Вицове, комични случки и изказвания

[tevez]

Той: Обичаш ли футбола ?
Тя: Да !
Той: Тогава си една крачка пред другите.
Тя: Но тогава ще е засада.
Той: Край отиваме да се женим....

[защо]

Жена казва на мъжа си:
- Знаеш ли че никотина е бавно действаща отрова?
- А ти какво искаш, да пуша стрихнин ли?

[slash1912]

Момченце пита майка си:
– Мамо, може ли за Хелоуин да облека екип на
Локутууу
– Не, миличък! Идеята на този празник е да
предизвикаш страх, а не съжаление!

[daduradam]

Момченце пита майка си:
– Мамо, може ли за Хелоуин да облека екип на
Локутууу
– Не, миличък! Идеята на този празник е да
предизвикаш страх, а не съжаление!

Аман от глупости

[ЕМИЛ]

[Niksh0]

Жена изневерява на мъжа си и се моли:
-Господи,направи така,че мъжа ми нищо да не разбере! - след,което чува глас:
-Добре,но след време ще се удавиш!
След време тя печели от лотарията презокеански круиз.Корабът започва да потъва,а жената пак се моли:
-Господи,нали няма заради мен да издавиш всички на кораба! -и пак чува глас:
-Цяла година съм ви събирал,курвииии!

[becks32milan]

Момченце пита майка си:
– Мамо, може ли за Хелоуин да облека екип на
Локутууу
– Не, миличък! Идеята на този празник е да
предизвикаш страх, а не съжаление!

[tevez]

Младите хабер си нямат какво е комсомолска бригада. За тях онова време е
тоталитарно, мрачно, комунистическо… Ех, как си живеехме по тия бригади! Мацки,
пиене, никакъв контрол!
Бяхме в Казанлъшко. От другата страна на пътя, срещу нашите бараки, беше
пчелинът на АПК-то. Една вечер се налюскахме с домашна ракия и спонтанно ни се
прияде мед. Оформихме ударна група и потеглихме. Обаче по пътя установихме, че
точно специалистът по този вид животновъдство не е попаднал в нея. От петимата
никой и идея си нямаше къде из малките дървени къщички се крие медът. Ха да се
върнем — ей, ще ни скъсат от присмех. Може и прякори да ни лепнат. Пък и ракията
не дреме, избива на юначество… Тия, дето са трепали змейове, само след запой с
домашна ще са го правили, мамка му…
— Вижте, пичове — предложи Иван (още не мога да си спомня дали той бе
най-трезвеният или най-пияният). — Да дигнем кошерчето и в лагера. Там на светло
все ще измислим нещо.
Казах ли, че нощта бе непрогледна като кучешко дупе? Е, сега го казвам… Че
има пазач, показваше само хъркането му. Кошерите бяха боядисани в ярко жълто и с
повече въображение можеше да се „видят“.
— Ей този — спря Иван.
— Що? — заинтересовах се аз.
Бях към края на пубертета и много питах. Тоест, бях любознателен.
— Най-голям е — озъби ми се той.
Правилно! Като крадем, най-големият трябва да е. Грабнахме го. В този
момент ни се нахвърли дребен, но трътлест помияр. Лае до небето и току налита към
краката ни.
Разстоянието до лагера го взехме само на заден. Четирима носеха кошера, а
петият играеше ариегард срещу песа. Щом инкасираше три ухапвания, минаваше при
носачите… Отгоре на това няколко пъти пропадахме в някакви канали, спъвахме се в
коренища… Най-после издрани, изцапани и изпохапани се добрахме до нашия район.
Момчетата започнаха посрещането с тържествуващ рев и… млъкнаха. Оня,
разбирачът, се плясна по челото и ахна:
— Мале! Донесли сте къщичката на кучето…

[tevez]

Един човек имал проблем с това, че след няколко думи казвал "Да *ба" . Влязъл в един магазин за хранителни стоки. Казал на продавачката:
- Г-жо, да *ба, дайте ми едно пиле, да *ба.
Продавачката се възмутила и се развикала:
- Ама господине какви глупости говорите.
Клиентът пак се опитал да си купи пиле.
- Г-жо, да *ба, аз не искам вас да *ба искам едно пиле, да *ба.
Продавачката не издържала и викнала полиция да се справи с клиента.
Полицая вкарал клиента в една стая и го питал какво иска от продавачката. Клиента обяснил:
- Господин полицай, да *ба, аз казах на продавачката, да *ба, да ми даде едно пиле да *ба, тя си помисли, че искам нея да *ба и накрая извика вас, да *ба.
Полицая сърдито:
- Седнете господине!
- Ама аз мога и прав да *ба, отговаря клиентът.

[tevez]

Когато има един майтапчия в колектива, бива. Обаче съберат ли се двама,
има голяма вероятност да стане сакатлък. Аз бачкам в енергото, по подръжката съм.
Лятото е гот, ама завеят ли халите — забравям си къщата. Там електропроводът
скъсан, тук трансформаторът гръмнал… Ама щях да ти говоря за майтапчиите. Събраха
се в бригадата Пеньо и Ради. Хем двамата се бъзикат с другите, хем гледат един
другиму.
Бяхме в Новозагорско зимъс — три дена и три нощи ни брули един ветрец.
Вече си тръгваме и Пеньо да вземе да пусне в джоба на работните дрехи на Ради един
презерватив. Взела жена му да ги пере и — хоп! — налита на него. Сложила ръце на
кръста и засъскала като дрогирана змия:
— Що си ми донесъл, бе?
Ради обаче веднага чактисал и вместо да отреже „Мамка му и Пеньо!“,
измислил една дълга и завъртяна история. Демек, от работата, от енергото де, му го
дали, защото в Новозагорско имало много срамни болести. А така — венерически!… И
завършил:
— Ето, тук е. Защо ми се караш — не съм го използвал!
Разминало се на Ради значи. Да, ама след няколко дни Радевата благоверна
среща Пеньовата и спонтанно пита:
— Твоят донесе ли в къщи презерватив?
И й разказала историята. Връща се Пеньовица, обръща всичките му дрехи —
няма! И чака го тя вечерта бясна.
— Къде е презерватива, дето ти го дали от енергото?
Пеньо в небрано лозе. А тя:
— Гиди, курварино! Ползвал си го, а?…