Любопитни факти за Пловдив

[PLOVDIV PEE 1912]

За водния часовник мисля ,че са били само 3-4.Даже еди кой си римски император като бил в Пловдив много се учудил....от тази придобивка.

П.П. Пичове, евала за това, което правите.

[Ki Cho]

Не се чуди за това "евала"! Подобна информация като тази, която публикувате тук се намира трудно дори с помощта на Гуугъл. Отделно, цялата тема кара четящия /мен де/да се пръсне от кеф, че е Пловдивчанин.

[PLOVDIV PEE 1912]

Направиха Недко Каблешков почетен гражданин посмъртнo

Източник: News.Plovdiv24.bg
©

С пълно единодушие общинските съветници на днешната си сесия удостоиха видния пловдивски общественик, юрист, публицист и журналист Недко Каблешков със званието "Почетен гражданин на Пловдив", предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Предложението беше внесено и преди няколко сесии, но бе отложено, защото бе направено от постоянна комисия в местния парламент, а за най-високото отличие предложението трябва да бъде или от кмета, председателя на Общинския съвет или гражданска подписка. Днес то бе внесено от Илко Илиев.

Недко Каблешков е роден през 1867 година в град Копривщица. Произхожда от Каблешковия род, негов братовчед е видният български революционер Тодор Каблешков. Свързан до края на живота си с Пловдив, играе важна роля в обществения и културния живот на града. Един от малцината общественици, който неотклонно - с перо, слово и дела, защитава и отстоява интересите на Пловдив в името на просперитета и утвърждаването му като втора столица на България.

[PLOVDIV PEE 1912]

Арменската колония в Пловдив и нейната църква “Сурп Кеворк”

Предистория на арменските преселения на Балканите

Научното разглеждане на темата трябва да бъде поставено на историческа основа, която да даде възможност за проследяване на ходът на възникване и развитие на арменската общност в Пловдив през вековете, за да бъде по – лесно схваната връзката с нейната църква.

Установяването на арменските общности по балканските земи, респ. в Пловдив, исторически е обусловено от съдбата на арменската държава и ударите, които тя понася от военно и политическо съперничество в Мала Азия между мощните тогава империи – Рим, Византия, Персия.

Изселването на арменците от тяхното отечество рядко е ставало доброволно, а най – често и най – вече по насилствен начин и по принуда, поради тежки условия на живот под чуждо господство, политически или верски гнет. Незавидна роля в изселването и преселването на арменците на Балканите се пада на Византийската империя.

Първите насилствени изселвания на арменското население се отбелязват по време на владичеството на Юстиниан Велики, 527 – 565г. Арменците се заселват в Адрианопол и в други населени места в Тракия и Македония, влизащи тогава в пределите на Византийската империя.

През следващите векове принудителните изселвания на арменското население от Армения, свидетелстват за една трайна и целенасочена политика на византийската държава.

През периода на продължителното царуване на Василий II (975 – 1035г.) и завоевателните му войни се наблюдава продължение на същата пагубна за арменците (а и за българите) политика. По нареждане на императора през 988г . насилствено се преселват компактни маси арменци от Мала Азия. Вероятно част от тези арменци са намерели трайно местожителство в гр. Филипопол (дн. Пловдив). Свидетелство за това е сведението на Ана Комншна, дъщеря на император Алексей I Комнин, че по време на царуването на баща й, част от населението на Филипопол се е състоял от арменци – павликяни и от арменци – монофизити, т.е. такива принадлежащи към Арменската апостолическа църква.

Сведения за арменско население в отделни градове по българските земи се срещат през XI – XIV в. в периода на падане на Първото българско царство (1187 – 1393 г.) Такива сведения дават Ана Комнина, епископ Теофилакт Охридски, Ансберг, Ж. Вилардуен, Никита Хрониат и други автори.

През този дълъг исторически период от VI - XIV в. включително сведения за арменците и арменските поселения по българските земи и отдилни византийски градове и имало, но фактическия материал е много оскъден и липсват точни данни за броя им, както и някои други подробности за тях. Трудно е да се посочат градовете на Балканите, където арменците са обособени като етно – религиозни общности и със своя църква. Това безпорно се отнася както за арменците монофизити, така и за дуофизити, т.е. привърженици на източното православие. При арменците – павликяни не може да се търси църковна институция, колкото и компактни да са били те в Пловдив и другаде. Известно е, че те са били против църковната йерархия, църквата като институция както и към догматиката и редица църковни образи и тайнства, които те са отричали.

От всичко това следва, че трудно може да се твърди за наличие на обособена арменска общност като етно – религиозна единица както в Пловдив, така и в други големи населени места на Балканите, докато не се открият документи и надеждни факти в тази насока.

Период на оформане на арменските колонии и религиозни общини по време на Османското владичество – 1375-1878г .

С падането на Балканите под Османско владичество, вече от края на XIV в. до към средата на XVI в. преселванията на арменците в поробените български земи, респ. в Пловдив трябва да са имали спорадичен характер. В Пловдив (вече преименуван на Филибе) през XV в. според някои е бил заточен един от големите арменски лекари от късното Средновековие Амирдовлат от Амасия /градче в Мала Азия/. Той тук е живял близо 10 години и е написал своя труд “Ползата от медицината” и други книги.

В една преписка към свой медицински ръкопис той споменава имена на лекувани от него пациенти – българи, турци, гърци, арменци, от което може да се заключи, че тук е имало арменци, вероятно малобройни, още необособени като етно – религиозна общност. Освен това в друга преписка, в превода на един лечебник от 1469г. Амирдовлат Амасиаци отбелязва името на патриарх Йоаким и епископ Аристакес, под чиято духовна власт се намирал Филипопол и околността му. От това следва, че той би трябвало да е духовен глава на пловдивското арменство през онези години, но за съжаление, не се споменава за наличие на арменска църква в града.

Въз основа на това маже да се направи извода, че броя на арменците в Пловдив в края на XVI и началото на XVII в. трябва да е бил толкова незначителен, че не е станал обект на внимание от страна на арменскато духовна власт.

Период на оформяне на арменската колония в Пловдив и придобиване на църквата “Агиос Георгиос” /”Свети Георги”/ от арменците през 1675г.

Пловдивското арменство се оформя като етно – религиозна общност със своя местна управа след втората половина на XVII в. и това става безпорно въз основа на съществуващото малобройно арменско население и преселници – бежанци отвън.

През 1672г .турския султан Мехмед IV при похода си срещу Полша успява да завладее редица нейни територии и градове. В тях е имало компактно арменско население със своя църква, съдилище и патриаршия. При това нашествие част от арменците се изтеглят, част от тях следват турската войска, а останалите преминават едномесечен път, за да стигнат до черноморското крайбрежие. Те са натоварени на три кораба. По време на това мореплаване вследствие на силна буря единия морски съд претърпява корабокрушение и пътниците се издавят, втория кораб бива изтласкан към местността Галата край Варна, а третия бива отнесен на юг към Бургас, където засяда при Созопол. Те са принудени да останат през зимата в безлюден край. Напролет поемат пътя към Пловдив, където се установяват за постоянно. Това става със съдействието на един родолюбив арменски търговец – Абро Челеби. Благодарение на своето влияние и авторитет пред турските власти той успява да издейства султанско разпореждане за настаняване на всички бежанци от Полша в Пловдив (тогава Филибе). Така не след дълго в града се преселват арменци, установили се първоначално в Одрин, Галата и Созопол. По този начин тук се оформя една значителна по брой етническа група.Узнавайки за желанието на местното арменство за собствена църква, Абро Челеби, който се радва на благоволението на султана, успява да издейства султански ферман за предоставянето на една от осемте православни църкви (тогава гръцки), за религиозните нужди на арменците. Гръцката духовна власт – метрополията с нежелание решава да отстъпи на арменците църквата “Свети Георги” (“Агиос Георгиос”), в която според слуховете е било извършено убийство, поради което се е считала за осквернена. Тя се е намирала извън вътрешната крепостна стена, по западния склон на хълма “Небет тепе” (“Хълм за наблюдение”). Станали господари на църквата през 1675г. , арменците запазват нейното име и на арменски бива наречена “Сурп Кеворк”.

Църквата “Сурп Кеворк” през периода 1675-1998г.

В запазения ръкопис за придобиването на църквата, няма сведения за архитектурата, интериора и за някои други нейни особености. Няма данни и за майсторите, които са взели участие при ремонта на църквата, с изключение на двама зографи, изписали олтарната част. Като се вземе под внимание, че Шериата и турската власт тогава не са разрешавали на християните да строят своите култуви сгради – църкви и параклиси в мащабни форми, може да се допусне, че църквата “Сурп Кеворк” не е била внушителна постройка и е запазила архитектурния си стил и външен вид на своето време. Без съмнение тя е трябвало да бъде до някъде вкопана и без камбанария.

Църквата “Сурп Хач”

Църквицата “Сурп Хач” (“Свети Кръст”), е построена по време на вътрешни църковно партизански противопоставяния между конституционалисти и антиконституционалисти. Когато партизанските страсти утихват, тази култова сграда, състояща се от предверие и църковно салонче с олтарна част, вече преустроена, започва да служи като стая за отдих и като съблекалня на високопоставен духовник, присъствал – участвал на богусложението. В последствие олтарната част се прегражда и се изпалзва са складово помещение. Днес там е малкия клуб на скаутската организация “Хоменътмен”, предоставен от Църковното настоятелство за безвъзмездно ползване.

Църковният двор

Пред и около църквата има обширен двор, който обгръща църковния комплекс в с воя правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на масивна, висока каменна стена, напомняща крепостните стени на града в древността. Макар тя да отнема изгледа към града откъм запад, поради преградно – защитната функция, която изпълнява, тази й конструкция е напълно оправдана. От източна страна църковния комплекс е защитен от каменни стени, издигнати пред склоновете на хълма “Небет тепе”.

В миналото двора е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали тук. Свидетелство за това за множеството мраморни надгробни плочи с изтрита епиграфика.Много от тези плочи виждаме използвани като настилка в отделни сектори на двора.

Установено е, че до Освобождението на България от Османско владичество, арменството в града е имало и друго гробище – за “простолюдието”, еснафското и бедното му съсловие. То се е намирало там, където днес е училище “Йоаким Груев”, малката градинка откъм източната му страна и част от Понеделник пазара. Тук в съседство са били павликянските (католишките) гробища. Като доказателство за това служат надгробните плочи, открити при изкопните работи за нова сграда на споменатото училище. Те биват прибрани от Археологическия музей на града и проучени. Тези надгробни плочи с друг надгробен правоъгълен паметник биват пренесени в двора на Имарет джамия, престояват там известно време, а след 1989г. биват изхвърлени с някои турски надгробия в изкопите на новостроящите се жилищни блокове срещу църквата “Света Петка”. Неизвестно кога и от кого, преди разчистването на терена те са били отнесени другаде, в неизвестно място.

В църковния двор на празното пространство между църквата и някогашната църквица “Свети Кръст” стои запазен един мраморен съркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също от мрамор и подвижен, на лицевата си страна има епиграфски надпис на арменски, но от него са останли само отделни букви и при това положение той е нечетлив. По сведения в двора са съществували общо пет такива съркофага, като запазения по предание е принадлежал на богат арменец, убит при обир. Прилипен на западната стена на църковния комплекс, където е параклиса “Свети Стефан”, е поставен мраморен паметник в памет на загиналите арменски офицери и войници през Балканската и Първата световна война. Откриването му е станало на 25 май 1933г . в деня на Възнесение. В долната част на този мемориален паметник, след 1945г. е поставена малка мраморна плоча с имената на падналите през Втората световна война арменци от Пловдив по инициатива на организация “Ереван”.

За пиедестал на този паметник служи масивен правоъгълен блок, открит някога в Арменските гробища на “Тепе алтъ”, днес Понеделник пазар. На лицевата му страна има издълбан триреден надпис на арменски с унициални букви.

Камбанарията на църквата, строена вероятно през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928г. бива полусрутена. Новата камбанария се изгражда на същото място в ъгъла, където се засичат западната и северната масивни оградни стени. Тя повтаря архитектурата на старата камбанария, само с частично изменение на дългообразните прозорци.

В дворчето пред параклиса “Тадей и Партений” към западната страна, близо до западното стълбище стои все още един кладенец, направен по поръка на знатен арменец, в памет на рано починалия му син. Кладенеца е построен на 5 май 1877 г. В онези далечни времена този кладенец е бил благодат за хората от квартала, които са черпили вода за битови, можи би и за питейни нужди, тъй като тогава на редки места в града можело да се намери водопроводна мрежа с глинени тръби.

В северната част на църковния двор се намира бившата сграда на училище “Св. Вартананц – Вараварян” с надпис по елипсовидна мраморна плоча на арменски език и годината на построяването му 1894 г. Там са били забавачницата и първите отделения на училището, а долния етаж е бил предоставен на домакина под него. Няколко години след премахването на царската институция и капиталистическия строй и установяване на комунистическия режим в страната, сградата е преустроена в Дом на арменската култура със съдействието на Диран Парикян – кмет на града. Той бе предаставен на организация “Ереван” за провеждане на различни културни начинания – театрални представления, оперети, концерти, тържествени събрания и др. От 1989г. след мирната революция и въвеждане на демократични и капиталистически порядки, този дом собственост на Църковното настоятелство остава на разположение на всички функциониращи арменски формации за ползване по предназначение.

От южната страна на църковния двор, на мястото на старото арменско училище, за периода 1943-1944 г. е построена триетажна сграда на новото Арменско училище. В приземния етаж на училището се намира канцеларията и складовите помещения на Църковното настоятелство. Тук се помещава и читалище “Красирац Йехпайрутюн” (“Книголюбиво братство”), основано през 1883г., запазило съществуването си и до днес.

Църковния комплекс, Домът на културата, ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, читалище “Крисарец”, намиращи се на общ терен в подножеито на хълма “Небет тепе” (“Арменско тепе) представляват средище на религиозен, просветен и културен живот на арменството в града, както в миналото, така и днес, като се вписва по естествен начин в общоградския разнолик живот. http://obrazinegr.com/04_school/OU_Tiutiundjan.ppt (допълнителна информация за училището)

Арменските гробища

След Освобождението на България от Османско владичество се съставя първия градоустройствен план на град Пловдив. Съществуващите до тогава християнски (български, католически, арменски), мохамедански и еврейски гробища попадат в чертите на града и това налага отреждане на нов терен за гробища.

На 15 март 1878 г. за арменско гробище се отрежда парцел между българските православни и католически гробища. Този гробищен парцел възлиза на 12 000 кв. м. (без промени до днес).

Във връзка с 50 – та годишнина от Геноцида над арменския народ в пределите на Османската държава, организиран и изпълнен от Младотурците през 1915-1918 г., един монументален надгробен паметник, останал безстопанствен, през 1965 г. е пригоден за възпоменателен паметник на жертвите от Геноцида. Това е дело на Църковното настоятелство с подкрепата на арменците от града и съдействието на ръководството на орг. “Ереван”. Автор на преустройството на паметника е дело на скулптор Хазарос Бедросян. Този паметник има отделни детайли и мраморни плочки с надписи на арменски език. От източната страна на пиедестал е скулптурната група – Майка, прегърнала дете, явно олицетворяваща Майка Армения, поела грижите за своите сиротни деца. На върха на мемориалния паметник е укрепено земно кълбо с гълъб на него.

Арменски народен дом

През първата половина на XIX в. арменската общност в града придобива една голяма жилищна сграда благодарение на едно дарение. Крикор Мъгърдич Шакарян, аптекар от Тополовград дарява по – голямата част от своето недвижимо имущество на църквата “Сурп Кеворк” в Пловдив – триетажна къща. Така този дом намират своето място редакцияна на в. “Вахан” и ОСОК “Хамазкаин”, орг. “Ереван”, ХОМ (Арменски помощен съюз), канцелария на ООД “ХАЙ”, канцелария на “Армен ТУР” ООД, ресторант “Ереван”, Клубът на пенсионерите и др.

По този начин дарената сграда се превърна в център на арменската общност в града и за овековечаване името на дарителя, Църковното настоятелство решава тази сграда да се нарича Арменски народен дом “Крикор Шакарян”.

Арменският театър в Пловдив ражда Крикор Азарян за голямата сцена

Около храма "Сурп Кеворк" (Свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общност в Пловдив. В общ двор са черквата, библиотеката към нея, училището, домът на културата. Все ще се намери човек, който да упъти любопитния непознат. Саркис Антреасян от момче се занимава с театъра или както му викат бат Серчо.

Първият спектакъл на арменски език, представен от арменци в България, е показан през 1881 г. в Пловдив. Играл се е в сграда над Джумаята, като се тръгне към Сахат тепе, вдясно, по наклонената улица имало някакъв салон. Тогавашният режисьор ли, драматург ли, или артист - Фасуляджан, дошъл от Цариград, но в Пловдив вече имало театър, а в същата година той станал общински. Фасуляджан "поставял" западни пиеси, преведени от него на арменски. Почти нищо не се знае за първите произведения, които е играла тогавашната арменска трупа. По-известни са заглавията, поставяни от 1904 до 1944 г. Тогава на сцената се изявяват героите на Шекспир, Молиер, Островски и на арменските писатели Сандокян,Шарвазаде, Баронян и други.

Театралната история от края на ХIХ и началото на ХХ век му е разказвал баща му - Магърдич, който бил бакалия и в "колонела" дълги години продавал и билети за арменските театрални представления. Драматичната трупа на пловдивските арменци, която се скъсвала да играе комедийни представления, от 60 години носи името на Агоп

Баронян, това е арменски драматург, живял в Цариград.

Трупата през различни години, вижда се и Антреасян в средата, сърцето на агитката



Да служиш на изкуството означава да работиш за възхода на човечеството. Това е лайтмотивът на арменската театрална трупа в Пловдив, който се изписва в началото на всеки от афишите й. Крилатата фраза е заимствана от културно-просветна организация на арменците, съществувала след Първата световна война. Театралната дейност на пловдивската арменска общност е описана от бат Серчо в кратки материалчета, писани по повод за различни вестници. След 1904 г., когато данните за репертоара на трупата са по-надеждни, се вижда, че арменците "качили" на сцената "Дон Жуан", "Скъперникът", "Тартюф", "Отело", пиеси на Островски и на арменски автори. До 9 септември театралната трупа е поставила 64 заглавия!
После започва да идва литература от Армения. Държавата отпускала субсидия на организацията "Ереван", чрез която връзките в родината майка станали регулярни. Списъкът с постановчици е дълъг - над двайсет българи и арменци, наши и гости, неизменен е бат Серчо, който навремето за малко не отишъл да учи режисура в Ленинград. Не го пуснали домашните, защото професията им се сторила несериозна... Той предпочита да се нарича организатор на арменския театър, като сега се опитва да възстанови колектива, защото като всичко в държавата и арменският театър, устоял на куп превратности, след 10 ноември отива по дяволите поради липса на средства. Трупата, отличник и лауреат на републикански фестивали за режисура и актьорски изпълнения, се разпада, въпреки интереса и признанието на вярната си публика и гастролите в големите български градове - София, Русе, Варна, Бургас, Добрич, Хасково...

От началото на века до средата на 40-те години в България са издавани над 50 арменски вестника и списания, съществуват секции на традиционните арменски партии в диаспората, работят арменски организации, създадена е система от контакти с арменците в други страни. Доколкото българското общество проявява траен интерес към арменската култура, започват да се печатат арменски автори и на български език.

Политиката на комунистическия режим към арменците е непоследователна и противоречива, както и политиката спрямо всички малцинства. Първоначално арменските училища преминават на държавна издръжка, но в тях започва да се изучава не западноарменският език на арменците на Балканите, а източноарменски – езикът на Съветска Армения. През 1961 г. те са закрити, както и всички училища на малцинствата. Поради антирелигиозната политика се унищожават арменски църкви, представляващи културни паметници. Разпускат се всички арменски организации, закрити са вестниците и списанията, създава се /1944 г./ казионната изцяло контролирана от властта Културно-просветна организация на арменците в България “Ереван” с едноименен вестник. Ролята на този вестник не може да се оценява еднопланово. Както всички печатни издания на територията на България през този период, и той е инструмент на пропагандата на властта. Същевременно обаче е единственото възможно поле за изява за хората, работещи за арменско самосъзнание. Макар че през този период не е лесно да се напусне България, около 5 хиляди арменци успяват да емигрират в САЩ.

След политическите промени през 1990 г. се възобновяват доста арменски организации – Общоарменският благотворителен съюз “Парекордзаган”, Арменският помощен съюз ХОМ, скаутската организация “Хоманътмън”, съюзът “Хамазкаин”, хорове, театрални състави и др. Продължава да съществува и изцяло променената “Ереван”. В някои училища /София, Пловдив, Варна/ започва да се изучава арменски, в градове, където арменците са по-малко, общността създава съботни училища. Отбелязват се традиционните арменски празници, както религиозните, така и историческите. Обикновено отбелязването на Деня на геноцида от 1915 г. намира отзвук и в централните български медии.

Арменците в България са от една страна изключително устойчива общност, съхранила своята идентичност и в години, когато това не е било лесно, от друга, те са напълно интегрирани в българското общество и участват във всички сфери на обществения живот. Исторически са известни като сръчни майстори в традиционни за общността занаяти – бижутерство, часовникарство и др. Днес немалко арменци в България се изявяват в новите свързани с компютърната техника професии. Доста са и свързаните със съвременната българска култура и наука арменски имена. Присъствието на арменски фамилии сред създателите на българската култура и наука пък стимулира и друг процес – интересът на българското общество към арменската култура и история.



автор: Надежда Иванова

[Ki Cho]

Според Жефроа де Вилардуен /или както там се чете GEOFFRY OF VILLEHARDOUIN/ именно враждата между арменското и гръцкото население на Филипополис води до нападението на Калоян над града и последващото ... ще цитирам английския превод. "Thus was destroyed the noble city of Philippopolis, one of the three finest cities in the empire of Constantinople." (Така бе разрушен благородният град Филипополис, един от трите най-красиви града на Константинополската империя.)

[PLOVDIV PEE 1912]

Житие на мъченица Рада Пловдивска и нейните три деца


Рада беше сестра на Вълко чорбаджи, който беше най-пръв търговец в Пловдив... [По-нататък се описват редица насилия на турците и се съобщава как с измама бил удавен в морето мъжът на Рада.] Сега злочестата Рада остана с четири невръстни дечица, за да оплаква окаяния си мъж, и не знаеше какво ще си изпати и тя самата.

Рада беше великодушна жена. Тя много добрини правеше на бедните... Всяка неделя сваряваше по един казан ястия и го пращаше на затворниците в пловдивската тъмница с 20-30 големи хляба, каквито се месят и до днес по Румелия. Повечето от затворените страдаха за правда и бяха все българи. Тя никого не връщаше празен, ако дойдеше в къщата ù за милостиня или да ù остави от нужда като залог нещо скъпоценно. Тя имаше обичай да ходи в харема на големците, за да действува чрез жените туркини да измолва затворените.

Горепосочената Рада имаше брат на име Павли. Тя искаше да го научи да чете и пише на турски и плащаше на един арменец да го научи. Турците завиждаха на арменеца и искаха те да го учат, защото мислеха да го потурчат. Тогава на великия четвъртък потърсиха момчето у Радини, но не го намериха, уловиха Рада, биха я и искаха да я затворят, за да каже къде е скрила братчето си Павли (наистина Павли избяга в Смирна, а оттам в Атина). Вечерта, когато ще се четат 12-те евангелия, турците отиват у Радини, съсичат на парчета Рада и трите ù деца, а само едно се отърва, тъй като слугинята го скрила в печката. Рано сутринта турците уловиха слугинята и я затвориха, пък набедиха съседа ù Ставри абаджията, че той бил заклал Рада с дечицата ù, и набързо окачиха въже на Радината врата, за да го обесят. [По-нататък се описват различни турски жестокости и своеволия].

ИЗВОР: Из Житието на мъченица Рада Пловдивска, убита около средата на ХIХ век. Ръкопис на Димитър Паничков, изпратен в редакцията на в. „Свобода“, вж. НБКМ – БИА, ф.2, а.е. 18, л. 31-34. Цит. по Петър Петров, „По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма“, ч.2, Наука и изкуство, С. 1988, с. 494.

[PLOVDIV PEE 1912]

ЛЕТОПИС НА
ПЛОВДИВСКИТЕ КМЕТОВЕ

След освобождението в 1878 г. руското военно командване вменява управлението на Пловдив на генерал Веляминов – благ мъж с желязна ръка, който бързо слага ред в хаотичния живот - типичен за всеки излязъл от война град.

Борба за влияние между етносите, разрушения от сраженията, глад, бъркотия, безвластие – градът се нуждае от ред, дисциплина и край на произволите.

Първата грижа е изборът на кмет, който да представлява населението пред окупационните власти. На свикано от генерала общо събрание на градските първенци на 26 януари 1878г. те единодушно приемат, че този, когото ще изберат, трябва да е българин, но ( „предимство би било” - както се казва днес) да владее трите най-употребявани езика – български, турски и гръцки.

СЪБРАНИЕТО ИЗБИРА ЗА КМЕТ
Атанас Димитров Самоковлиев – Самоковеца,
син на Димитър Зографа, който е брат на Захари Зограф. На 12 януари 1878г. той приема мандата, но след масец поискал да бъде освободен, което и станало на 26 февруари същата година.
Той е заместен от Костаки Пеев в същия ден.

ПЪРВИЯТ ИЗБРАН С ПРЯКО ГЛАСУВАНЕ КМЕТ НА ПЛОВДИВ, както сега го правим, е Костаки Пеев.
Той е избран с гласуване от населението на 19 декември 1878 г и изпълнява длъжността до 12 септември 1880 г.

След него управляват над 60 мъже. Понякога времената са били бурни и мандатите не са били пълни. Или по някакви други причини хората са седели на кметския стол по няколко месеца само. Или са прекъсвали мандатите си, били са замествани от други и после пак са се връщали да управляват. Много често градът е бил управляван наместо от кмет от избрана комисия с председател, която имала правомощията на кмета. Ето пълният списък:


Атанас Самоковлиев 1878 – 1878 г.
Костаки Пеев 1878 – 1880 г.
Иван Стефанов Гешов 1880 –1883 г.
д-р Сотир Антониади 1883 – 1883 изпълняващ длъжността
Петко Каравелов .1883 –1884 г.
Хафуз Ахмед Ефенди 1884- 1884 изпълняващ длъжността
Костаки Пеев /втори път) 1884 – 1887 г.
Христо Ив.Дюкмеджиев 1887 – 1890 г.
Димитър П. Свещаров 1890 – .1893 г.
Стефан Калчев 1893- 1893
Ангел Семерджиев – 1893-1893 председател на тричленна комисия
Костадин Хаджикалчов 1893 – 1893 г. предс.на тричленна комисия
Манчо Манев .1893 – 1894 г.
Никола Г.Чалъков 1894 – 1894
Михаил Ив.Маджаров 1894 – .1894 г председател на тричленна комисия.
Данаил Юруков .1894 – 1896 г.
Христо Г.Данов .1896 – 1899 г.
Никола Г.Чалъков .1899 – 1901 г. втори мандат
Драган В.Манчов 1901 – 1901 г предс.на тричленна комисия/
д-р Христо Танчев 1901 – 1902 г .
Георги Ив.Джевизов .1902 – 1903 г.
Христо Милев 1903 – 1905 г.

Никола Г.Чалъков .1905 – 1906 г. трети мандат
Вълко Ив.Шопов 1906 – 1908 г.
Д-р Иван Цоков Кесяков 1908 – 1912 г.
Георги Джевизов 1912-1912 втори мандат
Никола Коларов 1912-1912 изпълняващ длъжността
Никола Ив.Козарев .1912 – 1914 г.
Деньо Манев 1914 – .1918 г.
Милош Хр.Данов 1918 – 1919 г. предс.на тричленна комисия/
Стефан Гевгалов 1919 – 1919 г. предс.на тричленна комисия/
Христо Павлов 1919-1919 председател на тричленна комисия
Харитон Д.Куев 1919 – 1919 г. предс.на тричленна комисия/
Д-р Никола Хр.Гълъбов 1919 – 1920 г.
Панайот Мутавчиев 1920 – 1920 г. предс.на тричленна комисия/
Петър Шилев 1920 – 1921 г. предс.на тричленна комисия/
д-р Иван Ц.Кесяков 1921 – 1922 г. втори мандат
Петър Янъков .1922 – 1923 г. предс.на тричленна комисия/
Иван Станчев 1923 – 1923 г. предс.на тричленна комисия/
Петър Дренски 1923 – 1927 г.
Д-р Панайот Костов 1927 – 1928 г.
Милош Хр.Данов 1928 – 1929 г председател .на седемчленна комисия
Еньо Манолов 1929 – 1932 г.
Божидар Здравков 1932 – 1935 г.
Георги Тодоров 1935 г. – 1936 г.
Божидар Здравков 1936 – 1939 г. втори мандат
Петър Малчев 1939 – 1943 г.
Димитър Костов 1943 – 1944 г.
Д-р Асен Кожухаров 1944 – 1945 г.
Иван Перпелиев 1945 – 1949 г.
Никола Балканджиев 1949 – 1959 г.
Атанас Костов 1959 – 1963 г.
Ивин Димитров 1963 – 1965 г.
Иван Панев 1965 – 1968 г.
Коста Куманов 1968 – 1971 г.
Диран Парикян 1971 – 1979 г.
Христо Мишев 1979 –1986
Димитър Бакалов 1986- 1988
Тодор Петков 1988 - 1990
Николай Сомлев 1990 -1991
Гарабед Томасян 1991 -1995
Спас Гърневски 1995-1999
д-р Иван Чомаков 1999- 2003
д-р Иван Чомаков 2003 – 2007 втори мандат
Славчо Атанасов 2007 -

[PLOVDIV PEE 1912]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=JcRi45ZdyuI&feature=related[/youtube]

[PLOVDIV PEE 1912]

ЕКЗЕКУЦИЯТА НА МЕЧКАТА
„Убиха я посред бял ден, в центъра на Пловдив”



В сегашната Борисова градина, където са катерушките до „Централ парк”, през 70-те години имаше едно заграждение за животни. Там обикаляха сърнички и пауни. Децата се тълпяха до оградата и по цял ден хвърляха слънчогледови семка на птиците, с нескритото желание да видят как пада някое пауново перо и да го вземат. Веднъж едни по-изобретателни хлапета примамиха мъжкия паун до оградата и изведнъж хвърлиха много зърна зад него. Когато се обърна, го сграбчиха за опашката, а той започна да кряка и скача, така, че научиха в целия квартал.

За да подобрят атракцията, по някое време с тази територия направиха вътрешно по-малко заграждение, в което сложиха мечка. Между нея и публиката продължаваха да се разхождат сърнетата и птиците. Постепенно животните свикнаха с хората- мечката излизаше и през деня от бърлогата си, а също и едни с други.

Но една нощ мечката беше успяла да докопа едно сърне – вероятно минало много близо до оградата й. А може и тя да е излязла.

Важното е, че още на следващия ден след изяждането на сърнето, тя беше обявена за стръвница и й се издаде смъртната присъда, така да се каже. Дойдоха двама ловци с пушки при клетката. Събраха се стотици хора да гледат.

Стреляха веднъж, втори, трети път... Тя започна да реве, да се мята. Много трудно я убиха.
И това стана в централния парк на града, посред бял ден, пред малки деца и възрастни. Сега не би било възможно.

Вероятно тези двама ловци са още в града и биха могли да го разкажат от тяхна гледна точка.
А сигурно някой има и снимка на това място с клетките в самия парк.

БЕЛЕЖКА:
Това е разказ на един мъж, който и до днес живее до градината.
Ако някой може да покаже снимка на мястото, с удоволствие ще я публикуваме.

[PLOVDIV PEE 1912]

КОЙ С КАКВО СЕ ГОРДЕЕ НА ЗАПАД

Атрактивни сме като повечето столици на стария континент

Белград

Крепостта "Калемегдан"; Площадът на Републиката; Националният театър; Националният музей; Музеят на Никола Тесла; Белградският музей; Националното събрание (Скупщина); църквата "Св. Марко"; катедралният храм "Св. Сава".

Загреб

централния площад "Бан Йелачич", Стария град: Каптол - център на духовния живот в историята на северозападна Хърватия; Градец – занаятчийски и търговски център в миналото; Катедралата с двете камбанарии; пазара "Долач" - главният градски пазар, популярен като "стомаха на Загреб";
Кървави мост; Каменната порта с чудотворната икона на Дева Мария и Христос; Парламента; църквата "Св. Катерина" - йезуитска църква, построена между 1620 г. и 1632 г., известна с великолепните си стенописи и скулптури

Будапеща

Парламентът - една от най-големите парламентарни сгради в света, крепостният хълм "Будавар" с Рибарските кули; бреговете на Дунав, катедралата "Св. Матияш", носеща името на най-известния унгарски крал,; Цитаделата - издигната от Хабсбургите, Площадът на героите - ансамбъл от паметници, в чест на 1000 години от създаването на Унгарската държава.

Виена

дворецът "Белведере", един от най-хубавите барокови образци в света, принадлежал на Хабсбургите; Виенската опера,
булевард "Рингщрасе", изграден на мястото на стара крепостна стена; "Хофбург" - зимната резиденция на Хабсбургите , Парламентът със статуята на Атина Палада; Кметството - внушителна архитектура в неоготически стил;
най-стария увеселителен парк в Европа "Пратер" със символа на Виена - Виенското колело; сградата на ООН, площад "Мария Терезия"; музеят на музикалните инструменти и императорската оръжейна колекция; Стария град; бароковата църквата "Св. Петър"; катедралата "Св. Стефан"

Прага

Комплексът Храдчани - най-важният символ на Бохемия и седалище на Парламента, комплекс от дворци, църкви, базилики, кули и градини; грандиозната готическа катедрала "Свети Вит"; Златната уличка с дома на Кафка; кулата "Далиборка", използвана в миналото като затвор; Мала страна - бароковата църква от 18 в. "Свети Николай", в която по време на престоя си в града е свирил Моцарт; Карловият мост с многобройните статуи, сувенирни магазинчета и улични музиканти; Старе место - старият градски площад с Кметството и световноизвестният часовник от XIV век, издигнати в чест на придобития тогава статут на кралска резиденция. Вацлавският площад – центърът на търговския, обществен и културен живот на Прага.

Берлин

Бранденбургската врата - най-известната забележителност на Берлин и национален символ на единството; Райхстага - символ на Берлин като нова столица на Германия; запазената част от Берлинската стена; булевард "Унтер ден Линден" - най-старият и красив булевард в града; Катедралата - най-голямата протестантска църква в Германия; Александърплац - най-оживеният площад, носещ от 1805 г. името на руския цар Александър и супер модерният Потсдамерплац, където се намира прочутият център "Сони" - ансамбъл, доминиран от стъкло и стомана и състоящ се от 7 отделни сгради.

Франкфурт на Майн

Площадът "Рьомберг" с Кметството и средновековните сгради от 15 в. и 16 в.; фонтанът на правосъдието със статуята на богинята Юстиция; старата придворна църква "Св. Николай"; археологическата градина; императорската катедрала "Св. Бартоломей", в която от 1152 г. са избирани германските императори; църквата "Св. Павел", където през 1848 г. се полагат основите на единната германска конституция; родната къща на Гьоте.

Берн
http://www.public-republic.com/wp-content/uploads/2009/12/3788589223_5985bfd191.jpg
Старият град на Берн: Федералният дворец Бундесхаус; църквата "Хайлиггайст"; Шпиталгасе - най-дългата улица с магазини в Европа; затворническата кула Кефигтурм; Марктгасе със знаменитите фонтанчета; Часовниковата кула; къщата на Айнщайн; най-високата катедрала в Швейцария "Мюнстер"; Мечите ями - символът на Берн.

Мюнхен - столицата на Бавария

"Мариенплац" с колоната на Дева Мария; Старото кметство, където днес се помещава Музеят на играчките; Новото кметство – апотеоз на съвременното строителство; църквата "Фрауенкирхе" – фото- символ на града; "Хофбройхаус" - най-популярната "бирена институция" в Мюнхен.

Пловдив

Седемте сиенитни хълма (за съжаление вече 6); река Марица – най-дългата река в България; Трихълмието – останките от крепостни стени на 4 000 години;

централният площад с военния клуб, проектиран от Йосиф Шнитер; пеещите фонтани и паркът около него; паметникът на Гюро Михайлов; сградата на общината и централната улица с магазини и скулптури от дърво; Старият град с десетки уютни кръчми и места за съзерцание; Амфитеатърът на който е заседавало Великото тракийско събрание; Римският стадион в центъра – изграден за спортни състезания и гладиаторски борби; Хисар капия – източната порта на древната крепост; паметникът на Филип Македонски (бащата на Александър Велики), Альоша – паметникът на съветския войник; изключителните мозайки в археологическия подлез, по чиито камъни са стъпвали императори и царе: римският виадукт за пренос на вода в града от Родопите ; изключително богатият археологически музей; Тунелът под трихълмието, фонтанът на площад Ст. Стамболов –където непрекъснато има деца и гълъби; Етнографският музей; Природонаучният музей с най-старият парк в България.

http://iloveplovdiv.com/