиляди евро и неизмеримо количество всяван страх. Те са предизвикателство за полицията в Полша и цяла Европа, пред каквото досега властите не бяха изправяни. Те са „обичайните заподозрени” от УЕФА и съдилищата. Кошмарът на клубовете и феновете на всички европейски отбори. Обичат „Легия”, но мразят закона!
Някак между другото международните агенции и медиите подминаха размириците във Варшава в средата на май 2006 г. Тогава около 7000 хулигани вилняха из улиците на полската столица, след като „Легия” загуби голямото дерби срещу „Висла”. Въпреки че кръг преди това първенството вече бе решено, поражението от един от основните врагове бе прието на нож от ултрасите на клуба.
Точно 54 тежко ранени полицаи, над 230 ареста на хулигани и щети за стотици хиляди белязаха събитията след последния кръг от полската лига.Тези неприятни събития бяха приети като проблем на местните власти. Като че ли никой не се сети, че след броени месеци само жребият за европейските клубни турнири ще определи следващата дестинация на тази хулиганска армия с потресаващи размери.
И шокът не закъсня. Само година по-късно.В началото на юли 2007 г. във Вилнюс двубоят от турнира Интертото между литовския „Ветра” и „Легия” е прекратен. При резултат 2:0 за домакините фенове на гостите нахлуват на терена. Постепенно половината агитка от около 5000 души слиза на игрището и започва да опустошава всичко наред.
Срещу тях се изправят стотина полицаи, които се опитват да създадат преграда между полските хулигани и трибуната с привърженици на „Ветра”. Мигновено е изпратен в подкрепа и отряд от конна полиция, която да разпръсне тълпата. Варшавските хулигани обаче използват като защита рекламни пана, с които отблъскват набезите на силите на реда, а срещу сълзотворния газ – качулки и шалове през лицето. В резултат на стълкновенията четирима поляци и един литовски полицай са откарани ранени в болница. Сблъсъците продължават и извън стадиона, а повече от 100 са задържани за хулигански прояви
Извинения от министър-председателя на Полша за щети от десетки хиляди евро, които впоследствие „Легия” изплати, изхвърляне на клуба за една година от евротурнирите, 26 ефективни присъди за крайните фенове. Това е равносметката от действията на варшавския хуул легион в Литва.
Проблемите с привърженици на „Легия” започват със създаването на фракцията Teddy Boys. През 1995 г. под това име се групират най-крайните фенове, които, както показва името, са крепители на британския тип хулиганство. По време на европейските квалификации през 1999 г. (когато България бе в група именно с Полша и Англия), Teddy Boys имат възможността да се изправят срещу английските основоположници на футболното хулиганство. И го правят.
Нещо повече, островитяните си тръгват унизени от визитата във Варшава. Двубоят Полша – Англия бележи един от малкото случаи, в които хулиганите от Варшава, Гданск, Краков и Лодз действат единно.В средата и края на 90-те, успоредно с хулиганизма, феновете на „Легия” развиват и типична ултрас подкрепа.

Шаловете са незаменими атрибути дори за крайните хулигани, а оригиналните хореографии на стадион „Полска армия” често впечатляват. По това време влияние по трибуните на „Армията” (или „Лазиенковска”, по името на улицата, на която се намира домът на „Легия”) имат и групите Turysci и Cyberf@ni, която слезе от сцената и вече не съществува.
Някъде от началото на 90-те датират и приятелските връзки с фракции зад „Ювентус” и АДО „Ден Хааг”. Топлите чувства между опасните групировки на италианците и холандците се зараждат по време на турнир по футбол за фенове, провел се през 91-а на „Зюйдепарк” в Хага.
Ултраси от ювентинската Viking и домакините от North Side играят помежду си, а след това разменят няколко визити, за да подкрепят отборите си. От следващата година към схемата се присъединяват и варшавските ултраси, които оставят добри впечатления у изтъкнатите хулигани от Торино и Хага.
Освен с качествени и ползотворни връзки полските „армейци” могат да се похвалят и с отлична мрежа от фенклубове както в самата столица, така и в страната. Наред с Teddy Boys и Turysci могъщите варшавски легиони са формирани още от East Front 03 (в който вземат участие момчета от административния регион Люблин, на изток от Варшава. Разпъват знамето Together forever (Заедно завинаги); Bielsko-Biala (момчета от Подбескидзие), Ozarowski Lions, Sokolow Podlaski, Blonie, Bydgoscy Fani Legii, Grudziadz, Spokrewnieni. Всички тези фракции са формирани в периода 2002-2006 г., когато е разцветът в развитието на организираната подкрепа за „Легия”. Всички тези момчета застават единно зад транспаранта „Варшавци”. И всички рамо до рамо за честта на своя клуб. Това са полските "армейци"!

[samocskasamo]

КРАКОВ-Кървавото дерби

Осем смъртни случая бележат „подготовката” за сблъсъка „Висла” – „Краковия” през 2007 г.

Представете си Великобритания през 80-те години на миналия век и ще придобиете точна представа за хулиганството в Полша днес. Това пише журналистът от Би Би Си Брайън Аликзандър след посещението си на двубоя „Висла” – „Краковия” през 2007 г.
Дербито на двата най-стари полски футболни клуба, основани през далечната 1906 г., е едно от най-старите и яростни съперничества на континента. За това говори и фактът, че в средите на футболните привърженици Краков е познат като Града на ножовете заради честата употреба на хладни оръжия от феновете и на двата отбора. Сблъсъкът между тях пък е определян като „Свещената война на полския футбол”.



При бегъл поглед върху сухата статистика едва ли бихте предположили, че мачовете между двата тима от Краков са с огромен заряд и към тях поглед отправя цяла Европа. "Висла" има 10 титли (пет от които през последното десетилетие) и 4 купи на Полша, докато „Краковия” може да се похвали с едва 5 титли (всичките преди далечната 1948 г.). Капацитетите на стадионите им са съответно 20 и 12 хиляди.




Дотук с недостатъците. Ето и някои от предпоставките за яростното съперничество, градено през годините и избуяващо с особена сила през последните няколко години. „Висла” е популярен като Biala Gwiazda („Бяла звезда”), но наред с това цели 40 години отборът е бил свързан с милицията. Полицаите в Полша са наричани „кучета”, феновете на "Висла" – също. „Краковия” пък са популярни като Pasy („Раираните”), но също и като „Евреите”. Преди Втората световна война в „Краковия” играят редица евреи, които защитават с гордост раираната червено-бяла фланелка. Това е причината привържениците на „Краковия” да защитават тази етническа общност в Краков от нацистите.




Подобно на феновете на „Аякс” „раираните” от Краков също изтъкват доброто отношение към евреите – една от основните хулигански групировки зад „Краковия” е Jude Gang. Сред другите стабилни фракции са Opravcy и AntY-Wisla. Групово всички от стадион „Папа Йоан-Павел II” се назовават Lowcy Psow (Ловци на кучета). От другата страна, Сектор X на „Реймонта”, стоят Ultra Wisla и Sharks – познати обединения като Armia Biaej Gwiazdy (Армия на Бялата звезда).



Любовта и омразата в Краков са толкова силни, че когато в началото на 70-те „Краковия” изпада в долната дивизия, феновете успяват да убедят властите дерби все пак да има. Мачовете естествено не носят точки за класирането, играят се единствено за честта на тима. Нещо като приятелска среща... но не съвсем.В предходните броеве на „Лоши момчета” стана дума, че в Полша от години е в сила подписаното от крайните фракции „Споразумение от Познан”, съгласно което те не използват оръжия по време на битки – единствено подръчни материали.



Хард-ядрата зад „Висла” и „Краковия” са единствените от водещите групировки, които не признават споразумението. Оръжията в Краков се използват всекидневно, откъдето идва и футболното му прозвище Града на ножовете. През 1998 г. по време на мач за Купата на УЕФА „Висла” – „Парма” Дино Баджо е уцелен в главата с нож, тип „пеперудка”, и получава пет шева.




Уникален момент от съперничеството е местоположението на стадионите - „Папа Йоан-Павел II” и „Реймонта” са разделени от едва 500-метровото парково пространство Блония, което често е арена на кървави сблъсъци. Двете агитки се дебнат в района, особено когато в дадения кръг домакинства само един от отборите. Целта е ясна – набавянето на възможно по-голяма колекция от вражеските знамена и шалове, стига се дори до събличане на фланелки.



На едно от най-забележителните дербита – това през 2007 г., с което се отбелязва 100-годишнината на дербито, ултрасите на „Висла” провесиха на оградата и запалиха 500 фен-артикула на кръвния враг.Всичко това преминава през много, много кръв. През 2006 и 2007 г., само за 18 месеца, по време на треската около дългоочакваното дерби, хулиганите от Краков убиват 8 души. Полицията повдига обвинения срещу гамени от „Висла”, които през март 2006 г. изкарват от собствения му автомобил симпатизант на „Краковия”, за да го пребият и прободат фатално.



Седмица след дербито от 2007-а в покрайнините на Краков младеж от „Висла” е направен на решето от вражески нож. В доклада на полицията от октомври миналата година за срещата „Корона” – „Висла”, когато е убито 22-годишно местно момче, е записано: Домакините са били с празни ръце и очаквали юмручна битка, докато феновете на „Висла” ги връхлетели въоръжени с ножове, мачете и дори търнокопи”.




Повод за безредиците тогава са близките отношения на ултрасите от „Корона” с тези на „Краковия”. Както е известно, „раираните” са част от Триадата „Краковия” - „Арка” (Гдиня) - „Лех” (Познан). От другата страна са хулиганските армии на „Висла”, „Сласк” и „Легия” (Гданск).




Омразата между двата лагера е навсякъде из града. Излезете ли от идеалния център, Краков е пълен с графити: „Краковия” е като уличниците – поема всичко”, „Краковия” не е клуб от Краков, той е еврейски клуб и затова трябва да бъдат бити жестоко”, „Висла” е просто полицейска *****”.




Няколко са уникалните елементи, с които двете краковски армии допринасят за облика на полската тифосцена. Jude Gang, Opravcy и AntY-Wisla си устройват партита в ъндърграунд подлез в покрайнините на Краков. Тук се подготвят новите знамена, чертаят се планове за атака на врага. AntY-Wisla пък въвеждат в Полша преди няколко години изцяло черното облекло и суичърите тип нинджа – така полицията трудно може да разпознава провинилите се и престъпниците сред феновете на „Краковия”.




Близо 20 000 души от „Висла” пък зачитат по команда вестници по време на среща с „Тотнъм” през 2005 г., симулирайки английска подкрепа от трибуните. Това е и своеобразен протест срещу модерния футбол. В Краков се цени първичното! В близкото минало бе всеизвестен терминът „краковски футбол”, използван за бързия, комбинативен стил с много техника на малък периметър. От него остава все по-малко, а футболът в Краков се свързва по-скоро с опасните елементи по трибуните.

[samocskasamo]

ЛОДЗ-Жадни за кръв

Хулиганите на ЛКС от Лодз пленяват, напикават и изгарят знаме на съперниците от "Видзев"

С население около един милион град Лодз е вторият по големина в Полша след столицата Варшава. Два са популярните футболни клубове от града – „Видзев” и ЛКС. Още в предния брой на „Лоши момчета” стана дума, че дербито печели първо място в класацията на списание „To my kibice” за най-опасно съревнование по трибуните.
Lodzki Klub Sportowy (Спортен Клуб Лодз) е основан през 1908 г., което го прави един от най-старите клубове в Полша и сред основателите на футболната лига. Въпреки това с едва двете си титли и една купа на страната ЛКС определено не се нарежда сред най-успешните полски тимове. Клубът обаче може да се похвали с една от най-мощните агитки в страната, a и на континента.



Секторът, в който по традиция места заемат най-преданите поддръжници, носи името „Галера”. Многочислени са групите Crazy Cannibals от Сродмиешие и Hell's Boys от Полесие. Макар да има привърженици в цяла Полша, най-мощната подкрепа извън Лодз идва от градовете Пабианице и Влоцлавек.Основните групировки зад клуба са Ultra Force (UF) и Net Force (NF). Хулиганското ядро пък не е групирано в отделна фракция, а стои зад лозунга „Жадни за кръв!” (LKS –Avid for Blood!). През последните години все по-често се говори за Galera Warriors и Galera Hooligans, а проблемните момчета застават зад транспаранта Troublemakers (Създаващи неприятности), но така или иначе все още няма официална структура на хулиганите от „Галера”. Ultras LKS пък е най-новата фракция, която организира винаги разнообразни хореографии в целия сектор.




Малко са приятелите на трибуна „Галера” и те са предимно представители на долните дивизии. Просто техните мачове са слабо охранявани и там проблемите могат да стават лесно. В приятелския кръг са ГКС, „Ресовия” Ряшов, ултрасите от Бидгошч. Поради по-слабата охрана момчетата от „Галера” използват мачовете от долните дивизии за тренировка преди големите дербита срещу омразните „Видзев”, „Лех” (Познан), „Висла” (Краков) и „Легия” (Варшава).Връзката между клуба и привържениците е силна още от основаването на ЛКС. Симпатизантите се включват активно в строежа на стадион „Ал.Уний”. Те са едни от малкото, които в далечните години след войната пътуват навсякъде с отбора. През 1958 г. над десет хиляди души от Лодз отиват за гостуването на „Гурник” (Забже) – мач, с който ЛКС печели титлата на страната.




През 70-те в Полша става популярна организираната подкрепа от трибуните, като основоположници на ултрас течението са феновете на „Легия”, „Полония”, „Сласк” (Вроцлав) и естествено тези от „Галера”. Става популярно измислянето на песни, изработката на знамена и организираното пътуване за гостувания – през 1971 г. близо 10 хиляди фенове на ЛКС посещават мача срещу „Легия” във Варшава и срещу „Сласк” във Вроцлав.С идването на 80-те в Полша навлизат английският и холандският хулигански стил – започват масовите безредици по трибуните. От края на 90-те и началото на новия век полските фракции се връщат и към ултрас стила. В момента повечето агитки представляват огромно ядро от хулигани, които обаче съвестно изпълняват хореографии в латиноамерикански стил.



Подкрепата зад ЛКС Лодз е един от най-типичните примери. За последните десет години ултрасите и хулиганите зад ЛКС записват серия от разнообразни хореографии – огромни транспаранти, станиоли, ръчни знамена, ленти, конфети, факли и димки. Сектор „Галера” винаги предлага нещо интересно и оригинално. През ноември 2003 г. от трибуната е записан настоящият рекорд в Полша със запалени 320 факли по време на мач срещу „Краковия”.Въпреки красивите прояви червено-белите издигат в култ и хулиганството. Сред обичайните противници на това поле са градските съперници от „Видзев”, а също и „Висла”, „легиите” от Варшава и Гданск.




Типични за полските хулигани са нападенията директно на трибуните. Тези на ЛКС са особено дейни в това отношение. Само за 2003 г. те се отчитат с две нахлувания в сектора за гости (срещу „ГКС Белшатов” и „Погон” Шчечин), след прекосяване на целия терен и сблъсък с полицията. В официалния сайт на ултрасите тази „слаба активност” се дължи на големите глоби, които клубът понася, когато вандалствата са на трибуните. За да спестят солидни наказания на ръководството, сблъсъците се уговарят за деня преди мача на територия извън града или в крайни квартали.
На 12 май 2001 г. 26 души от ЛКС причакват на 25 километра от Лодз два автобуса с ултраси на „Видзев”, пътуващи за Воджислав. Въоръжени с дървени бухалки, момчетата от „Галера” нанасят тежко и унизително поражение на многобройния градски опонент.
Дербито на Лодз от октомври 2000 г. завършва с двама намушкани и още 10 души с тежки наранявания, настанени в болница. Пак през същия месец Galera Hooligans печелят яко меле с „Коалицията” на „Видзев”, „Висла” К, „Погон” и легиите от Варшава и Гданск, преди мача на националния отбор на Полша срещу Беларус.
2000-ата година е изключително ползотворна за полското футболно хулиганство и в частност за ЛКС. През юли в Забки, близо до Варшава, ултраси на „Легия” от фракцията Teddy Boys се срещат с "червено-белите", за да ги заведат до подготвен за битка терен. След кратка схватка гостите се озовават на земята, но си печелят репутацията на първата група, застанала очи в очи с хард ядрото на „Легия”.
Уговорените битки навлизат в Полша в края на 90-те. През 1998 г. е първата такава, а най-кървавата – през 1999 г. между ЛКС и „Видзев”. В края на 1999 г. ултрасите на ЛКС записват и масов бой с полицията – над 300 седалки от клубния стадион са изкъртени и попадат върху униформените. И въпреки потресаващите факти през последните години феновете на ЛКС остават извън челната петица на списание „To my kibice”. Тепърва ни предстои среща с лидерите на полската хуулс сцена...