
В някои медии излезе цитат на Изпълнителния директор на ЦСКА: "Пълни глупости на некомпетентен човек (б.р. - по адрес на Венци Стефанов). За стадиона преговаряхме с немска компания, но отказахме предложението. Ние си гледаме нашите интереси. Славия щеше да запази съоръжението, като изтече концесията за ползване, а ЦСКА оставаше без нищо. Откажем ли се веднъж от "Армията", не ми се мисли какви ще са последствията".
Това е една от много важните отправни точки в преговорите за модерно съоръжение. Защото Славия е собственик на терена. Ако приемем, че договорът бъде за 25 години, както предлага компанията-инвеститор, то след тях ЦСКА ще плесне с ръце, а в тях няма да има нищо.
И тук въпросът е на разумно, отговорно и стратегическо решение. Защото армейците ще играят на чужд стадион след две години, ако в тази държава не се вземат спешни мерки. Не само ЦСКА ще играе на чужд стадион. Вероятно той дори ще бъде в друга държава.
Александър Тодоров прави ход на ръководител и в никакъв случай не под страха на революцията на феновете. Някои вече декларираха, че кръв ще се лее за "Армията". Доколко обаче форумните декларации имат смисъл говорят фактите. А те са, че феновете не се бунтуваха дори, когато ЦСКА играеше под наем. Приемаха смирено, когато ЦСКА обикаляше, като цигански табор, защото "Армията" нямаше лиценз. Не гъкна, когато ЦСКА игра реванш за Купата не само на чужд стадион, но и в друг град на 100 км от София, а разходите бяха платени от другият, губещият клуб.
Няма смисъл от медийни престрелки и остроумничене. Въпросът е прекалено важен, за да се решава с емоции.
На този етап "Българска армия" няма алтернатива. Дори при тежкия договор за т.нар. концесия за клуба. Види се у нас никой не мисли да се съобразява с решение на съда от 2009-а, според което ЦСКА е пряк наследник на АС-23 и че неговото място на този стадион е свещено право. Дори законно.