Мнениеот Странджата » 01 мар 2016 11:58
Извинявам се за дългия текст, но не моижех по-кратко. Просто го написах, защото отдавна си мисля за това, а който го прочете - това е негов избор.
Не е лошо да знаем за какво пишем. Ако ще е за Шипка - малко сме закъснели - Вазов го е написал. Ако ще е за руско-турската война - тя не една - през 1810 година по време на руско-турската война генерал Каменски е изгорил Силистра, Тутракан и Свищов, за да не пристигнат турски подкрепления в Русчук (Спомени.Васил Манчев).
После руснаците са били една от причините за Априлското въстание:
„Това разложение (на турската администрация – б.м.) доби върховен израз в черкезките грабежи след Кримската война (1856 г ) След тази война Русия принуди Турпия да прибере в границите си към 200 000 черкези, конто бяха заселени почти нз цяла България. Това разбойническо население, уголемено от крадци българи и турци, в съюз с низшата турска администрация, подложи на ежедневно и поголовно ограбване селското население и пътуващите и търговци. Тези грабежи превърнаха недоволството на народа в отчаяние и го хвърлиха в кървава революционна борба за сваляне на турското иго”
Историческите корени на нашата демократична традиция. В Гражданска смърт или безсмъртие. Иван Хаджийски.
Накрая са победили Турция и са завладели България. Останали са в княжеството, но в него - заради победата на руснаците, вече не е имало турци. Така за нас те са станали освободители, защото са прогонили турците от империята на Османлиите. На османлиите е, защото всеки султан е имал харем и много синове, но само един от тях е можел да го наследи и затова не веднаж са избивали братята на наследника. Та затова винаги - докато е съществувал империята (до Ататюрк), винаги султан е бил наследник на Осман - нейният създател. Когато Хаджийски е писал за турско иго, за рязани читаци, тогава духът на епохата е бил друг и – например – Германия и Франция не са се били примирили и решили, заради бъдещето ( а не миналото) на народите си, да изоставят езика на омразата.
Та нашите освободители са тези, които са умирали за Отечеството – опълченци, априлци, четници и хайдути. Руснакът се е клел на своя император, умирал е за своята Русия. Умирал е на българска земя и заради това трябва да го почетем, но да го наречем освободител – мисля, че не е родолюбиво. Още по-малко родолюбиво е, че наричайки го освободител, гласно или негласно хвърляме сянка върху делото на истинските ни освободители.
Можем само да гадаем, ако Русия беше дошла да ни освободи, а не за свои интереси (всъщност това „освобождение” пак е в неин интерес), дали нямаше за една година – колкото трае войната, да създаде опълчение сред българите такова, че да минираме Берлинския договор – така, както е ставало малко или повече в „освобождавана” почти половин век Сърбия.
А когато се говори за т.н. робство, ако приемем метафората на Вазов, а тя е дълбоко вкоренена в съзнанието ни и ако не сме професионални историци, можем да си служим с нея, да не забравяме кои са били нашите "поробители" и кой е бил по-страшният в мирно време. Ето откъси от Иван Хаджийски"
Троянските колибари били добри пастири и знаели как сe доят и стрижат овце. Но с появата на хаджн Петра от Балевци, nа хаджи Василя от Папазовци и на Спас чорбаджи н Нено чорбаджи и те намерили своите пастири, които не по-лошо се научили да стрижат и доят, но не овце, а хора.
Папазовин и Балевци ... се заселили в Троян, където отворили кръчми, разорали лъките и донесли някои нови занаяти. ...
Кръчмите станали спирки на кираджиите, Значителна част от разигралата се там пара почнала да тече п кожените кесии на кръчмарите. ...В чорбаджийските къщи спирали и турски се големци. Тези големци обичали не само хубаво ядене, пиене и червендалести булки, но н белите меджидии. С тези тези меджидии четиримата чорбаджии, обединени в свещен съюз, купили правото ла управляват неограничено и безотговорно цялата троянска нахия. По този начин възниква прочутото троянско чорбаджийство, на което съперничат само еленските и котленскнте чорбаджии.
Четиримата чорбаджии разделили нахията на четири района, като всеки бил неограничен господар в своя район. ... Чорбаджиите обаче се пазели да дразнят по- будното население на Троян, особено еснафите.
Като изпълнителна власт всеки чорбаджия държал при себе си един турчин, когото колибарите считали за заптие. По този начин заповедите на чорбаджията се смятали за заповеди на турската власт и се изпълнявали безропотно. В ограбването на народа кръстените и рязаните читаци действали задружно.
Населението оt колибите било задължено да работи ангaрия на чорбаджиите. Щом хаджи Петър например гръмнел е пищова си на Присоeто, всички колибарн от Попишка и Лъгът напускали своята работа и отивали да орат, сеят и жънат нивите му. Тежко и горко на този, които ие отивал. Цял живот не можел да се отърве от тефтера на хаджията.
Днес троянецът си пие ракнйката по навик и традиции. Сам си я вари, сам си я ние. Ако не му се услажда да си я пие дома без приятели, отива в кръчмата. Но ако рече, може нито да я пие, нито да влиза в кръчма. По тогава не е било така. Всеки чорбаджия имал по десетина кръчми .... Всеки колиба е бил длъжен да се отбива в кръчмите. Собствено той можел и да не влиза, защото щом чорбаджията го види, че минава и не се одбива, веднага му пише едно пиене в тефтера. ...А знаете ли вие що значи чорбаджийски тефтер. Чорбаджията никога не давал, нито вземал пари от колибари
Между тях стоял тефтерът. По тефтер чорбаджията давал пари назаем, плащал данъка на колибаря, давал му сол, газ, желязо и по тефтер минавал стойността на купения добитък. Вие сами можете да си представите какво е разбирал от този счетоводен ребус един колибар, който до вчера още смяташе на пръсти; ...
..И досега във Видимата и Ново село при делба на ортаци кавгата става не кой да вземе сухите пари и готовата стока, а тефтера, ... И до днес Щърбана никога не приема да му се издължи цялата сметка:
Но златната мелница на троянските чорбаджии било делото, което те завели в 1840 г. със сопотненци за собственост на Троянския балкан. Те протакали умишлено това дело, защото през 2-3 години разхвърляли върху населението разноските» но воденето му.. Толкова лири били дадени за подкуп на видинския паша, толкова, в Цариград, толкова на каймакамина. толкова на мюдюрина, толкова за черпни и моабети. Само за червен пипер за моабетите похарчили 3000 гроша във време, когато цяла Копривщица плащала 2000 гроша данък.
С. 248-250 Гражданска смърт или безсмъртие/
Та като се хвалим с Джон Атанасов, да не забравяме и нашите чорбаджии, които са открили виртуалните пари далеч преди ерата на интернет. И като се позоваваме на митовете, създадени от гениалния родолюбец и митотворец Вазов, да не забравяме разочарованието му след Освобождението – такова, каквото е. И да си помислим неговото разочарование, примесено с носталгията по онази България – поробена, но „опиянена” от
Та накрая - вечна слава на тези, които са паднали за своето Отечество - опълченци за България, руснаци - за Русия на българска земя!
И нека си бъдем българи - по-малко братя на един или друг по-голям, и повече българи!
Последна промяна от
Странджата на 01 мар 2016 12:01, променено общо 1 път.