Тема за борбата срещу управлението на Д.Христолов в Ботев Пд

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist


Потребителски аватар
masane
Мнения: 58
Регистриран на: 24 мар 2008 20:31
Контакти:

Re: ...И НИКОГА НЯМА ДА ОТСТЪПИМ !!!

Мнениеот masane » 25 мар 2008 14:01

браво канари много сте големи успех за купата
ахмед доган на левски хулиган

Bliu-Bliu...
Мнения: 481
Регистриран на: 21 май 2008 12:20
Местоположение: софия
Контакти:

ВСИ КАНАРИ ЗАД БАКАЛА

Мнениеот Bliu-Bliu... » 11 юни 2008 13:04

Заради интриги Марин Бакалов може би ще напусне работата си в Ботев. По-голямата част от футболистите на Ботев не искат изпълнителният директор Марин Бакалов да напусне клуба. Във футболните среди в Пловдив твърдят, че повечето играчи на жълто-черните подкрепят Бакалов. Изключение правят няколко футболисти, които са зад треньора Тенчо Тенев. Според слуховете треньорът се опитва да настрои играчите срещу Бакалов. Тези опити на Тенев обаче имали обратен ефект, защото подкрепата на футболистите към Бакалов растяла.
На стадион "Христо Ботев" не е тайна, че в последно време Тенчо Тенев се опитвал да прикотка на своя страна поне юношите, които тренират с отбора.

Както е известно, Бакалов обмисля да се оттегли от клуба. Една от причините за неговото намерение са интригите, създавани от треньора Тенчо Тенев. Преди около десетина дни на среща с феновете Бакалов е обявил, че ако в най-скоро време развитието на клуба не тръгне напред, ще си тръгне.


Селския и Теню мачкат единствения истински бетевист в клуба.
Всички зад Бакалов - трябва да го задържим в отбора, щото останат ли на тъмно
тия двамцата такива лайна ще забъркат, че неможем се умием до 1000 годишнината.
За футболистите, които подкрепят Бакала - "теб обичам аз, ти си най - голям!!!"
We all live in a Yellow Submarine
Yellow Submarine Yellow Submarine.

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Тема за Димитър Христолов

Мнениеот bene » 19 юни 2008 09:14


След като се осафери от неочаквания си избор за президент на Ботев Плд през март 1999 година, Димитър Георгиев Христолов - Селският поиска да е гилотина за ботевизма и пловдивския футбол.


5 август 2000 година бележи кулминацията на драмата.


Тогава на акционерно събрание на ПФК "Ботев Пловдив 1912" АД - Пловдив Христолов е свален от власт и остава впечатлението, че това е завинаги. Преди това, през юни, той замразява членството си в Съвета на директорите и спира парите. Събранието доказа, че клубният президент не притежава 55 процента от акциите, както твърди, а само 25, от които 10 са на името на сина му Георги Христолов.
Водещият събранието съобщава, че още на 26 юни същата година Съветът на директорите на Ботев Плд е решил да обезсили джиросването на акции от 25 октомври 1999 г., когато Димитър Христолов изкупува дяловете на Андрей Павлов, Атанас Русинов и Рашко Груев. Тримата притежаваха по 10 процента. Според устава на акционерното дружество никой от участниците не може да притежава повече от 15 процента. Христолов вкарва в играта брат си Калофер и племенницата си Елена, за да осъществи сделката с тримата акционери, които продават. Тя обаче става нищожна, защото акциите не са предложени първо на другите акционери.
Адвокатът на Христолов обаче контрира, че сделката е валидна, защото не е оспорена в законните три месеца. Никой не протестира срещу 10-те процента, които Христолов е купил от бившия член на Съвета Иван Русенов и прехвърлени на Георги Христолов.


На събранието от 5 август 2000 г. стават ясни основните акционери на “Колежа”.


Димитър Христолов ­ 10 000 акции,
Андрей Павлов, Атанас Русинов, Георги Колев, Рашко Груев и Ангел Ванчев ­ по 4000,
Валентин Кънчев ­ 2 997,
Димитър Русев, Дечо Стоянов и Костадин Дервенков ­ по 2000.
Останалите 1000 акции до 40 000 са притежание на 56-ма дребни акционери. Носители на 27 680 акции гласуват за разваляне на сделката между Христолов като купувач и Павлов, Груев и Русинов като продавачи. Христолов се оплака, че за свалянето му са гласували с 12 000 негови акции.
Така властта премина в ръцете на Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Валентин Кънчев и Дечо Стоянов. Христолов остава в Съвета, но за шеф е избран Валентин Кънчев. Бившият началник оспорва легитимността на събранието и съдът насрочвадело за 19 ноември 2000 г.
"Аз, моят брат, моята племенница и моят син сме притежатели на 55 процента от акционерното дружество. Законно сме закупили акциите с договор, джиросани са по закона и не се притеснявам" - каза тогава Христолов и още: "Борбата за президентското място не е от тези, които дават пари, а от тези, които не дават. Знаете колко е хубаво да не даваш пари и да управляваш. Това е най-хубавото нещо. Аз никога не съм се женил за Ботев Пловдив и ще съм първият, който ще предаде щафетата. На мен обаче ми я взимат тези, които не дават пари!"
На 28 септември 2000 г. обаче екипът на Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля обвинението си към "превратаджиите" и се връща, по собствените му думи "на бял кон" начело на най-стария български клуб.


Насрочено е ново акционерно събрание ­ на 7 декември 2000 година. То беше определяно като “денят Х" за Ботев Пловдив. Димитър Христолов или трябваше да се оттегли окончателно, или да се разправи с хората, които го свалиха и направиха за смях.
Самите те се ослушваха преди събранието и само казаха, че ще изразят своята позиция и ще настояват за вземане на важни решения. На събранието те нищо не направиха и това беше триумф за Христолов. Това му даде основание да каже: "Тези хора доказаха своята нелоялност към клуба. Аз имам право да избера екип, с който мога да работя. Редно е те сами да си отидат. Аз мисля, че това, което направиха от сегашното ръководство, е най-голямото престъпление към клуба, което можеше да се направи в този труден за Ботев Пловдив момент".

На събранието на 7 декември 2000 г. Селският разгроми противниците си и промени устава на акционерното дружество - отхвърли ограничението за максимум 15 процента участие и призна сделката Христолов ­ Павлов, Груев, Русинов за действителна.
Така клубният шеф придоби 55 процента от акциите. По-късно той намекна, че дяловете му са дори повече и вече можеше да се брои за едноличен собственик на клуба. Събранието не прие никаква стратегия за развитието на клуба. То имаше само една цел ­ разчистване на сметки, и тя беше постигната. В Съвета на директорите влязоха хора, които не тласнаха клуба напред. От тях досега в управлението реално е само Константин Дервенков. Резултатите от това събрание могат да се определят като катастрофални за “гордостта на Тракия” и последвалите събития го доказват - Ботев Плд се намира на най-ниското стъпало в своята история.

След събранието на клуба на 11 октомври 2002 г., кланът Христолови (брат, сестра, син, снаха) вкара в УС двама пълни анонимници - шефа на Държавната агенция по приватизацията Апостолов и шефа на Панаира Радев. Селският направи това с цел да се сложи и на "новото време"!!! Така както преди се слагаше на генералите - Михо Михов и Гиньо Тонев, като използваше името на президента Стоянов (един наистина достоен и почтен човек). Генералите му дадоха баница от ремонтния завод за самолети и части от ВМЗ-Сопот, и му подариха държавната поръчка за обзавеждането на щаба на Многонационалната бригада "Югоизток" в Пловдив….

Двамата нови в управата на БПФК са параван за пред властта и гаранция за Селския, че отново е със силните на деня. И няма кои да го бутне в Пловдив!

Какво спечели от това ботевизма? Нищо!!! А с увеличаването на капитала на акционерното дружество се затрива и последния шанс за запазването на 90 годишната традиция….

Върхът на абсурда и поредния удар на "гилотината" беше Отчета на Съвета за 2002 г. в който за главни виновници за изпадането на "канарчетата" в Б група и кризата в клуба се посочиха - привържениците на отбора!!!

Седмица след събранието, полицията започва разследване за поставен взрив в колата на Селския. Христолов бърза да насочи следствието в посока на феновете и открито обвинява тях и вестникарите за главни подбудители на неуспешния атентат. Разследването обаче установя, че случаят няма нищо общо с футбола. Христолов не се извинява!
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Re: хроники

Мнениеот bene » 19 юни 2008 09:17





През 1999 се сдобива със съдебна регистрирация Първи Фен Клуб на Ботев Пловдив (1.ФК). Негова цел е легализиране дейността на ботевистката публика и подпомагане нейното самофинансиране с търговска дейност. Огромна роля изиграва тази организация за спасението на футболния клуб от банкрут. В късната зима на 1999 година по-малко от броени дни делят Ботев Пловдив, преживял две световни войни и три обществено-политически режима, от разпадане поради изчерпване на финансовите средства за издръжка и съществувание. В тази драматична ситуация ядрото на 1.ФК – Атанас Китипов, Сашо Первазов, Митко Димитров, Наско Георгиев, Юрий Атанасов – започва уникална акция по спасяването на болния футболен гранд. За близо седмица са проведени десетки разговори и срещи със заможни почитатели на отбора, организирана е обща среща на привържениците, играчите и ръководството на Ботев в хотел “Санкт Петербург”, отправен е апел към цялата пловдивска общественост за помощ. Решителността на ботевистите успява да спре разрухата и да обърне съдбата в тяхна полза – футболистите не зарязват тима, а няколко заможни и влиятелни привърженици изваждат 50 000 0000 тогавашни лева, за да го има Ботев Пловдив.


Седмици по-късно, на 19 март 1999 под натиска на феновете се провежда Общо събрание на футболния клуб с идеята да се учреди дружество на акционерен принцип. По същото време на жълточерния небосклон изплува загадъчно Димитър Георгиев Христолов, подвизаващ се с прозвището си “Селския” и подозиран отпреди в нескрити симпатии към местния съперник ФК Локомотив. Домъкнат при неясни обстоятелства, породени от нечисти политически конюнктури и интереси, той застава начело на новообразуваното акционерно предприятие Професионален Футболен Клуб Ботев Пловдив 1912 АД –Пловдив. В продължение на близо година сред жълточерната общественост настъпва затишие...като пред буря. Следват зрелищните скандали в “тъжната есен на “канарчетата””, когато още никой не предполага какви последствия в следващите години ще донесе стореното в периода август-декември`2000.
На събрание на акционерите (70 човека) на 5 август Христолов е свален от поста си “президент на Съвета на директорите”, тъй като се оказа, че не притежава 55% от акциите, както той твърди, а само 25%, от които 10% са на името на сина му Георги Христолов (отявлен привърженик на Локомотив и фигура в тогавашното му ръководство). Според устава на дружеството никой акционер не може да притежава повече от 15%, но с поставени лица Христолов вдига процентите си и осъществява сделка с трима други акционери, които продават.
Съветът на директорите решава да обезсили джиросването на тези акции, а събранието гласува за разваляне на сделката. Властта преминава в ръцете на Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Дечо Стоянов, а за шеф е избран Валентин Кънчев. Христолов остава в Съвета, но оспорва легитимността на събранието и завежда дело с аргумента, че сделката му е валидна, защото не била оспорена в законните три месеца.
На 28 септември 2000 година екипът на Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля обвинението си към "превратаджиите" и се връща, по собствените му думи "на бял кон" начело на най-стария български клуб. На новото акционерно събрание на 7 декември той “разгромява” противниците си и променя Устава като премахва ограничението за максимум 15% участие. Събранието не приема никаква стратегия за развитието на клуба и скоро след това Ботев Пловдив изпада в жестока управленска и финансова криза, породена от неадекватното поведение на президента Димитър Христолов-Селския. В последствие на това през пролетта отборът ще запише плачевните 12 последователни загуби и ще се свлече от 7-ма си позиция на есен до дъното на таблицата.


Катаклизмите в клубните дела се отразяват и на настроенията в ботевистката общност. Недоволството от президентската политика нараства, преминавайки в открита неприязън и омраза към клубното ръководство. Войната започва през пролетта на 2001 година. На 3 Март БПФК гостува в Пазарджик и губи катастрофално от Хебър с 0:3 в следствие на лошо организираната си зимна подготовка. Бултрасите се бият с полицията преди мача, рушат единия от входовете на стадиона и опитват да нахлуят на терена след като бутат предпазните ограждения. След завръщането си в Пловдив привърженици от Кичук Париж изливат гнева си с погром над магазин за мебели, собственост на Христолов. Седмица по-късно полицията регистрира телефонни заплахи за саморазправа с клубния шеф.

Веднага след началото на пролетния дял от шампионат`2001, безумните действия на ръководството ескалират в изгонването на 14 основни състезатели. Президентът ги обвинява “в заговор с публиката и опит за преврат”. Параноята на Христолов води Ботев Пловдив до изпадане във втора дивизия за първи път в историята. В отчаянието си бултрасите се опитват на няколко пъти да предизвикат административно наказание за клуба и съответно извеждане от групата, вместо позорно отпадане. Мачовете на Колежа са прекъсвани от димни завеси, нахлувания на терена и причиняване на материални щети. По време на домакинствата, момчетата от Трибуна Изток издигат множество транспаранти срещу Христолов. Най-впечатляващ е огромният чаршаф (10 х 15 метра), карикатура на Селския с черно-бяла фланелка, яхнал бяла кранта, алюзия с приказките му за "връщане на бял кон". Гневните изблици на бултрасите принуждават президентът Христолов да спре да посещава мачове на клубния стадион.

В крайна сметка БПФК се озовава в Б група, а Христолов заявява на всеослушание чрез медиите, че главна вина за изпадането имали....привържениците на отбора (!!!) и войната продължава с още по-силен заряд. Сред бултрасите окончателно се утвърждава идеята за причиняване на умишлени финансови вреди на Христолов, които да го откажат от ръководството. За периода август-ноември`2001 клубът е наказан с различни глоби в общ размер от 40 000 лева, заради хулиганско поведение на публиката му. Най-голямо е наказанието за мача в Самоков, когато около 500 пътуващи бултрас предизвикват масови боеве по улиците на града през целия ден. На стадиона майните унищожават южния сектор, нахлуват няколко пъти на терена, бият се с полицаи, противникови футболисти и местни запалянковци (фенове на ЦСКА). Арестуваните и ранените са десетки, а щетите се оценяват на близо 10 хиляди лева.
Още на следващия мач бултрасите донасят нови санкции за клуба и Христолов реагира, като заплашва със съдебно преследване някой от изявените лидери на Трибуна Изток. Официално е забранен достъпа до клубния стадиона на 17 привърженици, а пловдивската полиция възпрепятства предвижването им за мачове навън. Междувременно отборът затъва в средата на таблицата и се отдалечава от промоция за влизане в А група. Слабите и безлични игри стопяват посещаемостта на Колежа, а бултрасите се преориентират в подкрепата си. В знак на протест те изоставят практиката да обкичват ТИ със знамена, а многочасовите обсади на Централния вход след всяко домакинство се превръщат в традиция....
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Re: хроники

Мнениеот bene » 19 юни 2008 09:18

Името на Димитър Христолов, бивш футболист от второразредни тимове от пловдивския регион, нашумя в началото на 90-те, когато стана изключителен представител на световноизвестния концерн за спортни стоки “Диадора” за България.

Още тогава злите езици под тепетата говореха, че представителството си Христолов е издействал благодарение на своята съпруга Анка Узунова, която с много голям успех се състезаваше няколко години за елитни италиански волейболни отбори.

Впоследствие бъдещият благодетел на най-титулования пловдивски клуб се развежда с Узунова и заживява на семейни начала с 2 декади по-младата от нея Сашка Комитова, която също е волейболистка.
Натрупал известно количество пари и авторитет, Христолов се впуска в нереализираната си мечта - елитния български футбол. През зимата на 1993 година, когато Христо Данов и Христо Александров с ловък ход изместват от президентския пост в “Ботев Пловдив” Паоло Динучи, Христолов е избран в управителния съвет на клуба.

Данов и Александров му стават клиенти,
като той обзавежда с луксозни мебели офисите на “Агробизнесбанк” и “Телерпрес”. Впоследствие Данов създава спортната фирма СТАД, която става представител на “Диадора”. Първият разрив между “брокерите” и Христолов е през 1994 година. Италианският дежурен делегат на мача “Ботев” ­ “Олимпиакос” внася в УЕФА доклад, че човек от щаба на пловдивчани му е предложил пари, за да лобира пред евроцентралата наказанието на получилия червен картон футболист Георги Донков да бъде намалено. Ухажваният Мариано Делогу се оказва един от най-богатите хора в Южна Италия и отказва парите.
Заради опита за подкуп обаче “Ботев” е изваден от евротурнирите, а Димитър Христолов е обявен за “персона нон грата”
за УЕФА. Впоследствие той прекратява скандално бизнесотношенията си с “брокерите” и си връща представителството на “Диадора”.

Второто впускане на Христолов в дебрите на българския футбол е през 1997 година, когато е избран в управителния съвет на “Локомотив” (Пд) с президент Филчо Колев. Той обаче спира да ходи на заседанията на УС, тъй като зърненият бос отказва да му плати 60 000 лева за екипировка “Диадора”, която е взета по времето, когато на “Лаута” командваха Спас Гърневски и Васил Згуров. Дългът е непогасен и до днес, но от сантименти към “Ювето”, чийто привърженик е Христолов, той не си търси парите настоятелно.

Третият опит на бизнесмена да стане фактор в най-популярната игра започна на общото събрание на ФК “Ботев” през февруари 1999 година.
След абдикацията на столичния банкер Васко Нинов “канарчетата” са пред разпадане. Отборът е в долните етажи на таблицата, а
в касата няма пукнат лев.

Най-изтъкнатите радетели на “жълто-черната” идея сред пловдивския елит са депутатът Велислав Величков и изпълнителният директор на Пловдивския панаир Александър Дяков. След отказа на пивоварна “Каменица” и КЦМ да спонсорират клуба, те се насочват към няколко пловдивски бизнесмени. Ден преди общото събрание, най-спряганите имена за президентския пост са това на Иван Русенов и на печатарския бос Георги Колев. На самото събрание, което се провежда в панаира, между двамата избухва скандал и Колев си тръгва.
Тогава в кабинета на Александър Дяков се взема компромисното решение за шеф да бъде избран Христолов. За футболните хора под тепетата новото амплоа на Димитър Христолов е изненада, тъй като той е известен фен на “Локото”, а синът му е един от спонсорите на “черно-бялата” агитка. Месец по-късно става ясно, че не любовта към футбола е мотивът на дистрибутора на “Диадора” да се захване с “Ботев”. При преобразуването на клуба в акционерно дружество
избухва шумен скандал между Христолов и бившия шеф на Общинския съвет Теодор Димитров. По неясен начин Димитров е лишен от предварително заявения от него брой акции. Впоследствие тези дялове се изкупуват от Христолов и той става основен акционер в клуба и председател на борда на директорите.
Междувременно от обикновен представител на италиански фирми за спортни облекла и мебели Христолов добива славата на
един от най-силните бизнесмени под тепетата.

Той спечелва конкурса за обзавеждане на Корпуса на силите за бързо реагиране в Пловдив. Въпросната поръчка възлиза на около $1 000 000. И до днес Христолов отрича слуховете за президентска подкрепа в своя полза срещу изваждане на “Ботев” от батака. Освен това във фабриките на Христолов в Сопот започва производство на кубинки за армията. Хитът в бизнесначинанията му обаче е намерението му да произвежда самолети в уж приватизирания от него завод “Авиотехника”.
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Re: хроники

Мнениеот bene » 19 юни 2008 09:19

Изображение

Изображение
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Re: ВСИ КАНАРИ ЗАД БАКАЛА

Мнениеот bene » 23 юни 2008 09:07

На специално организирана пресконференция днес изпълнителният директор на Ботев Марин Бакалов подаде оставка. Като основни причини за напускането си Бакалов посочи незачитането на неговото мнение в клуба главно от президента Димитър Христолов, както и примиряването с лошите резултати, въпреки поставените високи цели заради новите спонсори. Решението за оставката си Бакалов е взел след напускането на старши-треньора Тенчо Тенев. След като легендата на Ботев е отхвърлил предложението на Христолов да поеме треньорския пост в клуба, Бакалов е предложил друг специалист, с който е разговарял в София за треньор на Ботев. Предложението му е било категорично отхвърлено от Христолов и това е била причината за вземане на окончателното решение за оставката на вече бившия изпълнителен директор на Ботев Пловдив. Оставката все още не е подадена официално, но до утре тя ще бъде депозирана във футболния съюз.


:roll: ДХ-С вече ше е и президент, и тренер хахаха
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!

Bliu-Bliu...
Мнения: 481
Регистриран на: 21 май 2008 12:20
Местоположение: софия
Контакти:

Понеделник 16:30 - на Колежа

Мнениеот Bliu-Bliu... » 23 юни 2008 13:21

Нека всеки Канар с мнение отиде на стадиона и го "изложи" на висок глас!
Нека медиите разберат, че всички Ботевисти,а не 20 лумпена, искат промяна!
ДХ-С ВЪН ОТ БОТЕВ ЗАВИНАГИ!!!
We all live in a Yellow Submarine
Yellow Submarine Yellow Submarine.

Потребителски аватар
bene
Мнения: 254
Регистриран на: 25 мар 2008 09:25
Местоположение: София
Контакти:

Re: Понеделник 16:30 - на Колежа

Мнениеот bene » 23 юни 2008 14:48

страх ме е че т.нар. "свободни" медии пак ще изопачат нещата и ще вземат "неутрална" позиция, което напълно устройва бряговската .... :(
О Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб!


Върни се в “Архив”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 33 госта